Лист е най-младото от престъпно скромната шепа български бутикови издателства с безкомпромисно качествената селекция на литература с превъзходно оформление, което няма как да посрами своите автори и връща истинското значение на думата художествен обратно там, където му е мястото. Основен виновник за амбициозните книги на издателството е неговата създателка Гергана Димитрова – дипломиран юрист с дългогодишен опит като репортер и редактор на печатни медии, който изкарва над десетилетие в Труд и Милениум, преди да основе Лист през втората половина на 2016.
Съвсем очаквано, Димитрова държи на качествената литература и книги и избира различни сътрудници за превод, корици, оформление и печат за всеки отделен проект само и само крайният продукт да е красив и смислен. Така и става. Превъзходната литература на César Aira, Tom Stoppard, John Barth, Italo Svevo и Sandra Cisneros си партнират със страхотни български художници, графични дизайнери и илюстратори като Костадин Кокаланов, Милена Вълнарова, Кирил Златков, Борис Праматаров и Ина Бъчварова.
Защо Лист се бори по интелигентен начин срещу липсата на естетика в българското книгоиздаване? Не бих го нарекла борба. Единственото, което наистина ни вълнува, е да правим хубави книги. Подхождаме към всяка една концептуално, като към колективно произведение на изкуството – всеки, който участва в създаването й, трябва да даде най-доброто от себе си. Избираме внимателно хората, които ще работят по съответното произведение – всеки от тях е важен за цялостната визия и съдържание на книгата. Такива са не само художникът, който трябва да има отношение към текста и стилът на романа да му пасва, но също преводачът, редакторът и коректорът. Жалко е, че досега издаването на книги зависеше само от това, което очакват читателите. А трябва да признаем, че техният вкус е оформян през годините на социализма, когато малко неща са се отклонявали от соцреализма в изобразителното изкуство. Това толкова е деформирало окото на българите, че дори семпла естетика без претенции ги кара да се чувстват дискомфортно. Не смятам обаче, че читателите имат вина за липсата на естетически вкус – такива са ги направили издателите, които не искат да рискуват. Напоследък обаче това се променя. Не само ние държим книгите да са красиви.
Фрагмент от жестоката работа на Борис Праматаров за Химера на John Barth – роман от три свободно свързани части, подобно на митичната Химера, съставена от три животни (обикновено лъв, коза и змия), които разказват за невъзможността за сантиментални еротични и сериозни отношения между мъже и жени в брак и любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като герой, докато съпругата му край него остарява.
Как избирате артистите за отделните заглавия? Първоначалният замисъл на книгите в детската серия Детски шедьоври от велики писатели бе строго определен. Капка Кънева помогна много за избистряне на идеята и да си дам сметка кое е възможно, а кое – не. Авторите на приказките са много известни писатели, които са повлияли на световната литература и вече са се превърнали в класици. Техните произведения за деца обаче са малко познати и трябва да се представят по подходящ начин. Досега в световен мащаб подобна селекция не е правена, и въпреки че всяка от книгите е илюстрирана от изключителен световен художник, ние решихме, че нашите трябва да се илюстрират от български художник, като всеки от тях ще се подбира да подхожда като стил на конкретния текст. Това предполага разнообразие, което би се вписало само в много изчистен проект за поредицата – затова заложихме на минимализъм, за да оставим пространство за художниците. Затова всяка от книгите е бяла – изключение е само Пчелица от Anatole France, която Любен Зидаров си представи в зелено. На същия принцип избираме и преводачите на книгите.
Случвало ли се е да решите да илюстрирате дадено заглавие с един артист, но след това двамата да се спрете на някое друго? Тъй като подборът на книгите се прави предварително, е по-трудно да се сменя една книга с друга, но все пак досега нито един художник не е сметнал, че съм избрала за него неподходяща книга.
Има ли някакви граници пред илюстраторите? Как протича процесът на работа по всяка една корица или вътрешна илюстрация? Когато избирам художник за определена книга, знам предварително на какво е способен и какво бих могла да очаквам от него. Затова му давам пълна свобода – единствено определяме количеството илюстрации. И досега не съм сбъркала. С кориците подходът е същият, но там може да работим по повече от един вариант.
Илюстрацията на Милена Вълнарова за един от двата тома на Левиатан от Thomas Hobbes – успешна илюстрация на прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания.
Как се постига балансът между визуално впечатляваща корица и добър текст? Синхронът между текст и корица е лесен – просто трябва да го правят подходящите хора. И художникът трябва да прочете книгата предварително. Костадин Кокаланов например имаше доста философска концепция за създаването на корицата на Мрамор от César Aira – неговата космическа визия беше преминала през музиката на Thelonious Monk.
Мoгат ли кориците на Лист да се развият в дигитални проекти и анимации за електронните издания? Могат и вече се опитваме да го правим. Всяко нещо трябва да може да живее по повече от един начин, да се мултиплицира. Изкуството през последните години се движи точно в тази посока. И литературата не трябва да изостава.
Книгите, които искате да издадете през 2018? Искам да направя най-впечатляващата детска поредица, която да оформи вкуса на децата и към визуалното, и към добрата литературата. В серията ще влязат още приказките на E. E. Cummings, илюстрирани от Юлиян Табаков, приказките на Sylvia Plath с концептуалните неща на Капка Кънева и други. Поредицата може би вече се очертава точно така, но това е само началото.
Корицата на Костадин Кокаланов за Мрамор на аржентинеца César Aira – странна и сюрреалистична история за уморен от живота застаряващ мъж, когото самите дълбини на делника запращат в непредвидимо приключение.
Книгите на издателство Лист са в по-добрите книжарници и онлайн тук.
