Как да говорим умно за изкуството на Jan Fabre

Почит към Jacques Mesrine (Бюст с метални зъби), 2008, частна колекция © Lieven Herreman/ Angelos bvba

Имаме идеална възможност да се запознаем с работата на белгиеца Jan Fabre в София малко повече от месец преди да представи новия си проект на 58-то Венецианското биенале. Една от най-иновативните фигури в съвременното изкуство има жестока 40-годишна кариера на визуален художник и интензивен автор, който следва собствени правила, закони, образи, символи и мотиви и не спира да се вдъхновява и анализира метаморфозата и постоянното взаимодействие човек-животно.

© Carlotta Manaigo

Още с първите си пърформанси и акции от 1976, Fabre налага много идиосинкратичен визуален език от тела, които определят естественото съществуване чрез постоянно балансиране по тънката линия между живота от смъртта. Белгиецът е първият жив творец с огромна изложба (Ангелът на метаморфозата) в парижкия Лувър през 2008, а най-скорошната му самостоятелна изложба е в Италия – Скулптури от стъкло и кости, 1977-2017 е паралелно събитие в програмата на 57-то Венецианско биенале.

Софийската ретроспективна изложба Не може да се избяга от изкуството включва избрани рисунки, пърформанс-филм, фотографии и скулптури, които провокират доста интересни въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството и препращат към историческата изложба и пърформанс в Лувъра. Последният е базиран на улични акции от началото на 80-те години в почит на Jacques Mesrine – прословут гангстер, обществен враг номер едно във Франция и крал на дегизировките, който вършее на воля и успява да се спаси от полицията и медиите повече от две десетилетия.

Изкуството ме предпази от затвора II, 2008, частна колекция © Attilio Maranzano/ Angelos bvba

Разбира се, това не трябва да се възприема като възпяване на престъплението и насилието, а на виталността, жаждата за живот и желанието на Mesrine да промени обществото и вярата му в анархията на любовта. Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Jaxques Mesrine) е автопортрет, но не на Fabre като индивид, а на художника Fabre в неговото желание да избяга от една единствена идентичност.

По време на изложбата в Лувъра белгийският артист създава последващ пърформанс под формата на четиричасова гонитба на котка и мишка с пресата и посетителите в така наречения най-голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция. В пърформанса-филм от софийската изложба ще видите лека ирония към известни куратори и критици, която не бива да напомня за видеоклипа на Pablo Picasso от Jay Z и Marina Abramovic, да няма грешки.

Бягството на художника (Поредица II-7), Бягството на художника II, 2008, частна колекция © Pat Verbruggen/ Angelos bvba

Друга част от софийската експозиция е поредицата рисунки Бягството на художника –различни идентичности чрез автопортрети, на които Fabre носи колие с религиозен символ. Дали осемте чернобели фотографии представят артист-беглец в екстаз? Дали разкриват артист, желаещ да изчезне във видимостта? Защо непрекъснато е с отворена уста? Не се ли е уморил от безконечното бягство от и към изкуството? Можете да го попитате направо, защото ще присъства на откриването.

Изложбата Не може да се избяга от изкуството на Jan Fabre се открива в петък, 22 март, след 18:30 в САМСИ (бул. Черни връх 2) в присъствието на автора и може да бъде разгледана до 28 април. Повече информация за събитието има тук.