4:44

/Jay Z

Roc Nation

Положителните отзиви за 4:44 сe дължат основно на очаквания и все пак изненадващо добрия начин, по който Jay Z отвръща на звучния шамар от обвиненията в изневяра и липса на чувствителност в миналогодишния албум събитие на своята съпруга. Стегнат и сравнително кратък албум от десетина парчета на продуцента No I.D., който не разчита на много гост вокалисти (с изключение на Frank Ocean в Caught Their Eyes, Damian Marley в Bam и мама Gloria Carter в Smile) и откровени радио хитове, а само на леко консервативните олдскуул инструментали, семплирани от лесно разпознаваеми тракове на любимите музиканти в плейлистата на Jigga – всичко това само и само да не се отклонява вниманието от изповедта на рапъра, който излага своята страна на нещата, съжаленията, срама, страха да загуби семейството и други екзистенциални въпроси на човек на прага на 50-те, който може да се осмели да ги изложи на показ. Непрекъснатият интимен монолог и анализ на проблемите в брака, бащинството, поколенчески различия и расизма в съвременното американско общество са представени директно и с откровена цикличност в убиването на собственото му его. Независимо дали приемате 4:44 за най-искрената изповед на Jay Z от десетилетие насам или поредната печеливша серия от Войната на семейство Картър, не бива да подминаваме откровената проява на мъжка чувствителност с убийствен музикален фон, все пак.

Omnion

/Hercules and Love Affair

Big Beat

След хитовете с толкова въздействащи артисти като Anohni, Nomi Ruiz и Kim Ann Foxman, Аndy Butler има много висока летва за четвъртия албум на Hercules and Love Affair, но oще отварящият сингъл с Sharon Van Etten поставя всичко в ред. Не че толкова добре познат вече продуцент като Butler може да ни изненада с колаборациите си, но парчето с ливанската инди група Mashrou’ Leila наистина си струва да се отбележи, дори и да не си падате обичайно по арабските вокали. В албума взимат участие още интересни музиканти като певеца на The Horrors и за пръв път можем да чуем вокал от самия Butler във Fools Wear Crowns – признание за катарзиса, които идва след пристрастяването и абстиненциите. Целият албум е обърнат навътре, личен и една идея по-тъжен, но без да разочарова с интердисциплинарния си звук на основата на качествен хаус и електронно диско, каквото сме свикнали да получаваме от бранда Hercules and Love Affair досега.

The Demonstration

/Drab Majesty

Dais Records

Мистериозният и очарователен коктейл, който съдържа даркуейв, синтпоп, готрок и тонове грим, все ще се предлага и е все още толова опияняващ. Докато чакаме Cold Cave да издадат нещо ново, съвсем неочаквано се появи нов претендент за трона – Andrew Clinco от Холивуд, избрал да се представя под псевдонима Deb Demure или за широката публика Drab Majesty. The Demonstration идва две години след дебютния Careless и продължава същата линия на звучене, отдаваща почест на The Cure, Clan of Xymox, Cocteau Twins и New Order. Мелодичният и инстиктивно познат звук на Drab Majesty лежи на двете крепящи колони на спомената естетика – дръм машина и китара, които сътворяват неподозирано богати аудио пейзажи, подкрепени от твърде приятния баритон на Deb. Текстовете се придържат към каноните на жанра – завоалирани и абстрактни монолози върху терзанията на сърцето по онзи мрачен начин, който прави тъмната романтика толкова притегателна, прескачайки между спомени, догадки, вероятности и объркаността на настоящето. The Demonstration е неочакван шедьовър, чиито ритъм отвежда на сюрреалистично пътуване в една паралелна вселена, появила се в началото на 80-те и живееща собствен живот и до днес.

