ISAIAH RASHAD – The Sun’s Tirade (Top Dawg Entertaiment)
The Sun’s Tirade е подложен на огромната опасност да бъде пренебрегнат или недооценен в година, в която цялото кралско хип-хоп войнство се е сетило да издава нови албуми. Съдба, която подобен албум откровено не заслужава. Rashad се ползва с цялата подкрепа на лейбъла Top Dawg и може да си позволи да ангажира сериозни артисти като колегите Kendrick Lamar и SZA, наред с изгряващи звезди като Syd tha Kyd, Zacari и Deacon Blues, но истинската му сила е в огромния талант, проличал си още преди две години в дебютния му дългосвирещ проект Cilvia Demo. Последната му тирада продължава повече от час в точно 17 парчета, но нито за момент не започва да се лута и да търси своя кохерентен и много завършен звук.
Последният албум на MC-то от Тенеси звучи самоуверено и спокойно в иначе трудното изследване на себеподтискането и преоткриването на собствения си глас. Публичната борба с демоните от дебюта и сравнително тихите две години, прекарани в борба с депресията и зависимостта към обезболяващата комбинация от Ксанакс и алкохол, няма как да не се отразят и тук. Заслушайте се в текстовете, за да откриете един наистина откровен и много честен албум, който бори зависимостите със здравословна меланхолия. Разнообразният и силен глас на Rashad се променя непрекъснато върху и около модерните трактовки на boombap жанра, но най-хубавото се крие именно в това да слушаш завършен албум от артист, който вероятно е преборил своите демони, няма интерес в записването на мудни, мрачни, подтискащи, нарокотични и блуждаещи опуси и се готви за шедьовър.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
VINCE STAPLES – Prima Donna (Def Jam)
Vince Staples продължава откровено да страни от мейнстрийм сцената и да надгражда качествено и количествено върху успешните си смесени касе4тки и миналогодишния двоен Summertime ‘o6 с Prima Donna – 22-минутното EP със седем песни, които илюстрират заразителното му чувство за хумор и сериозни есеистични наблюдателни способности и непрекъснат конфликт между насилието, нихилизма и себеосъзнаването с продукция от James Blake, DJ Dahi и No I.D. Далеч от идеята за критичен поглед върху споходилата го слава, Prima Donna по-скоро е потентна паралелна реалност от нервни сривове и живот на ръба на лудостта.
Хумористичният и на моменти дори сатиричен поглед върху проблемите в живота позиционират Staples встрани от естетиката и историите на повечето установени рапъри, но момчето и без това няма никаква работа с подобни хора. Prima Donna разчита доста на чувството за параноя в своите мрачни текстове и инструментали, без да звучи клаустрофобично или прекалено подтискащо. Критиците бързо посочват как постоянно повтарящите се теми за страха и безнадежността в иначе фиктивна история като тази на Staples повдигат доста сериозни въпроси за психичното здраве на младото градско общество, но последното EP на Staples остава в историята със сигурност заради своя фокус и решителност да предизвиква собствените си граници.
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
TRAVIS SCOTT – Birds in the Trap Sing McKnight (Epic)
Едно от най-противоречивите протежета на Kanye West има също толкова противоречив талант да се забавлява, докато го играе домакин на всичките си знаменити гости и колажист на най-доброто от тяхната работа по подобие на модната марка Vetements (по Pitchfork) – взимаме изкуственото и най-общото, след което го променяме, вкарваме в нов контекст, преувеличаваме го и отивам да си съберем пачките без много зор. Вторият му албум Birds in The Trap Sing McKnight e симпатично трап упражнение с достатъчно сдържана амбиция и халюциногенни пейзажи, за да се хареса на редовите слушатели и по-непретенциозната критика.
Birds in The Trap Sing McKnight продължава познатата мелодраматична трап линия на Travis Scott с леки модификации спрямо предходния микстейп Days Before Rodeo от 2014. Компютърните инструментали от една дузина продуценти от висшата лига на американския хип-хоп служат като фон за бедните откъм детайли лични недоизказани истории и притеснения на Scott, който и тук се възползва от забележителната си способност да добави или трансформира приноса на своите колаборатори по сравнително отличителен начин. Списъкът е прекалено дълъг, за да навлизаме в подробности (Lamar, 21 Savage, Andre 3000, Cassie и още много), но все пак няма как да не споменем колаборацията с Kid Cudi. Through The Late Night е най-красноречивия пример за подхода на Scott към композирането и начинът, по който може да интерполира Day N Night на Cudi в нещо свое и то пред очите на самия оригинал.
Слушай в Apple Music / Купи от iTunes
INC. NO WORLD – As Light As Light (No World Recordings)
Лосанджелиското дуо на двамата братя Andrew и Daniel Aged винаги са проповядвали минималистичен, лек, доста обран и изключително нежен акустичен подход към модерното арендби и поп, без да забравят нотката депресия и отчаяние. Критичният успех на дебютния им албум No World от 2013 им позволи да работят с FKA twigs по нейния LP1 година по-късно, преди да изчезнат в небитието по същия небрежен начин, по който се бяха появили. Три години по-късно се оказва, че групата не си е губила времето и се е посветила на записите на втория си албум As Light As Light и създаването на собствен лейбъл, през когото да издават.
Името на втория дългосвирещ проект на дуото е явен сигнал за разделянето с мрачното и сърцерздирателно смирено арендби от дебюта, за сметка на една идея по-ведрия и обнадеждаващ акустичен поп, записан за по-малко от три седмици в домашното им студио. As Light As Light звучи като искрен пост-катарзис на двама братя, които идват от доста тъмно място в живота си и композират тракове с разляти балеарски китари и откровени госпъл влияния. Всички тракове в албума звучат леко, но в никакъв случай не и повърхностно, защото Inc. No World продължава да записва изключително спокойни и дълбоки мелодии по най-акустичения и нежен начин, за който се сещаме.
Слушай в Soundcloud / Купи от iTunes
