Корицата на първия брой на СВЕМА – Завръщане от Станислав Памукчиев, 2016
Появата на ново българско списание за култура и диалог между интересни творчески личности от различни поколения е колкото смело, толкова и безразсъдно начинание. В среда, в която изброените продължават да живеят като елитарни и нишови теми, фотографът и главен редактор Яна Лозева и графичният дизайнер и създател на Yt-shirt Ана Кременлиева подхващат СВЕМА – печатно издание със строга концепция и абстрактна основна тема, което би трябвало да излиза два пъти в годината и да представя материали извън времето (апропо, тема на първия брой), които биха звучали интересно и на място дори след десетилетие. И докато преглеждаме 150-те страници на списанието без почти никакви реклами и с интересни текстове на Марин Бодаков, Адриана Андреева, Георги Господинов и Стефан Иванова и сесии на Люцканова и Хубенов, разговаряме с Лозева и Кременлиева за собствения визуален език и независимите издания като хоби и бизнес.
Помните ли кога се запознахте и какви бяха първите ви впечатления една от друга? Яна Лозева: Запозна ни Мария Люцканова, покрай снимките на първите тениски на Ана. Тя ми стана любопитна, но всъщност се впечатлих на втората среща, когато ми сподели за белите тениски и ме покани да снимам. Може би думите японски памук са ме пленили. Когато най-сетне се засилих със списанието, веднага се сетих за нея и бях сигурна, че искам тя да го прави, без да се познаваме и без да съм виждала почти нищо, правено от нея. Кликнахме чудесно. Благодарна съм на интуицията. Сега не мога да си представя друг да го прави. Ана Кременлиева: Яна не знае, че я наблюдавах преди да снима тениските с Мария. И откровено казано ме респектира със спокойствието си и ясната посока на нещата, които казва и прави. Много е лесно да работиш с човек, който е едновременно откровен и целеустремен.
Текст от Зорница Христова
Как и защо решихте да правите СВЕМА? Яна: Имам един ранен спомен, сигурно съм била четвърти клас, някак стигна един Егоист до мен. В него имаше няколко страници с фотографии на Saudek – това ми беше първият сблъсък с фотографията (както и с доста други неща). Много ясно си спомням колко се впечатлих. По-късно дойде Едно, което чакахме трепетно (живеех в провинцията, където идваха два броя, май само за мен и приятелка). Чувствах се много далеч от разни процеси, списанията ми бяха пряка връзка с тях и естествено остана някакво желание да участвам в подобен проект. Пък и вероятно заради фотографията, имам отношение към нещата на хартия. Харесва ми обектността и миризмата на ново списание, а и все още предпочитам да чета на хартия. Беше ми тъжно, че в България няма такъв тип списание. Иначе СВЕМА ми стои в главата от няколко години, имала съм няколко изблика на ентусиазъм, но не ми е стигал кураж. Което е добре, защото не съм познавала Ана. Та мисля, че дойде в правилния момент. Ана: Обичам хартията, не просто като медия за трансфер на дизайн и текст, а като цялост с дизайн и текст. Добре де, и малко като paper porn. Правила съм доста от първия вид, а мечтаех за втория. Но това, което харесах в концепцията на Яна, е дълбочината – без претенция, но с много внимание към всеки пласт.
Опишете концепцията на списанието за човек, който вижда корицата за пръв път и не ви познава? Яна: Независимо културно издание, изкуство и дълги текстове, два пъти в годината, всеки път с тема. Ана: Зависимо културно списание, зависимо от всички, които ни предоставиха текстове и своята работа. Идеята е да се завърта около определена абстрактна тема, представена от различни автори и артисти.
Текст от Антоан Асенов и сесия от Яна Лозева и Мария Люцканова
Разкажете по-подробно за първия брой – как събрахте колабораторите, колко време ви трябваше да оформите темата, как си разпределихте задачите, сами ли финансирахте проекта? Яна: Тръгнахме с няколко имена наум, в ускорението на работата се появиха и останалите. Това е едно от преимуществата на бавната работа – остава време нещата да се случват естествено. Създаването на първия брой отне девет месеца. Всичко се прави с много помощ и идеи от приятели. Май нямаме потребност от класическа строга структура, може би защото никой от нас не е правил списание. Финансирането е отчасти с лични средства, отчасти с реклама. Романтично начинание го наричам. Ана: Беше много свободно, докато не избрахме грида (система от хоризонтални и вертикални линии за визуално изграждане и подреждане на информация-бел.ред.). Нямахме много колебания, визуалните ни вкусове имат доста общи черти.
