2016 продължава да размазва по почти безапелационен начин миналата година по брой и качество на готини музикални албуми от мейнстрийм и независими артисти. Добрата новина: едва наскоро я преполовихме, а на хоризонта се задават обещаващи заглавия на Wild Beasts, Nick Cave and the Bad Seeds, Phantogram, Devendra Banhart и още други. Какво да слушаме обаче още сега: Boyscout ревю на шест заглавия, които си заслужават добрите оценки.
BAT FOR LASHES – The Bride (The Echo Label)
Разчитайте на Оставете Natasha Khan да запише трагичен концептуален албум с театрални поп балади, вдъхновени от идеята за булка, която губи своя годеник в автомобилна катастрофа точно в деня на сватбата. Бъдете сигурни, че няма да издържи на изкушението и ще го представи с мини турне в дузина църкви, за да се върже с цялостната тематика на четвъртия албум на английската изпълнителка под псевдонима Bat For Lashes. The Bride e последователно пътешествие между щастието и тъгата, илюстрирано с интригуващи и много дълбоки инструментали и интимния красив клас на Khan, прекъсвано само веднъж от бързото дискотечно електро в Sunday Love.
Говорим за албум, който е толкова богато многопластов и музикално, и текстово, и атмосферично, че може да послучи като перфектния саундтрак за тематичем английски филм. И макар структурата на албума и самите заглавия (I Do, Honeymooning Alone, Widow’s Peak, I Will Love Again) да следват строго идеята за провалената сватба и последвалия самотен меден месец в изследване и борба с бушуващите чувства и тегоба, Khan всъщност използва травмата и скръбта от изброеното нещастие най-вече като умела метафора за различните нюанси на любовта като цяло и сериозната и връзка със смъртта. Общо взето, девойката търси отговор на вечния въпрос има ли любов след смъртта, в пряк и преносен смисъл.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
METRONOMY – Summer 08 (Because Music)
Забравете за полираната поп електроника на The English Riviera и любовните мотаун песни от предходния Love Letters и се пригответе за по-ексцентричната и позабравена страна на титуляра и главен мозък зад Metronomy, защото Joseph Mount се завръща именно към онова лято на 2008, излизането на албума Night Out и първите умосъждения за цената на успеха, изстиващи приятелства, кратки афери и неизбежната слава. На пръв поглед, абсолютно досадна и болезнено отегчаваща концепция, която в случая на Metronomy обаче си звучи съвсем на място и страшно добре развита.
Пост-пънк китарите в откриващото Back Together бързо са погълнати от мелодични мощни синтезатори – чудесна илюстрация за ранната експерименталност и чудесна наивност на тази чудна група. Винтидж електрото на Оld Skool допълва добре романтичната Love’s Not An Obstacle, има си и перфектен дует с Robyn, Hang Me Out To Dry. 808 дръм машини, фънк и носталгично диско от музикант, на който винаги му се получава, поне засега.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
BLOOD ORANGE – Freetown Sound (Domino)
Третият албум на Dev Hynes като Blood Orange трудно може да бъде сравняван с предишните му проекти. Едночасовият Freetown Sound e много разпокъсан и на моменти недовършен, но все пак интригуващ колаж, който се лута между актуалните теми за класова и расова дискриминация, половата идентичност и сексизма в продължение на цели 17 песни (достатъчни за цял двоен албум, всъщност). Самият Hynes описва …Sound като албум за неговия живот и порасване на чернокож мъж от двете страни на океана, преместването в Ню Йорк на крехката възраст от 21 – „същата възраст, на която майка ми се е преместила от Гвиана в Лондон, а баща му – от Сиера Леоне пак в английската столица“, за ужас на Nigel Farage.
Freetown Sound e такава объркваща амалгама от влияния, теми и звуци, че си заслужава поне едни 50-тина страници научен труд и тълкуване на всички сламки от богатото въображение и култура на синестетика Hynes. Дори без да навлизаме в подробности, самото споменаване на разнообразните колаборатори като Debbie Harry, Nelly Furtado, Ta-Nehisi Coates, Carly Rae Jepsen и цитати от De La Soul, Vince Staples и много други илюстрират огромната (почти овладяна) амбиция и липса на спокойствие в Blood Orange. Модерно християнство и колониален империализъм, лични емигрантски спомени, расизъм, #BlackLivesMatter и какво ли още не – силен опит да засегне всичко, което го вълнува, като по този начин изисква поне десетина слушания преди разкриването дори на една трета от всичко в този запис. Среща с всички проблеми по едно и също време – смел човек.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
THE AVALANCHES – Wildflower (Modular Recordings)
Самият факт, че талантливите членове на The Avalanches се завръщат с нов албум цели 16 години след забележителния им дебют Since I Left You, ги обрича не само на успех и огромен интерес, но и на доста сериозна критика и предубеден поглед. За щастие, Wildflower връща цялата весела психиделия и симфония от семпли и звуци там, където и е мястото. Не можем и да ги обвиняваме чак толкова много за дългото чакане предвид трудностите, които съпровождат групата през последните години – фалирали лейбъли, промени в състава и какви ли не други гадости са способни да откажат всяка група, но не и тези от Австралия (справка – INXS). Само изчистването на правата за всеки семпъл им отнема пет години, но усилието определено си е струвало.
