Най-касовото R заглавие със 750 милиона долара боксофис, първият супергеройски филм с номинация за Златен глобус в категорияте, забележете, комедия или мюзикъл, още една номинация за Ryan Reynolds за най-добър актьор – любимият проект и индулгенция за Зеленият фенер на Reynolds и премерен риск на 20th Century Fox е неочаквано успешен феномен за един от по-особен Marvel герой – циничният наемник Wade Wilson, който се подиграва с клишетата и съвременната попкултура, за да очарова дори и най-скептично настроената публика на супергеройските блокбъстъри. Дедпул си остава едно от малкото безкомпромисни филмови забавления в този жанр най-вече защото е от малкото, които не се приемат прекалено насериозно и вместо това бутат стени в жанра пародийните екшън комедия с далеч по-скромен бюджет от типичните Marvel и DC Comics вакханалии.
За щастие, завишените очаквания към Дедпул 2 след успеха на първата част не са стреснали екипа или поне така изглежда. Този път Wade Wilson/Deadpool (Ryan Reynolds) е много зает и успешен наемник, който продължава да избива лошите със завиден успех и се наслаждава на стабилната си и сърдечна връзка с любимата Vanessa (Morena Baccarin) без много да се впряга за нестабилната си психика и деформирана физика. Сценаристите на предния филм Rhett Reese и Paul Wernick (в комбина със самия Reynolds) обаче бързо го вкарват в екзистенциална драма и напрегнато преследване с надареното дете Russell/Firefist (Julian Dennison от новозеландският касов хит Лов за диви хора на Taika Waititi) и терминаторът Cable (Josh Brolin), решен да го елиминира.
Режисьорът David Leitch (Джон Уик и Атомна блондинка) е натоварен да вкара повече запомнящи се каскади и екшън, а Rеynolds е оставен да демонстрира очевидния си комедиен талант, чувство за хумор и Chaplin-ова игра с тялото в компанията на Domino (Zazie Beetz) и другите нескопосани наемници от отряда X-Force (X-Men за бедни), които служат за фон на лутането в сценарий без един основен злодей. И докато Brolin е блестящ в ролята си на Cable и в пъти по-убедителен от скучния Thanos в последните Отмъстители и подсигурява паралелното емоционално ядро в историята, липсата на основен злодей срещу Deadpool е едновременно хитър ход на сценаристите и среден път към клишетата, но и идеална възможност да се разкрият голяма част от пробойните в мотивацията на основните герои.
Иначе екшънът и шегите са на обичайното високо ниво и не остават много време за мрънкане против случващото се на екрана, изглеждащо като създадено само и единствено за основа и подготовка на поредната шега. Хуморът е субективна категория, но въпреки това Дедпул e добре премерен и донякъде смел филм, който владее силата на своите шеги и ги засилва в подходящия момент, макар и самият шеговит и циничен репертоар на Raynolds да се усеща като еднообразен, поне на моменти. Кой би се шегувал с дъбстеп през 2018, вместо да нападне мънкащите рапъри? (Да, знаем, че дъпстепът звучи по-добре като фон на екшън сцени, ама все пак, 2018 години, мамка му). Но все тая, да не държим и пишем като бастуни – филмчето си е екстра забавление за пуканки, който ще разсмее и най-циничните и обръгнали на простотии зрители и точно в това му е чарът.
Дедпул 2 е в кината.
