© Boyscout
Добрата храна е едно от нещата, на които отдавна не гледаме просто като на източник на ситост. Освен да задоволим основни необходимости, разчитаме на нея за истинско удоволствие или поне временно притъпяване на всякакви екзистенциални болки. Днес търся второто (кофти седмица, какво да се прави) в новия ресторант Nest, който отскоро се е свил в миниатюрното помещение на бившия вегетариански Cabra в европейската част на Оборище. Именно comfort food е ключовата фраза, с която новият ресторант привлича и иска да бъде запомнен. Тук обаче не става въпрос за кофа пържено пиле и един литър шоколадов сладолед – първите ми асоциации с този термин назад във времето, когато никакъв изяден боклук не оставяше трайни спомени около кръста или неподозирани подводни мини за здравето. Темата тук получава един по-зрял прочит, който минава от носталгията по детските години и домашно приготвените бутчета и кюфтенца, през значението на сезонността на продуктите, разнообразието им като качество и комбинация и не на последно място, самата презентация. Всичко това навежда на познатите разсъждения, че човек е това, което яде, и обещанието (или поне надеждата), че може да стане по-добър, ако внимава как го прави.
© Boyscout
За мястото се грижат двама души, които познавам бегло като имена – Рене Йошида, жената зад едно приятно участие в MasterChef и съответно идеолог на менюто за хапване, и Karel Roell, мъжът зад крафт бирата Бял щърк и, предполагам, куратор на частта в менюто с напитките. Апропо, забелязвам няколко неочаквани коктейла и ми обръщат изрично внимание, че вината са от добри и малки български изби – Боровица и Братанов. Започвам да се чувствам съвсем като на позната територия, когато иззад бара, който прилича на разтегната бъчва, ме посреща още едно приятно и познато лице от местата с вегетарианска кухня, в които се отбивам като Слънце и луна и Soul Kitchen. Трансформацията на помещението прави впечатление единствено с готината идея старите столове и маси да се разглобят и вкарат в нов контекст – останали без оригиналните си крака, вече са стъпили на ниски метални рамки. Доста хитро, макар столът, който ме обслужва, да ме кара да се чувствам леко като Гъливер. Основен акцент са няколко цветни съда, които се спускат от високия таван, полуобградени от закътаното емпоре на втория етаж на помощението, създавайки усещане за въздух на иначе скромната квадратура. Другите клиенти са чаровна, превъзрастна двойка early adopter-и и група изтупани французи, които без съмнение са надушили заведението от близкото посолство. Интериорът и хората на съседните маси обаче бързо остават на втори план с появата на менюто.
© Boyscout
Обедното меню е различно всеки ден, а основното обещава да се сменя сезонно на всеки три месеца. В супата от дневното меню с нахут и кокосово мляко има тиква, която небрежно напомня, че е средата на фервуари, въпреки че съм по улиците от сутринта само по сако и през отворената врата на ресторанта влиза слънце. Порцията е скромна, но достатъчна, а супата – прясна и доста вкусна. Откривам и салата с тиква, зимно табуле и няколко други разнообразни опции като салата с карфиол и нар или с патладжан и тахан или пък с райска ябълка, всичките на цени между 6 и 7 лева. Въпреки вегетарианската връзка в персонала и наследството от предишните наематели, месото е на почит. Предястията (6,50 лева всяко) са брускети, свинска терина с пилешки дробчета и сушени боровинки или хумус, а основните са добър баланс от непретенциозно завъртяни месни класики като пилешко бутче, кюфтета или ребърца и безмесни ястия (всяко около 10 лева, освен свинските ребра, които са 17). Всеки месец има различно ризото и риба. Избирам рибата, която се оказва трудната са сбъркване като цяло сьомга. Пристига бързо и плаче за снимка – върху голяма бяла чиния, много добре овкусена, покрита с мъничко леко препечена кожа, върху фрика (нещо средно между ориз и булгур на външен вид, но всъщност е печена зелена пшеница), охладени мариновани шийтаке гъби с няколко ярки жълти, розови и лилави капки редукция от зеле и жълтък. Изглежда като ястията, които обикновено се сервират в заведения за хора с по-сериозни възможности и кулинарна култура от моята. Снимам я за Instagram, но решавам да запазя снимката за себе си – с баща ми наскоро имахме спор дали снимането какво ядеш по заведения е проява на лош вкус и все още се боря с мисълта дали не е прав.
© Boyscout
Nest е в София на Оборище 18.
