Ревю: DJ-Kicks на Moodymann

Имахме сериозни съмнения относно това как !K7 ще надскочат успеха на петдесетото издание в дългогодишната си поредица DJ-Kicks и включването на брилянтния DJ Koze. Немският лейбъл се справя с предизвикателството, като ангажира виниловия фетишист и много сръчен диджей Moodymann да направи първата си миксирана компилация за близо тридесетгодишната си кариера. За незапознатите, Keny Dixon Jr. е мистериозен и харизматичен диджей, белязващ хаус и техно музиката с добре разпознаваем соулфул почерк още от началото на 90-те години. Сетовете на детройтската легенда са умопомрачителна смес от джаз, соул, диско, ню уейв, хип-хоп, блус и дори рок, която разкоства съставните елементи на афро-американската музика и наследството на родния му град, собствената му продукция е излизала за лейбъли като Planet E и Peacefrog, но публиката го обича най-вече заради запомнящите се участия с тотално екстравагантна, неочаквана и абсолютно непредсказуема селекция за краката и главата, липса на какъвто и да било срам да хваща микрофона и да контактува с феновете си директно по време на сетовете. Именно този езотеричен подход към диджейството и селектирането на познати, непознати и непрекъснато изненадващи тракове го прави идеално допълнение към DJ-Kicks серията на !К7 – Keny предизвиква статуквото в индустрията и свири само музика, която хората обичат по абсолютно неподражаем начин. Непрекъснато променящото се настроение на Moodymann го провокира да се справя отлично с миксирането на най-милите и чувствени мелодии с най-мрачните и праволинейни техно бийтове и чуждата и собствената си дискография, напук на откровенната скука сред по-голямата част от неговите колеги.

Същият внимателно еклектичен подход е налице и в настоящата компилация с гигантски траклист от 30 песни (в това число и 11 ексклузивни Moodymann преработки), събрани в по-малко от 80 минути. За щастие, целта на Dixon не е била просто да надцака останалите колекционери с гигантска селекция от непознати и труднооткриваеми композии, а по-скоро да направи много сексуален микс от пропито с тъга любовно настроение, извиращо безпощадно от сърцераздирателен 70-тарски соул, смислен хип-хоп и класически любовен хаус. Макар на първо невнимателно слушане албумът да звучи като технически издържано, но и много случайно бърникане на пияно в старите папки на iPod-а, компилацията на Moodymann е брилянтно подбрана и изненадваща селекция от неочаквани парчета и непрекъснато променящо се темпо, която страни от съвременните тенденции и трудно биха могли да минат безнаказано при някой друг. Първата част се излиза бавно и мазно от тонколоните с чувствения соул на Yaw, минималистичния симфоничен хип-хоп на Dopehead, Jitwam и Flying Lotus, 80-тарския яхт поп с вокодери на Talc, палавото диско на Fort Knox Five, китарите на Jose Gonzalez, приятно експерименталния поп на шведите от Little Dragon и смазващата сърцераздирателна класика на Big Muff (кавър по джаз стандарта My Funny Valentine) в продължение на близо 50 минути, преди Moodymann да вдигне темпото с интелигентен соулфул хаус и имена като Kings Of Tomorrow и Joeski – синоним за комерсиалния вокален хаус от 90-те години, който би изглеждал смешно във всеки един друг сериозен микс, но не и тук, в комфортната компания на леки джазови импровизации. Оригиналността на тази компилация си личи и по включването на 80-тарската прото класика Our Darkness на Anne Clarke, но в живо изпълнение само на пиано отпреди няколко години. Всичките тези целеустремени завои в стиловете и темпото през цялото време се случват с увереността на изключителен тежкар, който знае какво прави и няма шанс да не те разчуства. Всяка отделна песен атакува различни спомени и части в съзнанието, да те предизвиква и помен от мигрена. DJ-Kicks компилацията на Moodymann е не просто обяснение в любов към музиката, която винаги е обичал, но и много живописно пътешествие в живота на един истински музикант. Ако не друго, то последното е гаранция за истинско удоволствие за ушите.

Компилацията на годината, поне засега.

DJ-Kicks (!K7) на Moodymann е на пазара.