Американският писател, есеист и журналист Michael Wolff е получавал доста награди в дългогодишната си кариера на репортер и анализатор с редовни рубрики във Vanity Fair, Hollywood Reporter, GQ, USA Today и Guardian и противоречиви бестселъри като Финансови загуби и биографията на Rupert Murdoch Човекът, който владее новините. След този януари обаче, името му ще остане в историята най-вече заради скандалното експозе Огън и ярост. Белият дом на Тръмп отвътре, което излезе без много шум в началото на 2018 и се превърна в мигновен бестселър в класацията на The New York Times за най-продавани книги още преди отпечатването на допълнителния тираж от милион копия.
Рекламираният като вътрешен поглед върху отношенията между основните действащи лица във висшата администрация и доверения кръг на последния американски президент няма как да не предизвика много коментари и опровержения от всички замесени, въпреки че още от предишните си проекти Wolff си е известен като човек, който използва своите източници и няма проблем да ги хвърли обратно на кучетата. Журналистът продължава да твърди, че е имал извънредно широк достъп до Белия дом на Trump и пази доста записи от разговорите и интервютата си с близо 200 души и най-високопоставените му съветници, които описват тъжната картина и хаос в меко казано най-противоречивата президентска администрация от десетилетия насам.
Дали голяма част от описаните епизоди в Огън и ярост са дословна истина или преиначена политическа сатира е въпрос за милион долара, който обаче не може да скрие безспорния факт за бурните, шокиращи и непредвидими действия на Trump през първите девет месеца от престоя си в Овалния кабинет. Сред основните драматизации са предполагаемите отговори на въпроси като това какво е мнението за президента Trump на собствения му екип, какво го кара да обвинява президента Obama в подслушване, защо всъщност се е решил да уволни шефа на ФБР James Comey (самият той с предстоящи много скоро мемоари, вече бестселър на предварителни продажби), защо изгоненият главен стратег и идеолог Steve Bannon не се понася с първия зет Jared Kushner и какво е общото между президентска администрация и филма Продуцентите.
Каквато и да е истината, книгата на Wolff действа като развлекателно таблоидно четиво и свеж репортаж за най-поляризиращата личност в съвременната американска история. Остава само да чакаме споменатите мемоари на Comey и тези на Trump след края на мандата за алтернативна гледна точка. Няма да повдигаме отново въпроса за скучната и лоша корица на Огън и ярост, която Colibri успяват да развалят още повече с кофти шрифтове и още по-слаба снимка. Има материал в Guardian по темата.
Огън и ярост. Белият дом на Тръмп отвътре (400 страници, меки корици, превод на Надя Баева за Colibri) на Michael Wolff струва 18 лева онлайн или в по-добрите книжарници.
Метаморфозата на Тръмп от смехотворен кандидат в изразител на недоволните сред населението, в обещаващ номиниран, във вплел се в тъканта на времето новоизбран президент не го вдъхнови да направи опит за трезва самооценка. След първоначалния шок той мигом се пренастрои на вълна „неизбежния президент“.
Един пример за ревизионизма му и за новата поза, която бе възприел като президент, бе най-ниската точка на кампанията му – записът на интервюто с Били Буш.
Обяснението му в неофициален разговор с приятелски настроен водещ от кабелната телевизия беше „всъщност това не бях аз“.
Водещият призна, че не е справедливо някой да бъде характеризиран въз основа на единично събитие.
– Не – повтори Тръмп, – това не бях аз. Хора, които ги разбират тези неща, са ми казвали колко е лесно работата да бъде извъртяна така, че да ти вкара в устата съвършено чужд глас.
Той беше победителят и сега очакваше да бъде обект на преклонение и възхищение. Убеден бе, че враждебните до този момент медии ще се превърнат в ласкаещи.
Ала ето че макар и победител, бе посрещан с ужас и нападки от медиите, на които в миналото по протокол можеше да се разчита, че ще отрупат с несдържана почит новоизбрания президент, който и да бе той. (Въпросът с онези три милиона гласа против Тръмп бе все още болезнен и темата се избягваше.) За него бе направо непонятно как същите тези хора – тоест медиите, – които го бяха критикували за твърдението му, че може да оспори изборния резултат, сега наричаха него незаконно избран.
