Един така дискретен герой: Тед Кочев

© Вихрен Георгиев

Познат у нас главно с две лековати комедии (Уикенд при Барни и Купон с Дик и Джейн) и един екшън (първият филм от поредицата за John Rambo Първа кръв), през над 50-годишната си кариера роденият през 1931 потомък на македонски емигранти Тед Кочев е успял да запише в биографията си доста по-впечатляващи постижения. Неговият Да се събудиш в страх (1971), според Nick Cave, е най-добрия и ужасяващ австралийски филм, правен някога, а другият безспорен пик във филмографията му Обучението на Дуди Кравиц (1974), който разказва за приключенията на млад мошеник, който си пробива път в обществото с чар и здрави лакти е умел микс от пикареска и социална сатира, родеещ се с Бари Линдън на Kubrick.  Кочев е работил с колоси като Gene Hackman, Gregory Peck, Ingrid Bergman и Nick Nolte. Малко известен, но показателен факт е, че е поканен от самия Antonioni да предложи съкращения на прекалено дългата според режисьора и продуцентите първоначална версия на Фотоувеличение (1966). По време на интервюто Кочев, който е в София за премиерата на автобиографията си Моят живот в киното: Режисьорска версия, не спира нито за миг да жонглира със забавни истории, да избухва в искрен смях и често да превключва на учудващо правилен за човек, прекарал целия си живот далеч оттук, български.

Най-известният ви филм у нас е Първа кръв. Какво щеше да се случи с John Rambo, ако беше останал жив и не се беше превърнал в пластмасовия супергерой от следващите три серии? Виж, мoят филм разказва за това, което се случваше на ветераните от Виетнам след завръщането им в Щатите – те бяха мразени от десните, защото са загубили войната, докато хората с леви убеждения ги смятаха за убийци на деца. Повечето от тях не са искали да отидат във Виетнам, били са мобилизирани и са вярвали, че служат на страната си. Според статистиката само през 1980-а всеки месец 1000 ветерани правят опит за самоубийство, а 350 от тях успяват! Затова първоначалният вариант на филма завършва със самоубийството на Rambo.

Защо го променихте? Sylvester (Stallone бел.ред.) дойде при мен и ми каза: Тед, публиката ще ни намрази в червата. Подложихме този човек на такива изпитания преследваха го с кучета, стреляха по него, скачаше от скали, за да се измъкне. И накрая решаваме да го убием. Това означава, че тези тъпанари са успели и злото е победило. Така заснехме нов финал, в който Rambo остава жив.

Какво мислите за трите продължения? Във втория филм John Rambo е психопат, който убива 74 души. В моя той не убива никого, защото му е дошло до гуша от цялото това насилие и кръв, в които е газил във Виетнам. Заради тази промяна в образа отказах да режисирам продължението, което вероятно щеше да ме направи наистина богат (смее се). Моята утешителна награда сега е, че всеки ми казва, че първият филм е най-силен.

Кой е най-добрият актьор, с който сте работили? Gene Hackman, защото не играе роля, а се превръща в героя. Истинско удоволствие е да се работи с него, можеш да му кажеш Застани на главата си и чети Библията и той ще го направи убедително.

Един от най-реакционните американски президенти Ronald Reagan беше приел Rambo като символ. Kакво мислите за Donald Trump? Каква филмова роля бихте му дали? Защо ми задаваш този ужасен въпрос? (през смях). Не понасям Trump – той е вулгарен, недодялан глупак. Каква роля ли? Може би Hitler!

Как започнахте да се занимавате с кино? Първоначално исках да стана поет, дори успях да издам три стихосбирки. Баща ми обаче все повтаряше Тед, в поезията няма никакви пари, на което отвръщах Знам, но и в парите няма никаква поезия. През 1952 в Канада пуснаха първия телевизионен канал и той ме посъветва да проверя дали не им трябват хора с усет към писането. Взеха ме и един ден изпълнителният продуцент Sidney Newman ми каза Знаеш ли какво, Тед? Ти си доста добър писач. Не си велик, но си доста добър. Знаеш ли обаче в какво можеш да бъдеш велик? Имаш всички заложби да станеш прекрасен режисьор. Ето какво ще направим – ще ти дам да режисираш една пиеса. Ако ми хареса, ще подпиша едногодишен договор с теб. Ако не я харесам – изхвърчаш директно на улицата.

В края на филма бащата на Дуди Кравиц му казва Светът е пълен с момичета. Тренирай! Кой е най-добрият съвет, който сте получавали? Може би този, който ми даде Antonioni: Тед, за разлика от вас холивудските режисьори, които смятате, че диалогът е много важен, за нас италианците той е просто звуков ефект. Мястото на диалога е в театъра, филмите са движещи се картинки.

Угнетената атмосфера, жегата и нечовешките условия в може би най-добрият ви филм Да се събудиш в страх са предадени почти изцяло визуално. След края на филма човек направо копнее за един леден душ. (Прекъсва) Бях забранил студените цветове. В кадрите има много жълто, оранжево, червено, огнено червено като в ада. Там, където снимахме, наистина не беше за хора. Бяха ми направили шапка с висящи от нея коркови тапи, така че с едно разклащане да прогонвам мухите. Въпреки това, по мои груби сметки гълтах по дузина на ден (смее се).

Младият учител oт филма смята местните за диваци, но после бавно се превръща в един от тях. Може ли да се каже, че злото е непобедимо, именно защото е неразделна част от всеки един от нас? Накрая той просто открива, че всички ние плуваме в една и съща екзистенциална лодка. Никой от нас не е по-висше човешко същество от останалите, убеден съм в това.

© Вихрен Георгиев

Моят живот в киното: Режисьорска версия (416 страници, меки корици, Colibri) на Тед Кочев струва 19 лева онлайн и в по-добрите книжарници.