Откриващ (и единствен) спойлър: Междузвездни войни: Силата се пробужда е супер епизод, който ще допадне дори на незаинтересованите от поредицата с доброто продължение на философските моменти от оригиналната трилогия, нововъведенията на режисьора J.J. Abrams и чувството за практически реализъм дори когато говорим за страхотни битки в космоса, разбира се. Съвсем очаквано, силата се е събудила сериозно и в отявлените фенове на вселената на George Lucas, които чупят боксофис рекорди и се вълнуват здраво от новите приключения на познатите герои и новите страхотни персонажи. Въпреки едногодишната промоционална кампания, породените огромни очаквания и очевидните достойнства, които ще изтъкнем в следващите редове, Епизод 7 не е филмът на годината, но ще бъде запомнен с приятното носталгично завръщане към човечността и харизмата на старите любимци като Harrison Ford (Han Solo) и отличното интерпретиране и плавно развитие на фенщината от J.J. Abrams. Предвид трудното намиране на билети за прожекции в близките дни, няма да ви разваляме кефа с директни спойлери за шегите в най-добрите епизоди и минималното количество обрати, а само ще очертаем най-добрите качества на този голям филм.
Специалистът по ТВ мистерии и космически блокбъстъри с променлив успех J.J. Abrams (Изгубени, Стар Трек, Мисията невъзможна) се справя с трудната задача да режисира подобно натоварено с очаквания заглавие като един класически тежък фен и филмов нърд с много големи топки, като изтрива срама от недоразумения като Клонираните атакуват със съвсем различен подход от обикновено. За разлика от CGI-идолопоклоническите си колеги, Abrams избягва да неглижира историята, характерите и своята отчетлива режисьорска визия за сметка на специалните ефекти и анонимността на този жанр от последните години. Силата на Епизод 7 е именно в завръщането към корените на поредицата, които я правят такъв поп-културен феномен, а именно като неглижира елегантно първите три епизода и поставя историята на своя филм 30 години след събитията от Завръщането на джедаите (1983) и победата на Solo, Принцеса Leia Organa и нейния брат Luke Skywalker над злия император Darth Vader.
Войните в Силата се пробужда продължават, а легендарните герои от последното изречение е заменено от изцяло новото, харизматично трио Oscar Isaac (пилотът на съпротивата Poe Dameron), John Boyega (щурмовакът ренегат Finn) и Daisy Ridley (сирачето-вехтошар със скрити възможности Rey, което прилича на много приятна кръстоска между Keira Knightley и Alessandra Ambrosio). Макар привидно да изглеждат като политически коректна варияция на оригиналната света троица, тримата актьори печелят червена точка заради искрената си игра с огромно чувство за хумор и екранна химия помежду си, която ги предпазва от анонимността на героите в първите три епизода. Американският актьор Adam Driver зарязва драмите в Girls се превъплъщава доста убедително в Kylo Ren, духовният последовател на Vader.
Историята в сценария се движи бързо и динамично през една дузина космически битки и обичайните човешки и човекоподобни персонажи без да уморява излишно и без да предлага колосални обрати, съсредоточавайки се по-скоро върху полагането на основите за следващите два епизода (с други режисьори) и представянето на новите главни герои, без да ни лишава от задължителната доза едипови комплекси, симпатични усложнения и леко дразнещи рецицклирани сцени от … джедаите. Друг плюс е липсата на анимационната безумица от първите три епизода, която отстъпва място на минимално количество CGI и повече практически ефекти. Междузвездни войни: Силата се пробужда ще бъде харесан без предварителни условия и очаквания и от фенове, и от обикновени хора на поредицата най-вече заради стабилния ескапизъм, който предлага. Не е зле като за ново начало.
Междузвездни войни: Силата се пробужда е в кината.