Тръмп не беше политик, способен да разграничава подкрепящите и хулещите групи; той беше търговец и имаше нужда да осъществи продажба.
– Аз спечелих. Победител съм, не съм губещ – повтаряше в изумление като мантра. Банън описваше Тръмп като проста машина. Бутонът за включване е пълен с хвалби и ласкателства. Този за изключване е пълен със злословия и клевети. Ласкателствата са мазни, робски, изпълнени със суперлативи и нямащи нищо общо с реалността: еди-кой си е върховен, невероятен, най и ултра, божествен. Злословията бяха гневни, злобни, презрителни, заклеймяващи и окончателни като захлопването на желязна врата.
Ето каква бе по същността си търговската природа на Тръмп. Стратегическото му убеждение бе, че няма причина да не се отрупва с прекомерни хвалби перспективен клиент. А виж, когато той биваше отписан като купувач, нямаше причина да му се спестяват оскърбления и съдебни искове. В края на краищата, щом не поддаваха на угодничене, можеше да поддадат на тормоз. Банън вярваше – може би с нереалистична самоувереност, – че на Тръмп лесно могат да му се натискат бутоните „включване“ и „изключване“.
На фона на смъртоносна битка кой ще отстъпи пръв – с демократите и с „блатото“, – каквато Банън го насърчаваше да води, Тръмп можеше също така да бъде ухажван. В известен смисъл той най-много от всичко искаше да бъде ухажван. Джеф Безос от „Амазон“, собственикът на „Уошингтън Поуст“, най-черното издание за Тръмп от многото му ненавистни в медийния свят, все пак си направи труда да осъществи контакт не само с новоизбрания президент, но и с дъщеря му Иванка. По време на предизборната кампания Тръмп твърдеше, че на „Амазон“ „успява да им се размине чудовищното укриване на данъци“ и че ако бъде избран, „ще има да патят“. И ето че сега внезапно Тръмп славословеше Безос като „истински гений“. В „Тръмп Тауър“ Илон Мъск запали Тръмп с идеята новата администрация да го придружи в полета му до Марс и той я прие с бурен ентусиазъм. Стивън Шуорцман, оглавяващ „Блакстоун Груп“ – и приятел на Къшнър, – предложи да организира бизнес съвет за Тръмп, което той приветства. Ана Уинтур, главен редактор на американския „Вог“ и кралица на модната индустрия, се бе надявала да бъде назначена за американски посланик в Обединеното кралство при управлението на Обама и когато това не се случи, се обвърза тясно с Хилари Клинтън. Ето че сега Уинтур пристигна в „Тръмп Тауър“ (но надменно отказа да изпълни ритуала с почтителната походка) и със забележителна дързост се самопредложи пред Тръмп за „негов“ посланик в двора на британската кралица. Тръмп бе склонен да се позабавлява с тази идея. („За щастие – каза Банън – там нямаше химия.“)
На 14 декември в „Тръмп Тауър“ пристигна делегация на високо ниво от Силициевата долина, за да се срещне с новоизбрания президент, въпреки че Тръмп неведнъж бе критикувал високотехнологичната индустрия по време на предизборната си кампания. По-късно същия следобед Тръмп позвъни на Мърдок и той го попита как е минала срещата.
– О, прекрасно, направо прекрасно – отвърна Тръмп. – Беше чудесно. Тези хора наистина имат нужда от помощта ми. Обама не е бил особено благоразположен към тях, обременил ги е с твърде много законови ограничения. Ето един шанс да им окажа подкрепа.
– Доналд – рече Мърдок, – тия държаха Обама в малкия си джоб в продължение на осем години. Практически те управляват администрацията. Не им трябва твоята помощ. – Да вземем един пример. Проблемът с визите тип Н-1В. Много са им нужни такива. Мърдок посочи, че възприемането на либерален подход към визите тип Н-1В вероятно трудно ще се съвмести с обещанията му на тема имиграция. Но Тръмп нехаеше и увери Мърдок:
– Все ще го нагласим някак.
