Йорданка Мишева рисува жени, в които да се влюбиш

Художничката Йорданка Мишева говори и пише с обезоръжаващата поетичност, уважение и спонтанна философия на жена, която може да задуши всеки деструктивен цинизъм и апатия. Същото определение важи и за нейната работа. Дипломирала се със специалност графика в класа на професор Борислав Стоев и доцент Атанас Дафинов от Югозападния университет Неофит Рилски девойка рисува момичета, в които да се влюбиш от пръв поглед. Макар серията Състояния да е най-известната нейна работа до момента, Мишева съвсем спокойно щя е я надскочи с илюстрации по предстоящата книга на изключително талантлива писателка, която за мое щастие се свърза с мен и пожела да работим заедно. Дотогава можем само да помедитираме върху анонимните музи, които продължава да публикува на регулярни интервали във Facebook страницата си Jelly Cloud и в Instagram за радост на всички почитатели в нужда за малко въображаема, но вдъхновяща женска сила и красота.

Вятър © Йорданка Мишева

Какво ви вълнува напоследък? Темата за хуманизма, емпатията, обединяването на различните човешки раси и религии, причинно-следствените връзки между хората, народите, държавите, появата на новото, загубата на съществуващото. От известно време обмислям такава изложба, но засега все още си е само една идея. Причина за това вдъхновение е расизма и причинно-следствената връзка между героите във филма Сблъсъци. Малко след него попаднах и на филма Human, който напълно затвърди любовта ми към всички човешки същества.

Каква бе вашата връзка с изкуството като дете? Много обичах огромния албум за импресионизъм и постимпресионизъм на баща ми. Корицата е картина на Matisse, един от най-любимите ми художници от този период. Изключително луксозно издание, което знам почти наизуст.  И досега е в мен, взех го тайно от вкъщи, когато се изнесох. Като цяло, от всички останали течения и направления в изкуството, импресионизмът си остава непобедим в сърцето и душата ми. Отдавам тази любов и връзка именно на ранната среща с художниците от този албум. Иначе аз самата не бих казала, че имах някакви отличителни способности в рисуването като дете. Различното бе, че от малка обичах уединените и самостоятелни игри, в които се потапях и си бях напълно самодостатъчна. И досега имам тази склонност от вглъбяване да изпадам в друга реалност, но рисуването само по себе си като процес е разграждане на настоящата такава или по-скоро придобиване на дълбочина в реалността, което си е друго измерение. Бях на 11, когато реших сама да се запиша на кръжок по рисуване. И досега не знам как се случи всичко и защо го избрах в живота си. Пет години по-късно се влюбих в рисуването и поех по неговия път.

Докосване © Йорданка Мишева

Кога и как започнахте да рисувате момичетата от Състояния? Серията се появи без да я търся. Тя ме откри. Кратката предистория е, че от години не бях рисувала. Борбата, която водех след като завърших, с това да отстоявам себе си, развитието и мечтите си, постепенно заглъхна и остана само споменът от едно далечно ехо, което чакаше най-подходящия момент за да отекне с пълна сила. И този момент дойде – бе най- самопогубващият и болезнен, в който съм изпаднала, от онези, за които човек си мисли, че ще умре от страдание. За щастие, умира егото и несъзнателното в нас и се ражда по-съвършеното, съзнателно и чисто. Тогава рисуването се появи отново в живота ми, този път без цел, без да изисква и без преднамереност. Появи се единствено, за да напомни, че в реалността има дълбочина и че зад реалността е истината. И така рисуването ме спаси. Появиха се първите рисунки от Състояния, появи се Люба от Soho и каза Хайде да направим изложба с ето тези неща! Така се родиха и всички останали.

Мечта © Йорданка Мишева

Какво ви вдъхнови за художествените портрети на чувствени момичета и жени? Не бих ги нарекла портрети. Поне не за мен. В портрета основно се хващат визуалните качества и характера на човек, след което се преувеличават една идея, за да заприлича още повече на себе си или поне аз така правя, хаха. Това, което виждате в моите рисунки, са изцяло душевни състояния. Те са онези невидими неща, които се крият зад визуалното и които са трудно уловими на листа, а и по принцип. В този смисъл търся провокацията в това да изобразя скритото, трудно достъпното, дълбокото. От друга страна, самите човешки състояния и емоции ме вдъхновяват. Възприемаме света според нашата моментна емоция или душевно състояние и по този начин животът се случва – той е това, което сме ние отвътре сега, точно в този момент. Избирам предимно жени, защото са по-богати, по-пълни душевно, по-състрадателни, по-раними и точно поради този богат набор от чувства е необходимо да са много издръжливи, търпеливи, жилави и смели, за да се справят сами със себе си и със света. Въобще женската душевност е такава сила и енергия, че едва ли ще открия точните думи! Знам го от личен опит и затова избрах женското превъплъщение в Състояния.

