Нов адрес за плочите в The Records Corner

07.02.2018 Петър Грудов Музика

The Records Corner отваря врати преди три години в столичния квартал Иван Вазов като още една дестинация за колекционери на грамофонни плочи, която предлага предимно използвани, но и чисто нови албуми и единични сингли от класическия рок, поп, джаз и соул на цени от 5 до 120 лева за редки издания. Зад малкия магазин за плочи стои Сава Николов, запален колекционер и меломан, според когото идеята на магазина е да предлага добра музика и да среща интересни и готини хора, каквито често са виниловите ентусиасти според него. Ние сме инди магазин, не част от корпорация или верига. Опитваме да се забавляваме и да предлагаме готина музика. Николов определя начинанието с The Records Corner като детска мечта и не изненада с признанието, че за него, както и за повечето му колеги от бранша, това е по-скоро хоби, отколкото основна работа, с която да се издържа, поне засега.

Отскоро The Records Corner има нов адрес на тиха улица в централната част на града. Според Николов, преместването е знак за успешното развитие на магазина и повишаващия се интерес към плочите като музикален носител, а и старото място е достигнало точката си на насищане. Смяната на локацията идва като естествена следваща стъпка след натрупания опит и западния пример независимите музикални магазини да живеят на малки улички в сърцето на града, където е по-лесно да бъдат открити и от чужденци – едни от най-честите клиенти. Действително, още в първия работен ден в новото помещение, докато тършувам из хилядите плочи в готини кутии в явко червено, синьо, зелено и жълто и в кашони все още чакащите бъдат подредени, двама от шестте човека, които прескачат с пръсти по винилите успоредно до мен, са чужденци.

От класически записи на Pink Floyd до последния албум на модерни артисти като Solange, комерсиални гиганти като Ed Sheeran или инди находки като Julie Byrne, почти няма сериозен западен артист, който не издава и на винил днес. Както големите лейбъли, така и инди банди със скромни възможности изкарват албуми на плочи, за да се озоват във все по-често срещаните специализирани магазинчета за винил или по нарочни рафтове в гиганти за младежка мода като Urban Outfitters. Възраждането на винила от последните десетина години не показва никакви признаци на забавяне – само във Великобритания е регистриран ръст от 27% в продажбите на грамофонни плочи, и всеки десети запис на физически носител през последните месеци на 2017 е именно винил.

Обяснението на Николов за нарастващата популярност на винила през последните години? Преди всичко плочата има страхотен звук. Тя остава наша завинаги за разлика от стриймването на абонаментен принцип като Spotify. Ако се грижим добре за нея, няма как да изгуби от стойността си, дори напротив. Всеки винил носи и малко изкуство – било то самата обложка или книжка или плакат към нея – сетивно и дори физическо удоволствие за ценители, което липсва при дигиталните носители. Отделно, доста често новите албуми, издадени на винил, пристигат и с код за безплатно сваляне, ако държите да ги имате под ръка далеч от грамофона. Най-важно, обаче, преслушването на плоча е интимно преживяване. Аз лично помня откъде съм купил всяка една плоча, която притежавам, и имам различни спомени за тях. Дигиталното сваляне не ми оставя такива.

Макар пазарът за плочи у нас все още да е доста скромен, наблюденията на Николов през последните три години са, че става все по-професионален. Много млади хора си купуват грамофони и започват да събират винили и това е основният двигател за развитието на бизнеса. Клиентите пък стават по-претенциозни и търсят качество, което вдига летвата. Селекцията на магазина засега е по-консервативна – не откривам записи на съвременни герои като Frank Ocean или Father John Misty, но за сметка на това има ужасно много класики и важни албуми от 90-те, 80-те и по-назад и учудващи реликви – попадам на втора ръка сингъл на The Emperor’s New Clothes на Sinead O’Connor от 1990, който почистват прилежно, преди да купя за 8 лева. Фокусът на The Records Corner ще продължи да е концентриран върху винили в класическите жанрове, като екипът има желание да започне да предлага и записи на модерни български изпълнители. За Николов магазините за плочи в София все още са твърде малко (3-4 според последното му преброяване) и дава пример с близката до столицата ни като брой население, ако не и като стандарт Виена, където има около двайсетина независими магазина. Има място за още и у нас. Дано.