French Kiwi Juice

/FKJ

Roche Musique

Дебютният албум на FKJ, който французинът е кръстил на себе си French Kiwi Juice, вероятно и за да спре да обяснява откъде идва абревиатурата му, е от онези записи, които не стават за всеки сезон. Или пък стават, ако сте безкрайно позитивни, слънчеви оптимисти до смърт. Ако не сте го чули, дайте му шанс и в зимата, но определено е по-подходящ за следобедно излежаване на хамак под шарена сянка. След два сингъла самоукият музикант, който някак виртуозно умее да прескача от бас на китара, саксофон и дори клавирни инструменти, е наблегнал на силните си страни в албума – стегнати бийтове, свежи семпли, джаз, соул и фънки звучене, в което има някакъв специален размазващ елемент. Има и нещо необяснимо неглиже във French Kiwi Juice, което го прави и така ненатрапчиво благ.

 

Crawl Space

/Tei Shi

Interscope Records

Три супер обещаващи момичета от интелигентната поп сцена извадиха силни EP-та тази година (задължителни са мини-албумите на канадката Ralph и американките Maggie Rogers и Billie Eilish), но 2017 така и не поднесе истински велик безсрамно поп албум кактo направи 2015 с Emotion на Carly Rae Jepsen и 2016 с Nothing’s Real на Shura. Задоволяваме се с най-доброто следващо нещо в лицето на софистицирания инди поп на Lorde и Tei Shi. Втората по-специално изненада (съвсем приятно) със силно залитане към полираната поп музика за масите в лицето на песни като Say You Do и Keep Running, след доста по-твърдия си генезис като жената в милитъри униформа, викаща от дъното на съществото си припева на вече класическото Bassically. И макар в дебютния си албум Crawl Space канадката Valerie Teicher, по-известна като Tei Shi, да звучи светлинни години по-питомно (дори когато регресира към яростта си в How Far) не я подценявайте. Под лъскавата похвърност в песните на Teicher тук има лирична дълбочина, плътност и музикантство, което рядко ще чуете по комерсиалните радиа в днешно време и показва артист в развитие, от когото може да се очакват големи неща.

Love If Possible (できれば愛を)

/Shintaro Sakamoto

zelone records

Макар и малко известен отвъд границите на родината си, Shintaro Sakamoto е ветеран и легенда на токийската сцена с 25-годишен стаж като виртуозен китарист и вокал на триото Yura Yura Teikoku, което успя в рамките на 12 албума да асимилира в музиката си сайк-геридж, прог и дрийм поп идиоми, постигайки огромен успех, а последният им албум излиза и в САЩ от DFA Records. В третия му самостоятелен албум Love If Possible музикланата палитра на Sakamoto е по-минималистична; от лап стийл и приглушени електрически китари, до маримба и мелотрон флейти, всеки инструмент има възможността да блесне на фона на ритмичния скелет от бас и барабани. Емоциалната дистанцираност на вокалите, както и на подгласящия призрачен хор, все още налице, но звучат дори по-самотно от преди. Заглавията на песните преведени на ангийски (сред тях изпъкват Tournament Of Macho Men, Purging The Demons и Foolish Situation), допринасят към усещането за дискомфорт и култивиран нихилизъм, загатното в приспивното темпо на целия албум. Музиката често звучи сякаш се носи от лобито на луксозен хотел на острова на д-р Moro, в тропическите сенки на чийто рай се спотайват неописуеми кошмари. Ако отдавна търсите албум, който да приглуши екзистенциалния страх на настоящето, и да ви накара лежерно да закрачите с танцувална стъпка към наближаващия ядрен апокалисис, то Love If Possible е това, от което най-остро се нуждаете.

