Mark Strong се бори с дълбоката държава

18.04.2018 Редакторите TV

Едва ли може да се оплачете от наличието на качествени шпионски трилъри през последните няколко години в златната ера на ТВ сериалите. И докато страхотният и болезнено актуален Американците върви към своя логичен край с последен сезон, Дълбоката държава продължава добрата линия на европейските екшън сериали като Макмафия, Станция Берлин и Нощният управител с вълнуващ и реалистичен, пълнокръвни герои и типичната визия на продукция, снимана в Европа, Африка и Близкия изток.

Първият европейски сериал на Fox бележи и завръщането на Mark Strong към ТВ сериалите след участието му в BBC драмите Приятели на север и The Long Firm. Предвид досегашната му филмография (Дама, поп, асо, шпионин, Мрежа от лъжи, Кингсмен), няма съмненение, че този жанр му идва отръки. Дълбоката държава обаче не е само обикновен и много реалистичен аналогов шпионски трилър, който съчетава най-доброто от Jason Bourne на Paul Greengrass и Сириана, а и доста сериозна емоционална драма за семейство в екстремна ситуация, чиито взаимоотношения са поставени на огромно изпитание.

Кой е Max Easton? Бивш оперативен агент на британските тайни служби, който се е оттеглил и останал извън играта десетина години, след като му е дошло до гуша. Бащинството и семейният живот просто не се вписвали в живота, който изисквали от него, затова се обърнал към началниците си и им казал, че не може да продължава така. Та така се оттегля и започва нов живот с ново семейство в друга страна с мисълта, че се е оттеглил. После се случва нещо, което го кара да се върне в Лондон и да се срещне със старите си началници. Те искат да го ангажират с нещо, което го засяга лично и касае сина му от първия брак. Така че няма избор. Трябва да изпълни още една последна задача или поне така казват.

Твоят герой се е отчуждил от сина си Harry Clarke (Joe Dempsie), който също е влязъл в семейния бизнес… Точно така. Независимо, че Max напуска първото си семейство, когато Harry е бил на 13-14, а отношенията между баща и син са били много обтегнати и Harry се чувства много изоставен, по ирония на съдбата започва да се занимава със същото, без баща му да подозира. Така че, когато се връща в Лондон и му съобщават, че синът му е убит по време на мисия, той иска да се втурне и да отмъсти за неговата смърт.

Каква е била ролята на Max в тайните служби? Цар на мръсните поръчки в секретно междинно подразделение на ЦРУ и МИ6 на име Отделът. Не е било нещо, което му харесва, но е ръководел черни операции и доста съмнителни задачи.

Какъв е животът му след това? Той живее далеч от миналото в Пиренеите с втората си съпруга-французойка, която е лекар в спешното отделение. Води съвсем обикновен живот и е станал много добър дърводелец – има цяла работилница, пълна с маси и столове. Занаятчийски съществуване

Това означава ли, че си се подготвял за ролята като Daniel Day Lewis – цяла година в изолация и уроци как да обработваш дървесина? Да, отказах се напълно от актьорството и се занимавах две години с дърводелство! Не, шегувам се. По-важното тук е, че Max е открил своето местенце, на което се чувства удовлетворен и в мир със себе си. Затова обаждането от Лондон идва във възможно най-лошия момент.

Лондон замества Париж и Вашингтон, а Мароко – Бейрут и Техеран. Какво е да снимаш в Мароко и да си представяш, че си в две различни държави? Всъщност, беше невероятно. Има фантастични места, където всичко е толкова реалистично. За всичките осем епизода сме снимали само една сцена в студио и то, защото действието се развиваше в спалня. Всичко останало беше навън. Имахме страхотни преживявания. В началото снимахме сцена на корабни докове, а на заден план се вижда как крановете товарят един огромен супертанкер. Следващата сцена бе буквално зад ъгъла, където имаше петдесетина рибари, заети с кърпенето на своите мрежи. Виждаш гледки и един свят, който никога няма да можеш да си позволиш, където и да било, дори след милион години. Мароканският екип беше невероятен. Предоставяха ни всичко, от което имахме нужда, че и повече. Отиваш на работа всеки ден и наистина усещаш, че си там. Освен това имахме страхотни сценографи и художници по декорите, които изпипваха всички детайли така, че да знаем дали сме в Бейрут или Техеран. Всички онези малки, но важни детайли.