– Ама че шибан идиот – избъбри Мърдок и вдигна рамене, след като разговорът бе приключил.* * *
Десет дни преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като четиресет и петия президент група млади негови служители – мъжете със задължителните костюми и вратовръзки, а жените, според предпочитанията на Тръмп с високи ботуши, къси поли и дълги до раменете коси – гледаха на лаптопите в кабинетите, отредени за службата по прехода, прощалната реч на президента Барак Обама.
– Господин Тръмп каза, че никога не е изслушвал цяла реч на Обама – заяви авторитетно един от младите хора.
– Много са отегчителни – додаде друг.
Докато Обама се сбогуваше като президент, в сградата течеше подготовка за първата пресконференция на Тръмп, която щеше да се проведе на следващия ден. Планът бе да се положат максимум усилия да се покаже, че към конфликта на интереси с бизнеса на новоизбрания президент ще се подходи сериозно и обмислено.
До този момент схващането на Тръмп беше, че е бил избран тъкмо заради този конфликт – заради деловите му умения, връзки, опит и марка, – не въпреки него и че е нелепо някой да си мисли как би могъл да се освободи от бизнеса си, дори да би искал. Келиан Конуей рецитираше от името на Тръмп пред репортери и пред всеки, готов да слуша, трогателна защита за това какви огромни саможертви е направил вече.
След раздухване на пламъците относно намеренията му да пренебрегне правилата за конфликт на интереси, сега малко театрално щеше да направи великодушен жест. Изправен във фоайето на „Тръмп Тауър“ до маса с висока купчина папки и правни документи върху нея, президентът щеше да обрисува огромните си усилия да стори невъзможното, та да остане съсредоточен изключително върху делата на нацията.
Но всичко това внезапно се оказа страничен въпрос.
Демократическата партия бе наела „Фюжън Джи Пи Ес“, опозиционна компания за разследвания (основана от бивши журналисти, тя предоставяше информация на частни клиенти). Тя пък на свой ред през юни 2016 година бе наела Кристофър Стийл, бивш британски шпионин, да разследва неспирните хвалби на Тръмп за връзките му с Владимир Путин и естеството на контактите му с Кремъл. Със сведения, получени от руски източници, много от тях свързани с руското разузнаване, Стийл състави съкрушителен отчет – сега наричан „досието“, – който навеждаше на предположения, че Тръмп е шантажиран от правителството на Путин. През септември Стийл проведе брифинг пред репортери от „Ню Йорк Таймс“, „Уошингтън Поуст“, „Яху! Нюз“, „Ню Йоркър“ и CNN. Всички се въздържаха да използват тази непотвърдена информация с нейния неясен произход, още повече, че се отнасяше до малко вероятен победител в изборите.
Но в деня преди назначената пресконференция CNN изнесе подробности по досието на Стийл. Почти веднага след това „Бъзфийд“ публикува целия доклад – подробна вакханалия с поведение много далеч от сдържаното.
В навечерието на встъпването на Тръмп в длъжност медиите, съсредоточени изцяло върху всичко свързано с него, затръбиха за мащабен заговор. Теорията, внезапно представена като почти вероятна, беше, че руснаците са вкарали Тръмп по време на негово посещение в Москва в груба схема за изнудване, включваща проститутки и заснети с камера сексуални актове, излизащи отвъд пределите на нормалното (включително „златни душове“). Намекваният извод беше: компрометираният Тръмп е заговорничил с руснаците изборите да бъдат откраднати и той да бъде поставен в Белия дом като марионетка на Путин. Ако това беше истина, то тогава нацията се намираше в един от най-изключителните моменти в историята на демокрацията, на международните отношения и на журналистиката.