Wildflower продължава да разчита на аналоговия подход към композирането с добронамерени рап и соул семпли и вокални интерлюдии и диалози в много богат и звучен омлет, произхождащ не толкова от диско епохата, а по-скоро от хип-хопа и психеделичния фолк. Въпреки хилядите си влияния и текстури, вторият албум на The Avalanches може да се слуша спокойно и неангажиращо като фон, или да се изследва подробно от ентусиастите, за да бъден оценен по достойнство. Не всичко, обаче, е пари и семпли. Групата включва и специално записаните вокали на хора като Biz Markie, Ariel Pink, Danny Brown, Toro Y Moi и още други. Да ни прощава David Lynch, но Wildflower си е чиста проба трансцендентална медитация.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
BEYOND THE WIZARDS SLEEVE – The Soft Bounce (Phantasy)
Erol Alkan и Richard Norris обогатяват каталога на своя лейбъл Phantasy с леко саундтраков поглед към 60-тарската английска психеделия през погледа на манчестърския есид хаус в последната си проява като комбото Beyond The Wizards Sleeve. The Soft Bounce съдържа дебютната оригинална продукция на двамата след почти десетилетия властване на алтернативния дансинг с потентни ремикси за артисти като The Chemical Brothers, Franz Ferdinand, Tracey Thorn, Goldfrapp и Simian Mobile Disco.
Макар да гледа назад в голяма част от своето времетраене, The Soft Bounce не звучи старомодно по какъвто и да било начин: 60-тарските и 70-тарските влияния са преработени през оглушителна на моменти модерна електроника и индустриален шум, за да звучат не само като модерна танцувална музика, но и като приятна разходка из по-силните моменти в английската музика от онзи период. The Soft Bounce е ескапистки албум, който няма нищо общо със съвременния живот и проблеми на Великобритания и завършва позитивно с обърнати наобратно инструментали и гласа на критика и културен историк Jon Savage, който чете откъзи от стари описания на хорски преживявания под влиянието на халюциногенни наркотици. Точно като за разтуха след Brexit.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
SCHOOLBOY Q – Blank Face (Top Dawg Entertainment)
Преди две години и половина сме писали за тогавашния шедьовър на SchoolBoy Q като за много въздействащ и дълъг разказ с тежък бас за тъмния свят на успокоителни медикаменти с рецепта и историята на лосанжелиската банда Crips. Blank Face е още по-успешен опит за добре премислен хардкор гангстерски рап от човек, който допреди три-четири години бе най-обещаващия член на колектива TDE (Ab-Soul, Jay Rock, Isaiah Rashad, SZA и разбира се, крал Kendrick Lamar). Доминацията на последното име обаче не му се е отразила никак обнадеждаващо, дори напротив.
Две години след дебюта си за голям лейбъл, Quincy Matthew Hanley се завръща (по-здрав, по-слаб и по-независим от опиатите) с нова доза непредсказуеми интроспективни речитативи и харизматични мелодии. Въпреки че албумът е претъпкан с много и най-различни гости, гласът на Q винаги си остава най-запомнящото се нещо във всеки един трак. Вездесъщият Anderson .Paak се включва убедително в едноименното Blank Face, Kanye West и Vince Staples се включват със силни и забавни речитативи, без да се опитват отчаяно да доминират, Miguel пък се разписва характерно в креватното арендби Overtime, може би единственото парче, които звучи не на място в този иначе съвършен опус. Противно на очакванията, дългото времетраене на Blank Face (близо 75 минути) играе позитивна роля за насаждането на мрачната атмосфера в този гангстерски шедьовър.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
ABRA – Princess EP (True Panther)
Abra не може да се спре на едно място и пуска краткото EP Princess – символично продължение на миналогодишния дебютен албум и своеобразен преход от дукеса към принцеса и от съседско момиче към ърбън Bianca Jagger (дори само заради коня и топлес снимката от обложката, не можахме да се сдържим). Кризата на личността малко преди сериозните обиколки в Щатите и Европа (включително и концерта в София следващия четвъртък) пристига с шест изцяло авторски парчета в типичния минималистичен стил на бийтове и чист момичешки глас, сред които вече познатите Crybaby и Come 4 Me.
Единствената явна колаборация в Princess е Big Boi с участието на колежката по лейбъл Tommy Genesis в типичния за последната мрачен пост-трап стил. По ирония на съдбата, именно това парче издава най-малко за истинския на моменти филмов и много 80-тарски характер на последното EP на Abra. Цялостното му звучене е явен знак за това как базираната в Атланта девойка би се чувствала добре (чисто музикално) както в скутовете на Father и Dev Hynes, така и в тези на по-големите чичовци от Tears for Fears.
Купи от iTunes / Слушай в Spotify
CLAMS CASINO – 32 Levels (Columbia Records)
Clams Casino не спира да поддържа мистерията около собствената си личност още от първите си парчета с Lil Б и A$AP Rocky от 2010 – продукция, която му спечелва мигновенна слава и уважение от най-силните в съвременния хип-хоп заради така наречения облачен рап с много замайващи и тежки синтезатори и сериозно преработване на основните елементи от класическия рап. Инструменталните му миксирани касетки и работата с горе-изброените имена обаче не го ограничават само до тях – Michael Volpe работи и с доста по-мейнстрийм артисти като The Weeknd, FKA Twigs, Danny Brown и Lana Del Rey, всичко това без да губи нито частица от енигматичната си персона.
Очаквано, дебютният му албум е претъпкан с гост вокалисти. Докато в първата част на 32 Levels са съсредоточени обичайните му рап другари като Lil B (с цели три парчета), втората завива радикално към колаборации с по-традиционни певци като Mikky Ekko (Into the Fire), Kelly Zutrau (Back to You) и изненадата Samuel T Herring от Future Islands като неочакван наследник на Tom Waits (Ghost in A Kiss). Clams Casino си е преди всичко продуцент и е абсолютно нормално да разчита да толкова различни един от друг гости за всяка песен, което обаче превръща албума повече в компилация, отколкото в пределно ясно откровени на въпросния артист. Присъствието на инструментални версии на всяко едно от парчетата обаче е достатъчно красноречива заявка за нещо по-голямо и завършено в бъдеще.
