Малко сериали могат да се похвалят с премиера на филмов фестивал, но именно това се случва на Младият папа, чиито първи серии бяха показани не къде да е, а на престижния кино фестивал във Венеция преди два месеца. Обяснението за отдадената чест започва става по-логично с появата на името Paolo Sorrentino в кредитите като режисьор на новата поредица на HBO. Италианецът е безспорен фаворит на критиката през последните няколко фестивални сезона със заглавия като Голямата красота и Младост и тяхната култова слава сред почитателите на европейското кино. Sorrentino разкрива, че е бил вдъхновен от поредици като Истински детектив и Фарго, но първият му опит в жанра сериал не идва в случаен момент – кино афишите рядко предлагат нещо различно за гледане от блокбъстър франчайзи, поредната анимация или високобюджетен екшън, а количеството качествена ТВ продукция отбеляза главозамайващ възход. Дори само сериалите, родени от епичната конкуренция между гигантите HBO и Netflix, са повече, отколкото средностатистическият човек да изгледа спокоийно и напоително, но това не спира и останалите компании да инвестират сериозни ресурси в надпреварата и да търсят разпзнаваем поглед върху всевъзможни очаквани и неочаквани истории.
Младият папа няма бюджетния замах на водещите продукции на HBO Игра на тронове и новата надежда Западен свят и това проличава в редките случаи, в които се заиграва със специални ефекти. Вместо това продукцията залага на силен режисьор, малко холивудски блясък и интригуваща история. В сърцето на поредицата стои новоизбраният папа Пий ХIII: своенравен и телегеничен млад нюйоркски архиепископ с присъщите за всеки мислещ човек вътрешни противоречия. В кърваво червените мокасини на новата глава на римокатолическата църква с апломб влиза Jude Law, който е притеснително убедителен в особено благодатната роля. Роден със светското име Lenny Belardo и изоставен от родителите си, американецът е отгледан от църквата, която един ден ще оглави по погрешка, благодарение на фал в машинациите на своя наставник и конкурент за поста кардинал Spencer (James Cromwell). Belardo е суров и формален, яде малко, пие Cherry Cola Zero за закуска, възхищава се на Banksy и Daft Punk, обръща забраната за пушене на предшественика си, но само за себе си, и изглежда като да притежава способността на общува невербално с кенгурута. Инцидентният папа показва и тъмна страна, за която конклавът и не подозира. Очаквано, най-дълбокият му белег е нанесен именно от липсата на родители, а най-близкото нещо, което някога е имал до семейство е монахиня, която се грижи за него и още един сирак от ранна детска възраст. Всички тези години по-късно той назначава сестра Mary за свой най-доверен съветник, въпреки несъответствието между нейния пол и изискванията за позицията, а присъствието на Diane Keaton в актьорския състав се нарежда сред най-неочакваните приятни изненади в сериала. В първите епизоди Sorrentino едва подрежда фигурите по шахматната дъска, на която Пий ще трябва да играе, заобиколен от новия си архевраг и бивш ментор, недоволните от избора му за папа, ватиканските бюрократи, мацката, която отговаря за маркетинга на града-държава, и повече от два милиарда поклонници.
Голяма част от динамиката между персонажите остава загатната в пилотния епизод, но Ватиканът е перфектната сцена за италианския режисьор не само заради възможността да инжектира диалога с италианска реч. От една страна, внушителната архитектура и екстравагантните интериори идеално допълват естетиката на Sorrentino и неговата склонност към внимателно стилизирани и въздействащи картини. От друга, потенциалът за интриги, предателство, суета и борби за надмощие е безграничен. Двата излъчени епизода (от общо десет в първи сезон, до един режисирани от Sorrentino) съдържат много обещание и изобилстват от типичните за режисьора комични моменти, неуважителни закачки и интелектуални провокации, но не всичко е без грешка. Нотките мелодраматизъм, доста агресивната игра на места на иначе отличния Law и общата еклектика (в последователни сцени звучат Trentemøller и Opus), търсенa или не, придават шизофренична нотка в цялостния тон на сериала, а недотам добре развитата, поне засега, обосновка на мотивацията на основни персонажи оставят място за съмнение за пороци в зачатието на историята или просто спънки в боравенето с новия формат. Най-голямото предизвикателство пред италианеца в случая изглежда ще е способността му да раздели историята на отделни части и да рамкира всяка така, че да й внесе доза завършеност, но и да даде на разглезената от избор публика причина да се върне към историята седем дни по-късно, което си е цяла вечност в пост-Netflix света. При всички положения преходът (или временната забежка) на режисьор като Sorrentino към малкия екран е значим дори да не отбелязва тенденция. Рано е да се каже дали Младият папа ще оправдае високите очаквания към себе си отново, но няма съмнение, че вливането дори на малко от идиосинкратичния му стил в съвременната телевизия е само за добро.
Младият папа е по HBO. Гледайте първия епизод от сериала безплатно в HBO GO.