Море © Йорданка Мишева

Как се случва процесът? Техниката е молив с акварел, като в повечето случаи акварелът е много деликатен и семпъл – внася повече живот в рисунката и не цели да бъде живописен, а да подчертае графиката. Целият процес се случва много преди да взема молива в ръка. Търся дълго фотографии на жени, в които да открия и усетя емоция, която да пожелая да изобразя. Понякога търсенето трае дни или седмици. Когато я открия, премислям много добре кое да махна, какво да добавя, кое да променя, но никога не търся идентична прилика. Ако има такава, тя е случайно постигната. После сядам вечер (винаги вечер), подбирам си музиката, която е 50% от моята нагласа и рисувам до пет сутринта. Крайната цел винаги е завършена рисунка. Ако оставя нещо за следващия ден, има огромна вероятност да не бъде завършено. Рисувам по този начин откакто се помня, на един дъх концентрирано, почти без почивка.

Имате ли любими портрети от серията? Да, няколко. На първо място е Вятър, но ако знаете какво се беше появило отначало върху листа (смее се). Бях на ръба да се откажа, но после реших, че нищо няма да загубя, ако я довърша. За мен тя е симбиоза от всички хубави качества – много точна и вярна, много чиста рисунка, изключително силна като емоция с много живот и чувство. Нали знаете – Една рисунка е перфектна когато няма какво да махнем и какво да добавим. Баланас. Вятър е точно такава. Друга любима е В душата на артиста. Изключително плаха и неуверена рисунка. По щрихите и линията си личи този мой страх, вероятно да не объркам нещо в процеса. И точно това е печелившото в този портрет. Самото състояние и усещане е плахо и неуверено, но истинско, непринудено, чисто и готово да покаже на света, че и то се страхува. Чувство, присъщо на всеки артист.

Приказно © Йорданка Мишева

Кои са вашите музи? Изкуството и природата. В дълбокия смисъл, те са едно и също нещо. И при двете важи правилото на Мечо Пух – Колкото повече, толкова повече. Колкото повече се насищам с двете, толкова повече акумулирам и насищам с творения. Природата ме вдъхновява и балансира цялостно. Тя е най- върховният учител за всичко. Гениално творение.

Това обяснява сериозното присъствие на животните и природата в цялата серия. Ами да, природата е моята муза. Някои душевни състояния са идентични с природни такива. Ние сме част от цялото и в нас живее всичко. Понякога в душата ни летят облаци, препускат ветрове, издигат се величествени планини или притихваме като гората. А морето ми е много любимо, съдържа се в нас самите, в нашите тела. Животът е произлязъл от него, то е вечното вкъщи. Не случайно е най-сериозно засегнато в моите рисунки. Каквото и да изживеем, през каквото и да преминем, вярвам, че един ден животът ще се върне отново в морето. То е главният източник, раздава без да пести и ще си вземе всичко обратно. Кръговрат! С животните е по-различно, по-интуитивно и повече по усет, отколкото с мисъл и цел. Нали знаете как някои хора приличат на определени животни? Тук е същото, но определям състоянията, а не хората, като видове животни. Предполагам, че да виждаш такива неща се нарича въоръжение.

Топлина © Йорданка Мишева

Освен тях? Иначе в изкуството, освен импресионизма, обожавам сецесиона и Gustav Klimt, но напоследък често разглеждам Basquiat, Egon Schiele и Mark Rothko. Всеки един от тях е безкрайно различен, но точно това е впечатляващо – да откривам многослойните вариации на изказ и на създаване. И то какво създаване – просто, но сложно, още един баланс! Schiele мога да го изследвам с часове. Не се сещам за друг такъв художник с толкова категорична и точна линия, която да е и цвят, и форма, и обем! А Basquiat, който вкара уличното изкуство в галериите – онова съвършенство и чистота на рисунката, които само децата могат. Те са не просто музи, а учители и вдъхновения.

Най-красивата черта в женското лице? Чертите на лицето са следствие от човешкия характер и душевност. Всяка жена, която обича, която е в хармония със себе си и в баланс със света, която е щастлива и обичана, придобива специфично пленително излъчване. Чертите на лицето ѝ стават по-меки и благи, очите – по-топли и по-дълбоки. Появява се онова външно сияние, отражение на вътрешното. То е най-красивата черта в женското лице.

В душата на артиста © Йорданка Мишева

Йорданка Мишева е тук и в Instagram.