Какъв е вашият отговор на въпроса на Зорница Христова от началния манифест дали има надграждане в българската култура или правим парчета от различни пъзели? Яна: Не се чувствам квалифицирана да говоря на едро за българската култура, но имам усещането, че периодично се късат връзки. Затова и се опитваме да съберем автори от различни поколения и среди, да се случи някакъв диалог, пък бил той и само в главата на читателя. Ана: За надграждане е важно да има различни локални препратки. За мен те са трудни и тяхната липса пък изглежда като накъсване. И затова проекти като СВЕМА са път към светлината.
Станислав Памукчиев от Марин Бодаков и Яна Лозева
Парадоксално за визуални хора като вас, но залагате на много текстове? Търсен ефект или стечение на обстоятелствата? Яна: Никога не съм си представяла СВЕМА като изцяло визуално списание, не знам защо. Визуалните хора също четат и това ми липсва – дълги смислени текстове в добра визуална среда. Ана: Доста често мисля за текста само като визуален – дори след първата коректура сънувах запетаи. Отделно се притеснявах пълните страници да са списание, а не сборник. После разбрах, че най-вече трябва да изляза от представата, че списанието е предимно визуално.
Основните ви вдъхновения напоследък, какво четете и с какво се разсейвахте, докато работихте по СВЕМА? Яна: Гледах много да не се разсейвам и умишлено не съм си купувала списания, за да не се влияя. В един момент четох So you want to publish a magazine? – много полезна и практична книга за всички аспекти от направата на независимо списание. Самият процес беше огромно вдъхновение – усещането, че сбъдваш своя мечта. Ана: От Берлин се прибрах с десет килограма списания за лична употреба. Най-много ме вдъхновява стилистиката на Monocle, Oak и Acne, но СВЕМА има свой собствен визуален стил – олекотен и класически.
Мислите ли да развивате и онлайн присъствието на СВЕМА или искате да си остане предимно офлайн? Ана: Компютърът ме кара да губя връзка с реалността. За това ми е важно да си я припомням, а и се чувствам много красиво в присъствието на различни списания и книги. Но иначе мисля, че дори името на списанието да предполага нещо физическо, трябва да го има и тактилния елемент. Дигиталното ще остане за да гъделичка любопитството. Яна: Да, май ще си остане предимно офлайн. Важно е да има онлайн присъствие – за жалост се оформи някаква тенденция ако нещо не е в социалните мрежи, да не съществува. И те, за добро или зло, са най-прекият път до публиката.
Фотографии от Деница Георгиева
Смятате ли, че българският пазар е готов за интелектуално нишово списание за култура и изкуство? Яна: Пазарът така или иначе не се определя от подобни издания, те са по-скоро изключения, няма да се лъжем. За момента СВЕМА е много далеч от бизнес начинание. Правим го, защото смятаме, че е важно да го има. Голяма част от независимите списания по света се правят като странично занимание от любов и много малко от тях разчитат на финансова възвръщаемост. Ана: Не го усещам като хоби, а като проект. Има идеална цел, а тя е и да подскаже някаква нужда.
Как ще оправдаете цената пред скептиците? Яна: Предстои да разберем. Иначе трудът, малкият тираж и качеството на печата и хартията определиха тази цена. Тя ни позволява да направим следващия брой. Ана: Не правим продукт от първа необходимост. В днешно време списанията са с аурата на красиви албуми и специални издания – това, прибавено към труда, изработката и хартията прави цената на едно независимо списание. Такива, каквито са и на другите чужди издания. Това, че е българско, би следвало да е плюс за публиката.
Фотографии от Венцислава Василева
СВЕМА струва 35 лева и може да бъде намерено в Hygge, N8, Еcru, Мetta, 8pm+octopus и +това. Премиерата на списанието е тази вечер след 18:30 в галерия Credo Bonum.