Everything Now

/Arcade Fire

Sonovox Records

Критиката така и не обикна петия албум на Arcade Fire – обстоятелство, бързо подминато от верните почитатели на групата, на която канадската банда даде най-лесносмилаемия си албум в лицето на Everything Now. Действително да бъдеш woke става все по-хлъзгава територия, а песни като заглавната с нейния летлив, пробиващ черепа от раз пиано рефрен ала ABBA, лигав хоров на-на-на припев и флейта могат да подразнят пуристите, но по същество не са на светлинни години от силната мелодичност на песни като The Suburbs. Да не говорим колко трудни за устояване са в своятабезскрупулна жизненост и приповдигнатост. Отвъд бързата запеваемост е нужен бърз поглед към списъка с колаборатори (Thomas Bangalter от Daft Punk, Steve Mackey от Pulp, Geoff Barrow от Portishead) и нещата започват да изглеждат още по-ясно – Arcade Fire искат да бъдат още по-големи и по-значими от всякога и успяват, поне с едното.

 

Music From Before The Storm

/Daughter

4AD

Рядко след два драматични албума, една група продължава по същата пътека – по-често криволичи, докато се върне пак в нея. Daughter продължават да дълбаят в тъмното и то с още по-голямо настървение. Само година след Not To Disappear, издават Music From Before The Storm, саундтрак към видеоиграта Life is Strange: Before The Storm – история за конфликтни събития в живота на 16-годишно момиче. Емоционалният й портрет става отчасти ясен в текста към песента Burn It Down, а Hope с лекота напомня за последните албуми на Sigur Rós. Ако досега Daughter са звучали като гравитиращи изцяло около емоционалността на Елена Тонра, то инструменталите в саундтрака позволяват да бъдат усетени повече като група. И именно по-скоро в композициите, отколкото в песните, може да се долави по-добре накъде групата може да отиде в бъдеще като креативност – почти навсякъде.

 

Quazarz

/Shabazz Palaces

Sub Pop

Еййй, вие младите братя нищо не знаете: ние едно време какъв blaxploitation имаше… би изкиселял произволен дядо, просъсквайки в добавка, че двата албума на Shabazz Palaces Quazarz: Born on a Gangster Star и Quazarz vs. The Jealous Machines, излезли на една и съща юлска дата, биха се събрали от двете страни на деветдесетминутна BASF-ка. Но така е, мили афро-дядо, научиха се твоите внуци: и за Sub Pop да записват, и две тави спейс-фънк-рок-опера да ти врътнат; хем да чукат долар с музика, хем абстракт да жулят до дупка. Относно последното: макар и тези два албума съвсем да не са Black Up, са блестяща продукция. Колкото и гласове да са разочаровани в очакванията си за двоен magnum opus от Ishmael Butler и Tendai Maraire, размахът е налице. Да, искате да ви бъде подсказан сюжетът на земната авантюра на пришълеца Palaceer Lazaro на територията на Amurderica или поне изходът от битката му с ревнивите машини (разбирайте, черните огледала, смарт-устройствата), но в един концептуален албум никой не ви дължи нищо. А и Shine A Light плаща сметката на цялата маса, така че дават ли ви – вземайте.

Icaros

/Noya Rao

Gondwana Records

Noya Rao са от проектите, които започват с един човек от Лийдс и се превръщат в група от четирима души, създаващи буйни, но загадъчни сънища чрез груви електроника с готин женски вокал. Дебютният им албум Icaros е прясна находка, защото излезе в края на ноември и все още не изскача зад всеки ъгъл нито он-, нито офлайн. Тепърва обаче ще има да се чува от и за създателите му. На първо слушане е сякаш Róisín Murphy, Little Dragon и Belleruche са седнали да позаписват заедно. Още по-хубаво става на второ слушане, когато започват да изпъкват качествата, които ги отличават от гореизброените. Заглавието на албума вероятно идва от icaro – термин за изцерителни песни, които се изпълняват от шаманите в някои племена от Южна Америка при психотропните церемонии с аяхуаска (google it) за дълбоко душевно пречистване или осъзнаване. Не че песните в Icaros са шамански, но действително могат да имат лечебен ефект при страдащите от синдрома ДННС (дай нещо ново за слушане).