Ако не беше истина – а бе трудно да си представиш средно положение, – тогава беше в подкрепа на възгледите на Тръмп (и на тези на Банън), че медиите в един твърде драматичен миг от историята на демокрацията са толкова заслепени от омраза и отвращение, едновременно в идеологически и личностен план, към демократично избрания водач на нацията, че не биха се спрели пред нищо, за да го сринат. Марк Хемингуей от консервативния, но анти-Тръмп „Уийкли Стандард“ изтъкна новия парадокс с двама ненадеждни разказвачи, доминиращи в американския обществен живот: новоизбраният президент говореше с малко информация и понякога не се опираше на факти, а „внушението, което медиите избраха да прокарват, е, че всичко, което той върши, по подразбиране е противоконституционно или представлява злоупотреба с власт“.
В следобеда на 11 януари тези две противоположни позиции се изправиха една срещу друга във фоайето на „Тръмп Тауър“: политическият антихрист, главно действащо лице в тъмен, но подобен на буфонада скандал, режисиран от епохалния противник на Америка, срещу медиите, стремящи се да станат глас на революционната тълпа, опиянени от добродетелност, непоколебима увереност и теории на конспирацията. Всяка страна представляваше за другата изцяло дискредитирана „фалшива“ версия на реалността.
Ако тези характеристики по стил напомнят похвата на комиксите, то точно така протече въпросната пресконференция. Първо Тръмп изнесе панегирик на самия себе си.
– Аз ще бъда най-големият създател на работни места, когото Бог е сътворявал някога… После подхвана наболели проблеми.
– Ветерани, болни от рак, не могат да се прегледат при лекар, докато ракът не достигне терминалния стадий…
Дойде ред на изумлението.
– Преди години бях в Русия по повод конкурса „Мис Вселена“, много добре мина. На всички казвам да внимават, ако не искат да се видят по телевизията – на всяка крачка има камери. Но това е не само в Русия, а навсякъде. Така че нима има човек, който вярва на тази история? Впрочем изпитвам силна фобия към микроби, повярвайте ми. Последва отрицанието.
– Нямам сделки в Русия, нямам изобщо сделка, която би могла да се сключи в Русия, защото стояхме встрани, също така нямам и дългове към хора в Русия. Едно трябва да кажа… През уикенда ми бяха предложени два милиарда долара за сделка в Дубай и аз ги отказах. Можех да не ги отказвам, защото, както знаете, като президент не се намирам в ситуация с конфликт на интереси. Не знаех за това допреди три месеца, но е хубаво да се ползваш от нещо такова. Само че аз не търся изгода. Имам клауза като президент за отсъствие на конфликт на интереси. Мога едновременно да си управлявам моя бизнес, както и правителствените дела, стига да искам. Не ми харесва как изглежда това, но при желание имам право. Бих могъл да оглавявам организацията „Тръмп“, една велика компания, а едновременно с това и страната, но не искам да го правя.
Дойде директната атака от CNN, основния му противник:
– Организацията ви е ужасна. Вашата организация е ужасна… Тихо… тихо… без грубости… Недейте… Не, няма да ви задавам въпрос… Няма да ви задавам въпрос… Вие сте една фалшива новина…
И в обобщение:
– Поначало този доклад никога не е бивало да се отпечатва, защото не струва и колкото похабената за него хартия. Казвам ви, това изобщо не биваше да се случва. Двайсет и два милиона потребители са засегнати от китайски хакери. Така е, защото нямаме отбрана, защото ни управляват хора, които не знаят какво правят. Русия ще има по-голямо уважение към нас, когато страната ни бъде предвождана от мен. И не само Русия, а и Китай, който сега само ни използва. Русия, Китай, Япония, Мексико, всички страни ще гледат с повече почит на нас, отколкото при предишни администрации… Новоизбраният президент не само открито изрази дълбоките си огорчения, но и даде ясно да се разбере как фактът, че е избран за президент, по никакъв начин няма да промени нефилтрирания му, невъздържан и импулсивен коментар на понесените от него удари, на темите, които го дразнят и гневят.
– Мисля, че той се справи фантастично – отсъди Келиан Конуей след пресконференцията. – Но медиите няма да го кажат. За нищо на света.