Историите на 14 души се преплитат в 8 сцени в рамките на една нощ в Пияните – последната постановка на Явор Гърдев, която се играе от октомври в Малък театър Зад канала. Изправени пред смъртта или празнувайки женитби, общото между всичките му герои е, че сериозно са прекалили с пиенето, което става катализатор за серия от неочаквани срещи, размишления и признания. Истината, казват от край време, изплува, когато сме пияни, за да повлече тук със себе си притаени болки, неподозирана самота и болезнени предателства. Пиесата бавно прави завръзката си, докато постепенно оформи централното си послание, което вербализира във втората си половина непретенциозно, но въздействащо с леко вулгарните си, улични диалози.
Най-силният елемент от Пияните безспорно е текстът на руснака Иван Вирипаев, писан по поръчка на немски театър, което е и прозаичното обяснение за западноевропейските имена на героите. Това не е първият прочит на Вирипаев, който Гърдев прави, а преди дни беше премиерата на друга постановка по негов материал (Танцът Делхи в Народния на Галин Стоев, който също е посягал и преди към текст на руския драматург). Историята зачеква обичайно заподозрените екзистенциални теми като смисъла на живота и любовта през няколко ключови житейски епизода, борави здраво с християнски език, прави референция към Lars von Trier и повтаря доволно количество пъти думи като лайна и дрисня като не особено лицеприятна метафора за болката, лъжите, грешките и неосъществените мечти, които оставяме след себе си.
Постановката е шумна и абразивна от самото начало, а наситената, първична енергия, която се носи от сцената измежду хвърчащите вода и дрехи, може на моменти да изкуши за писмен прием на историята. Постановката търпи да бъде една идея по-кратка от разточителните 140 минути и би спечелила от по-добра музика и по-убедителни костюми. Актьорите (сериозен състав от ветерани като Владимир Пенев, Герасим Георгиев и Светлана Янчева, млади таланти като Весела Бабинова и Христо Пъдев и добавена звездна сила на познати ТВ имена като Луиза Григорова и Бойко Кръстанов) като цяло успяват да овладеят лесния импулс да прекалят, за да се представят убедително в предизвикателните както емоционално, така и чисто физически образи.
Хората неизменно са най-интересни, когато се отърсят от избраните роли, дрехи, очаквания и подтекстове, когато се отворят за ранимостта си и намерят смелостта да се изправят пред собственото си отражение. Такива ги показва Гърдев тук и дава поредна доза надежда, че можем да се променим, за да не се върнем към обичайното си съществуване, когато алкохолът напусне организма. По едновременно трагичен и комичен начин, Пияните поставя на преден план въпроси, които винаги ще вълнуват, успява истински да трогне с житейските истини, до които се докосва, и провокира още веднъж въпроса защо е толкова трудно да бъдем честни преди себе си и света, когато сме трезви.
Пияните е в Малък театър Зад Канала на 16, 23 и 30 декември от 19 часа.