Канадската връзка съвсем не е единственият очевиден паралел между арендби дуото dvsn (чете се division) и The Weeknd. dvsn се появиха през септември в същия облак от мистерия, като вездесъщия днес Abel Tesfaye навремето – без никакви промоционални фотосесии и допълнителна информация, оставяйки музиката да говори сама за себе си. Зад акронима от съгласни букви в последствие стана ясно, че всъщност се спотайват канадците Daniel Daley и Paul Jefferies. Последният е по-известен в продуцентските среди като Nineteen85 покрай работата за Nicki Minaj, R. Kelly, Jessie Ware и най-вече заради няколко от най-гигантските хитове на бащицата Drake като Hold On We’re Going Home и Hotline Bling. Съдейки по скорошния хайп около дебюта на Majid Jordan, Aubrey Drake Graham си пада по модерни неонови арендби фалцети, подплатени от добре познатите му продуценти, и не губи време, преди да вкара dvsn в каталога на собствения си лейбъл OVO Sound само на доверие… е, и на гърба на няколко спорадично издадени силни песни носталгично, романтично и суперсексуално черно. Основната разлика между двамата младежи и новия крал на креватното арендби The Weeknd, е липсата на наркотични референции, по-лежерния звук и съвсем кратка прелюдия преди излизането на дебютния им албум Sept. 5th, което не оставя време за каквито и да било стилизирани визуализации ала Tesfaye, поне засега. Факт е, че dvsn издават първия си дългосвирещ албум без да имат и едно видео зад гърба си.
Последното съвсем не означава, че си имаме работа с така нареченото прибързано издаване на албум от група, около която съществува някаква мълва и затова бърза да пусне диск колкото се може по-скоро. Причината е повече от прозаична – dvsn няма нужда от видеоклипове, за да въздейства подсъзнателно на сетивата, особено при напоително Spotify слушане в подходящата компания късно вечер. Редовните клиенти на Jeffries са добра отправна точка за основните търсения на албума, а към тях можем да посегнем и добавим още две имена като Prince и Jodeci. Sept. 5th е солидна колекция от десет трака, които звучат в най-добрите традиции на интелигентното съвременно арендби (ненатрапчиви, премерени бийтове, тихо разгръщащи се инструментали, които нямат желание да разцепват клубовете) и доброто старо олдскуул черно (сърцати и сърцераздирателни вокали, мазен 90-тарски вайб или бомбастични 80-тарски пикове). Извън познати вече заглавия като лъстивия искам-твоето-тяло седемминутен грайнд With Me, двусмисленото, госпълово Too Deep и епичния любовен пик The Line, си струва да преслушате новото Try/Effortless – един от моментите с по-ърбан звучене в целия албум, и нежната Angela. Aко шестте нови парчета не са напълно достатъчни, дайте шанс на жестокия маш-ъп на One In A Million на Aaliyah и Purple Rain на Prince, както и трибют кавър на Marvin Gaye-овото Let’s Get It On.
Sept. 5th (OVO Sound) е на пазара.