Как да говорим умно за новата изложба на Севда Семер

След едно злощастно пандемично отлагане от есента, Севда Семер е готова да представи последния си проект във Водната кула в Лозенец.

Две сили, които се създават не е само обикновена изложба, а проект с доста по-крупен замисъл, вдъхновил своя куратор Ирина Баткова да пренапише текста към самото събитие, след като го вижда в неговата цялост. Самата Семер споделя, че всичко е малко експериментално. Рисунките (текст, който се пише отново и отново, докато стане неразчетим) са върху стените на кулата и не бяхме сигурни какво точно ще се случи в процеса. Има и видео, както и инсталация с текстили, нещо като мека архитектурна намеса, която исках да променят как зрителят изживява пространството.

Организаторите обещават и един предстоящ разговор за около срама, а дотогава се доверяваме на Баткова да ни научи как да говорим умно за последната изложба на Севда Семер:

От  появата си на българската арт сцена, Севда Семер задълбочено и последователно изследва своя вътрешен свят и го представя в различни проекти. Личните емоции, субективни възприятия на реалността и търсене на идентичност под формата на дневници, рисунки и инсталации очертават едно интимно поле на комуникация с публиката.

Две сили, които се създават отново  включва силен видео разказ за важен момент от живота на Семер, но проектът цели много повече от заявка на скрита интимна същност. Да бъдеш себе си в свят, в който личната репрезентация минава през филтъра на нормативния  хетеросексуален модел,  в чиято рамка всеки един индивид се изгражда като личност, е процес, който изисква много време и енергия. Формалният характер на този модел няма нищо общо с интелекта, творческата същност и талантите,  чрез които се изявява персоналната човешка уникалност.

В История на сексуалността Michel Foucault разглежда как в гръцката античност се стига до  начинът, по който, през вековете, западният човек е бил подтикван да се разпознава като обект на желание, опитвайки да даде отговор на въпроса как, защо и в какви форми сексуалната дейност е била конституирана като морална дейност. В античните текстове  ролята на социалния кодекс, свързан със сексуалността, е подчинена на постигане на естетиката на съществуването, чиято крайна цел е търсенето на истина. В по-близката до нас история една от употребите на идеята за морала от политическите системи и църквата е в основата на налагането на наказателни и лечебни практики по отношение на хомосексуалността.

Тези практики започват да се преразглеждат едва след 1990, когато Световната здравна организация официално престава да я разглежда като болест или психично разстройство. Това очевидно е твърде кратък период за преодоляване на обществения консерватизъм по отношение на начина, по който функционират социалните роли. Античната идея за хармонизиране на всяка личност в името на една по висша цел е деградирала в съвремието ни до манипулативно популистко говорене за социални ценности.

Как Азът може да репрезентира себе си, без да нагажда същността си в удобни обществени клишета, от страх, че някаква страна от интимните му характеристики може да стане причина да не бъдат оценени неговият професионализъм, образование, творческа енергия? По какъв начин това се отразява на общуването и възможността да споделяме един и същ език?

Две сили, които се създават е за културата на лицемерното, лишено от дълбочина, приемане на различието, в което думите служат единствено за изразяване на политическа коректност. В основата на изложбата стои текст, от който могат да се разчетат само части от изречения, оцелели под яростното зачеркване и напластяване на рисунки върху тях. Този подход документира процес в търсене на език, в който историите от предишни проекти са се разпаднали до артистични жестове, които създават отчетливи и силни послания.

Севда Семер постепенно развива рисунките си по стените на Водната кула, преди зрителят да я види на екран, разказваща своята история. Част от обектите в изложбата са пликове за писма, които би трябвало да са документи от интимна кореспонденция, но адресатът им е преправен толкова пъти, че на практика са адресирани до всеки. Съдържанието им е скрито – по-важен е фактът на тяхното съществуване. Буквите са се освободили от ограниченията на листа и са залели интериора на кулата.

Белите завеси не ограждат места за интимно преживяване, а контролират потокът на натрупаните думи, препинателни знаци и изречения да не препълни пространството. Контролираният изказ на смисъла освобождава енергията на премълчаното. Защото тишината на неказаното е много по-силна  от социално артикулираното „правилно“ говорене, сковано в невъзможността си да достигне до същността на разбирането за другия. Питате за NFT? Не сме планирали, но така като казвате…

Две сили, които се създават на Севда Семер е в софийската галерия +359 на ул. Галичица 21 до 22 май. Повече информация за събитието има тук.