Трудно ли ти беше като актьор да си представяш, че си на всички тези различни места? Съвсем не. Но честно казано, разликите са много тънки. Мисля, че на една по-малка продукция щеше да й се наложи да вземе смели решения, за да покаже, че снима на различни места. Но всъщност животът е много по-сложен. Щастливи сме от факта, че това безпроблемно и незабележимо преминаване от място в място ще накара публиката да се замисли малко повече, за да разбере къде сме. Същото важи и за прескачането във времето – още едно от нещата, които ме грабнаха в сценария. Сюжетът ви пренася в миналото без изрично да го подчертава. Трябва сами да го разберете. Защото, подобно на всички добри конспиративни трилъри, искате да ви накараме да се напънете малко. Къде сме? Кои са тези типове? Какво се случва? Къде отиваме? Какво ще стане след това? Тези въпроси се задават постоянно. Написани са много хитро и това, в комбинация с декорите, прави Дълбоката държава много интересен сериал за всички любители на жанра.

Успя ли да усетиш тази дълбочина още от сценария? Преди началото на самата продукция има доста разговори с много хора, за да добием представа за всички тези подробности. Бях напълно убеден след като разбрах за присъединяването на Pat Цampbell, която тъкмо беше приключила Държавата на Peter Kosminsky. Работили сме заедно преди и знам, че е гениална. Нейното включване беше голям плюс. Същото се отнася и за оператора David Higgs, с когото сме работили по Рокенрола на Guy Ritchie. Той е невероятен визионер. Да не забравяме и Matthew – един от малкото британски сценаристи, които отидоха в Щатите и успяха да станат изпълнителни продуценти: направи пет сезона на Rogue и е натрупал опит в тази насока. Hilary Bevan Jones пък е един от най-страхотните продуценти. Затова още след предварителните разговори знаех, че продукцията ще бъде невероятна: целият екип беше изключителен. Нямаше за какво да се притеснявам.

Работил си и с Alistair Petrie по адаптацията на Eма от Jane Austen. Това навя ли ти спомени за бричовете? О, да, през 90-те! Тези бричове приличаха доста на панталони, които бихме носели в някой нощен клуб през 80-те.

Колко продължиха снимките? 10-12 седмици в Мароко, а после още 6-8 в Лондон. Доста време за осем часа телевизионно време, но ми хареса. Предпочитам бързия ритъм за телевизията пред този за киното. Когато видиш крайния резултат в киното, усещането винаги е завладяващо и невероятно. Но в телевизията, да успееш да разкажеш една история за осем часа, е наистина гениално. А начинът по който се снима, изисква вземането на бързи решения. Често разполагаш само с два или три дубъла, преди да трябва да продължиш със следващата сцена. Обожавам го. В края на деня, може да си заснел 3-4 чудесни сцени и наистина да усещаш, че си постигнал нещо. Честно казано, при филмите, да заснемеш половин страница от сценария за един ден означава, че можеш да почувстваш удовлетворение едва когато видиш завършения филм на голям екран.

Такъв ли е случаят с Kingsman: Златният кръг? Ами, прекарахме доста време в размотаване! Понякога не започвахме работа преди следобед. Отиваш на площадката сутринта, гримират те, а после има толкова неща за изчистване, че снимките започват чак следобед. При такива филми сякаш всеки ден създаваш съвсем малки парчета от един пъзел, а в телевизията можеш да създадеш много по-големи парчета от него само за ден. Чувството е много приятно. Наистина имаш усещането, че правиш нещо. А и като снимаме на реални места, както в Дълбоката държава, атмосферата е още по-напрегната.

Как убиваш времето на снимачната площадка, когато не снимаш? Обикновено чета или слушам подкасти. Просто за да минава времето без да полудея. Старая се да не гледам нищо, защото може внезапно да се повлияя от него. Ако гледам някоя комедия, може да реша, че искам да направя следващата сцена забавна. Имам предвид, че гледал някой филм или сериал, но не прекалявам, защото не искам това да попречи на избора ми или да повлияе на представата ми за това как искам да се направи нещо. Ако гледаш прекалено много неща, става почти невъзможно да не заимстваш. Затова внимавам какво и колко гледам.

Участваш в Дама, поп, асо, шпионин, двете серии на Kingsman, Враг номер едно, Мрежа от лъжи – все шпионски трилъри в различен контекст. С какво се различава Max? Той е много по-близък до мен самия в сравнение с другите роли. Действието на Дама, поп, асо, шпионин се развива през 70-те. В Мрежа от лъжи играех йорданец. Шпионажът определено става за добра драма – макар да не съм сигурен, че в истинския живот е също толкова вълнуващо да бъдеш шпионин. Убеден съм, че в реалността има много повече бумащина! Но, когато говорим за драма, си мислим за вяра, доверие, предателства и опасности. Всички тези елементи, които искаме да видим в една драма, са вътрешно присъщи на този жанр. Но Max ми е по-близък от всички заради семейния елемент в сериала, който е много вълнуващ и необичаен за шпионските трилъри. В Дълбоката държава има страхотна история, но и самите герои са много важни. Затова не заложих толкова на шпионския образ, а по-скоро исках да приличам на правдоподобен англичанин, попаднал в такава ситуация.

