Аrtnewscafé събира всички приятели, познати, пловдивчани, софиянци, берлинчани и нюйоркчани на третото All Together Now празнично парти със специалния седемчасов диджей сет на родения в Пловдив, но базиран в Берлин Charlie Smooth – добър повод да направим един кратък обзор на годината по телефона със създателя на платформата Get Deep.
Какво става в Берлин, как е живота? Всичко си е по старому. Това означава, че единственото постоянно нещо е промяната. Обмяната на идеи е толкова интензивна, че ти се завива свят. Наплива на хора, които се местят в града е непрестанен, но ако до преди пет години новопреселниците идваха, за да създават, сега главно идват да консумират и защото е куул. Много хора спекулират, че Берлин е толкова in, че вече е out, но аз лично се чувствам добре и смятам да остана там. Инвестирах много работа и усилия през последните тринадесет години и би било глупаво да се преместя точно сега, когато идва време да бера плодовете на своя труд.
Има ли някаква променя в дневния и нощния живот покрай бежанската криза и страха от тероризъм? Мненията по темата с бежанците са силно раздвоени и никой не знае какво точно става. Мен лично повече ме е страх от политици и банкери, отколкото от бежанци и терористи. В дневния живот на Берлин се забелязват все повече доброволци, които помагат в бежанските убежища. Нарочно не използвам думата лагери. Думите Германия и лагери звучат страшно в едно изречение. В нощния живот всичко си е по старому и хората са прекалено интоксикирани, за да рефлектират. Единствената промяна е, че има много партита, приходите от които се даряват изцяло за бежанците. Get Deep организира такова парти, на което дойдоха и хора от убежищата.
Какво ти се случи на теб и на Get Deep през 2015? Завърших университета Хумболт и напуснах работните си места в един офис и един бар, за да се препитавам само с музика. Така имам много повече свобода и време да се фокусирам върху нещото, което обичам най-много. All in, както се казва в покера. Разбира се, има известно напрежение, защото трябва да съм много, много добър, ако искам да ям, но от друга страна имам повече време да търся и да експериментирам с нова музика. Колекцията ми от плочи расте все по-бързо и звукът, който представям, е все по-искрен и автентичен. Очевидно публиката и организаторите на партита го усещат, защото получавам все по-интересни покани за гигове. Тази година подгрявах Dimitri From Paris, Sadar Bahar, Hunee, MCDE. Все по-често свиря и като хедлайнер. Догодина мисля да прекарам повече време в студиото с Dimitri So Emotional и да издадем поне една плоча заедно. Подкаст за Boiler Room, повече международни участия, седмата годишнина на Get Deep и евентуално Get Deep Festival.
Колко често се прибираш в Пловдив и как ти се струва тамошната сцена? Рядко, около два-три пъти годишно. Трудно ми е да преценя сцената, но ми се струва, че най-интересните събития се случват покрай artnewscafe и обичайните заподозрени Веси Сариева, Мартин Илиев, Стефка Цанева и Виктор Янков. Янко Гогов от Грамофон/ Фарго и момчетата от Мелформатор също са много активни. Наблюдавам с интерес как аналоговата култура получава все повече внимание и вече е институционализирана чрез Дома на плочата. Знам, че за българските фенове е трудно да се снабдят с винил не само заради липсващата инфраструктура, но и заради икономическата ситуация в страната. Радвам се, че въпреки това има страстни колекционери на винил и ми прави впечатление, че повечето от тях са от София: Aki Vanderley, Boogie Don, Ramsey Hercules, много ги уважавам. Ако говорим за сцената в България като цяло, трябва да оценим подобаващо завръщането на Emil Doesn’t Drive, който винаги е бил един от най-добрите диджеи в Берлин – много ни липсва там. Връщам се обратно към Пловдив, за да приветствам Симеон Тодоров с откриването на първото LGBT кафе Plovediv, което ще допринесе значително за толерантността и културното разнообразие в града.
Често ли пускаш повече от пет часа? Много се наслаждавам на дълги сетове, защото имам свобода да разгърна идеите си и да експериментирам с различно темпо и жанрове. Обичам да започвам вечерта на 80-90 BPM и два часа по-късно на 115 BPM (което всъщност е доста бавно) хората да полудяват. Контрастът е важен. По средата на нощта при 130 BPM положението е извън контрол. Разбира се, за такива сетове е необходима отворена публика, която иска да чуе нещо необичайно, а не просто предъвкани хитове от миналото лято. Добрата саунд система също е много важна, иначе нощта се превръща в дълго и бавно мъчение. Първата ми резиденция в Берлин бе през 2006, свирех по шест часа всяка седмица. Тогава още се учех. От тогава ми е останал рокендрол духът и никога не бих спрял да пускам, освен ако не се налага. Обикновено ми трябват около час, час и половина, за да развия усещане за публиката, саунд системата и момента и да накарам хората да слушат. Чак след това започвам да избухвам и да поемам рискове – тогава започва интересната част. За съжаление, в повечето случаи сетовете рядко продължават повече от два часа и се радвам, когато мога да пускам над пет. Най-много съм стигал до девет-десетчасови сетове в миналото.
Какво ще слушаме в Пловдив? Ще се радвам ако публиката не очаква нищо повече от това да прекара една забавна вечер. Обикновено, самият аз не знам накъде ще се развият нещата. Пробвам реакцията на публиката и преценявам накъде да поема. Саундът, с който ме познават, е смесица от диско и хаус. Според клуба и публиката нещата могат да се придвижат към буги, соул, фънк и дори джаз или пък итало, асид, техно и брейкбийт. Напоследък ми е особено интересна музиката от екзотични краища на света като бразилски фънк, афро диско, а също и музиката от близкия изток и Япония. Скоро правих едит на иранска сайкъделик фолк песен от далечната 1977.
Любим трак от изминалата година? Трудно ми е да избера само един трак или албум. Става ли да са 10? Един от най-уважаваните магазини за винил в Берлин ме покани да подбера любимите си плочи за 2015.
All Together Now е в пловдивския клуб Stage 51 на 25 декември след 22:00. Входът е безплатен. Charlie Smooth е във Facebook и Soundcloud.
