© Nic Shonfeld
The Horrors са група със стабилно прогресираща музика и кариера, което би прозвучало странно на фона на дебюта им от 2007-а година Strange House и неговия гаражен двуминутен рок, без разбира се да забравяме нелепия им имидж на анорексични готически карикатури с нездравословно тупирани коси, чиято енергия сякаш бе обречена да попривърши след година и половина и да ги накара да се разпуснат по живо, по здраво. Когато английската група издаде втория си албум Primary Colours през 2009-а обаче, радикалната промяна в стила бе доказателство за потенциала им да направят нещо по-сериозно (и мрачно) и да се преоткриват с всеки следващ албум. Шугейз меланхолията и мрачната рокабили пост-рок атмосфера в Primary Colours се превърнаха в идеална основа за ярката танцувална психиделия, величествени китари и пулсираща електроника в предпоследния Skying.
Luminous е своеобразно продължение на Skying, което надгражда няколко пласта над звука от предходния албум на The Horrors, не позволява вокалите на фронтмена Faris Badwan да се изгубят в микса и премества акцента от акватичните референции в предшественика към астрономията, ярката светлина и дълбочината на открития космос. Групата записва Luminous повече от 15 месеца и дори го започва наново преди година, след като не остава доволна от първоначалните сесии. Така или иначе китарната и електронна психиделия е благодатно и безкрайно поле за изследване и експерименти. Luminous е по-къс като времетраене, но и много по-грандиозно звучащ албум от Skying. Групата продължава да разчита на стабилната електроника и моторни бийтове на кийбордиста Tom Cowan и равния бас на Rhys Webb, които позволяват на китариста Joshua Hayward да експериментира смело с мелодиите и начина на свирене. Откриващото парче Chasing Shadows започва с почти триминутно саундтраково синтезаторно въведение за одисея в космоса, преди да избухне внезапно и да започне да надгражда един върху друг различни китарни рифове и синтезатори по най-възбуждащия възможен начин. Mine And Yours и So Now You Know продължават влиянието на Simple Minds в Still Life от Skying, а Jealous Sun е своеобразна почит към другите крале на шугейза и модерната рок психиделия – My Bloody Valentine.
Откровенните прилики между Luminous и Skying (сингълът I See You звучи като нова версия на I Can See Through You, First Day Of Spring доразвива идеите и прогресив мелодията на Moving Further Away) в стила, референциите и начина, по който The Horrors конструират своите песни (средна продължителност над 5 минути, чести дълги встъпителни интродукции и величествено мащабни кулминации) могат и да разочароват феновете, който харесват групата заради радикалните й трансформации с всеки следващ албум. За останалите си остава удоволствието от група, която не се страхува да записва стадионен и много вдъхновяващ напредничав рокендрол с добре подбрани и умно интерпретирани бутикови референции, които са еднакво добри и за слушане, и за танцуване. Предвид категоричния им отказ да се съобразява със стандартните за жанра граници в момента, остава да видим дали ще успеят и да го пласират пред толкова масова публика. Макар и да са твърде далеч от радикалния завой, който сме свикнали да очакваме, The Horrors си остават светлинни години пред цялата бритпоп, инди и рок вълна в момента.
Luminous (XL Recordings) е на пазара.