В първия епизод има сцена, в която Max се кани изтръгне нечии нокти, а само няколко сцени по-рано сме го видиели как си играе с двете си дъщери у дома. Колко важно е това морално противоречие за твоя герой? Това е голямата му дилема. Има една сцена, в която се приготвям да застрелям един човек, но телефонът ми звънва и жена ми ми дава да чуя дъщеря ми, за да ми каже, че си е написала домашното. Именно тази съпоставка ми е наистина интересно. Ако приемем Max за човек, когото харесваме и чиито проблеми разбираме, сцените с изтезанията избледняват, защото осъзнавате, че той наистина не иска да го прави. Целият сериал се върти около това, че той иска да се върне към идиличния си семеен живот. И ще направи всичко необходимо, за да го постигне. Max е очарователен персонаж. Добър човек, който е принуден да извърши всички тези ужасни неща, само за да успее да задържи този идиличен семеен живот, който винаги е искал.

Какво обучение за боравене с оръжие трябваше да преминеш? Звучи невероятно, но вече мога да разглобя и сглобя снайпер със затворени очи! Без да съм бил в армията, камо ли да съм участвал в битка. Наложи се да го науча заради една сцена, в която трябваше да се появя със снайпера, а той по принцип си върви с един голям и дълъг калъф. Представете си обаче как бял европеец върви по улиците на Бейрут с подобен калъф в ръка! Затова решихме да го разглобим и да го сложим в сак. Трябваше да се науча да сглобявам и разглобявам снайпер и да изглежда така сякаш знам какво правя. Няма място за грешки! Трябва да изглежда все едно ти е втора природа. Затова прекарах доста време в упражнения, но ми беше приятно. Мисля, че експертът по оръжията бе доста впечатлен, защото обикновено актьорите намират начин да се измъкнат с монтаж. Аз обаче бях решен да се науча. Ако се разделиш с отказа си да повярваш с нещо и се вживееш, малките моменти като този наистина подсилват усещането за достоверност на света, който се опитваш да пресъздадеш.

Спомняш ли си първия път, когато игра с оръжие? “Не точно първия, но филмът, в който осъзнах, че стрелям, е Револвер на Guy Ritchie. Играех наемен убиец на име Sorter. В една от сцените трябва да стрелям с Узи през покрива по някакви хора и после той се срива. Беше доста интересно, защото на обикновените хора рядко им се отдава възможност да стрелят с картечници. Но беше и ужасяващо! Най-странното е, че това Узи беше като играчка – пластмасово, а не от метал. Въпреки това изстрелваше бог знае колко куршума в минута.

Други подобни умения? Бой с мечове? Да, мога. Мога да се бия дори и мъртъв. Играя в филма Звезден прах, в който ме убиват, след което обаче трябва да се бия с героя на Charlie Cox докато съм мъртъв. Беше доста трудно, защото не бяхме предвидили, че очите ми трябва да са затворени. Когато играеш мъртвец, трябва да запомниш серия от предварително координирани движения и да се придържаш към тях. И да се надяваш, че Charlie ще избегне ударите или поне ще ги посрещне със своя меч. Това е първият от четирите филма, които съм снимал с Matthew Vaughn. Очевидно съм го впечатлил с тези свои умения.

Езда? Да, и това съм го научил само от филмите. Яздих в Звезден прах, както и в Робин Худ на Ridley Scott. Бяхме на един огромен плаж в Уелс с осем огромни клади през стотина метра. Френската армия трябваше да дебаркира със своите старомодни баржи, които Ridley беше създал за тях. Аз трябваше да подпаля въпросние клади, за да им сигнализирам, че е време да нападат. Беше сумрак, осемте клади започнаха да горят и пращят, вдигна се пушек, а Ridley се включи по радиото и каза: Започни да яздиш нагоре надолу по плажа. Затова яхнах коня и започнах да яздя зад кладите все едно плажът е мой. Така се вживях, че извадих меча и започнах да препускам нагоре надолу с вдигнат меч. И тогава се помислих Еха, тази работа ме е научила на страхотни неща – да яздя с една ръка докато размахвам меч с другата на мрачен плаж с огромни огньове.

Жонглиране? Малко. Но все още не са го искали за някоя роля. Засега.

В момента снимаш супергеройския филм Shazam! в Торонто, така че никога не се знае. Така е. Всичко изглежда чудесно, екипът е много добре подготвен. Ще бъде страхотен филм за супергерои. И тъй като ми осуетиха плановете, когато не направиха продължение на Зеленият фенер, сега се завръщам във вселената на DC Comics и поемаm управлението оттам, откъдето го оставих.