Отбелязваме 103 години от смъртта на великия ирландски писател Bram Stoker, който остава в историята само с един единствен готически роман, писан през далечната 1897, но оставил много сериозна следа в популярната култура през следващите стотина години. Малкото издателство Deja Book преиздава пълното издание на Дракула на български език и успява да изпие кръвчицата на всички фенове с гениалната идея да накарат преводача Слави Ганев да добави над петстотин обяснителни бележки, които разкриват мрачния и завладяващ свят на автора. Идеалния човек да ни разкаже набързо за няколко по-малко известни факта, свързани не само със съдържание на романа, но и с любопитната роля на България в него.
Едва ли знаете, че всички грамоти и документи, излезли от канцеларията на влашкия воевода Влад III Дракула, са на старобългарски език. Според историческите източници, прадедите на владетеля са получили титлите си като васали на българския цар. Спираме за момент с историята обаче. Повечето от вас са гледали екранизацията на романа от режисьора Francis Ford Coppola от 1992 и вероятно са забелязали, че към края на филма героите се намират във Варна. Това не е проста измислица на сценаристите. Българите не присъстват пряко в най-прочутата готическа творба, но са споменати по два повода. Първия път граф Дракула ни включва в списъка с военните си врагове от миналото. Вторият обаче е по-интересен, тъй като част от действието протича именно в България, но ще трябва да прочетете книгата и да разберете сами какво точно се случва. Все пак можем да отговорим на въпроса зашо Stoker избира именно Варна за фон на някои от епизодите в своя роман. Причината е проста. Писателят познава града, без да го е посещавал въобще. Впечатленията му идват от двама негови съвременници, които са го направили вместо него. Първият е викторианският класик Charles Dickens, който пристига във Варна като военен кореспондент за серия репортажи по време на Кримската война (1853-1856) и не пропуска да опише варненското пристанище и различните идеи за градоустройство на селището в една от своите статии. Вторият е майор George Stoker – брат на писателя, който е разквартируван във Варна с останалите английски войски, подпомагащи Османската империя по време на Руско-турската война (1877-1878) и дори описва спомените си за войната в книга. Авторът на Дракула избира Варна и заради една особена игра на думи, която вплита в текста. Най-интригуващият въпрос за българския читател е как изглеждаме в очите на Stoker. Дракула противопоставя Изтока и Запада чрез описанието на различията в нравите, обичаите, културата, религията и народопсихологията на хората от двете части на Европа. Изтокът е див и непознат за викторианците. Там все още витаят забравени суеверия и представи за света. Науката и прогресът изостават. Stoker отбелязва безспорното по най-различни начини. Въпреки това, малкото, което имаме за България, ни оставя с по-различни впечатления. Страната ни по това време е в период на модернизация. Технологиите от новото време вече са навлезли, а дипломатическите контакти с други държави са на адекватно равнище. Според някои изследователи Stoker най-вероятно познава брошурата на William Gladstone Българските ужаси и Източният въпрос, писана по повод кървавото потушаване на Априлското въстание. Може би писателят е пристрастен и именно поради тази причина ни поставя в по-неутрална позиция между Изтока и Запада. Но все пак Stoker си остава реалист, заявявайки чрез абсурдната реч на своя култов герой Abraham Van Helsing: Слава Богу, в тази страна с подкупи всичко е възможно.
Дракула (твърди корици, 504 стр., Deja Book) струва 19 лева и може да бъде намерена във всички книжарници или поръчана онлайн ето тук.
