Неделната киновечер на Boyscout започва с мрачния научнофантастичния трилър на Ridley Scott (брат на Tony от миналата седмица) Блейд Рънър / Blade Runner от 1982. Филмът е базиран бегло върху идеите на Philip K. Dick от новелата Do Androids Dream of Electric Sheep? и представя антиутопичното общество в Лос Анжелис през 2019, доминирано от мегакорпорации като Tyrell Corporation, които произвеждат нов вид хуманоиди, практически неразличими от истинските хора, низвергнати от земята и използвани само за робски труд и колонизиране на други планети. Наричат ги репликанти, а blade runner-ите са хората, които ги преследват на земята.
Blade Runner е изключително дъждовен и много сериозен нео ноар от бъдещето, който залага на представянето на бъдещето като неособено бляскаво и движено от прогреса на науката и обществото. Неговият Лос Анжелис е мрачен, мръсен, пренаселен и саморазрушаващ се. Действието се развива само нощем, а динамиката на града и тълпите в сцените с преследванията са противопоставени на иначе бавното действие, проникновени диалози и добре хореографирани битки между основните персонажи – преследвачът на репликанти Rick Deckard (Harrison Ford), водачът на съвършените хуманоиди Roy Batty (смразяващ Rutger Hauer) и Rachel (Sean Young) – тестов хуманоид, който се влюбва в героя на Ford. Макар и жанрово да се определя предимно като екшън филм, Blade Runner e и доста дълбоко изследване на въпроса и основната драма във филма относно разликата между човек и хуманоид и въобще има ли такава.
Параноята и напрегнатата атмосфера във филма присъства и по време на снимките – режисьорът Ridley Scott и Harrison Ford имат различно виждане още от началото на работата по филма. Ford се нуждае от сериозна драматична роля след успеха на Индиана Джоунс и Междузвездни войни, а Ridley е новак, който снима един от първите си сериозни филми след Пришелецът. Освен това Scott успява да настрои целия екип начело с оператора срещу себе си благодарение на студеното си отношение и 50-те дъждовни дни на снимки. Резултатът обаче е феноменална и футуристична нео ноар философска история, която е разказана от гледната точка на добре измислен екшън филм и доказва, че да направиш добра фантастика не се изискват най-вече специални ефекти, а по-скоро добра история и силна антиутопична или утопична (Гатака) визия (по възможност без много светлина).
Продължаваме с Всички мои познати и Аl Pacino по БНТ 1 oт 20:45.
