Признаваме си, че след Прометей, Съветникът и Изход: Богове и царе успяхме да позагубим малко силната си вяра в един от най-великите режисьори в историята на киното, но за щастие още трейлърът на Марсианецът разби на пух и прах цялата ни скептичност за последния космически епос на Ridley Scott. Имало е защо да се случи така, защото завършеният филм е страхотен и се появява във възможно най-точния момент. Откриването на вода на Марс може да бъде тълкувано като добре скроен маркетингов трик или взаимен реверанс между режисьора и космическата агенция НАСА, особено предвид признанието на Ridley пред The New York Times, че е знаел за този факт през последните два месеца, но е нямало как да промени сценария или да доснима по разбираеми причини – на кого му пука, когато става въпрос за толкова изпипана и много забавна космическа драма с напрежението и драматизма на големия Ridley и хумора на преждевременно отишлия си по-малък негов брат Tony?
Като говорим за изпипана история, няма как да не започнем с кратката предистория на тази екранизация по едноименния самиздат роман на бившия компютърен програмист Andy Weir, който излиза преди няколко години без много шум и впоследствие се превръща в бестселър заради педантичното описание и научна достоверност на случващото се по време на една пилотирана мисия до червената планета в близкото бъдеще след 15-тина години. Фабулата на Марсианецът е предвидимата за този жанр борба за оцеляване на един астронавт, който е сметнат за мъртъв и респективно изоставен от своите колеги, без да подозират, че нашият човек ще оживее и ще трябва да измисли начин как да оцелее с оскъдните си запаси от храна на червената планета. За негово щастие, Mark Watney е страхотен ботаник и инженер-механик, който бори скуката и смъртта с картофи собствено производство картофи (да не повярва човек как не почва да дестилира водка от отчаяние), гениално проста иригационна система и още по-изобретателен начин да се сигнализира на земята и да общува със своите колеги и международния екип от учени на НАСА и Лабораторията за реактивно движение в Калифорния, натоварени с отговорната мисия да го върнат обратно вкъщи. Оттук нататък филмът става симпатичен с непрекъснатото редуване на умно решаване на проблеми с изключителна находчивост и постоянство и действа като любовно писмо към науката, способно да вдъхнови всеки зрител да погледне с различни очи на цялата епопея по спасяването на редник Ryan, пардон, астронавт Watney.
Кинематографията и въобще цялата сценография и операторско майсторство на този филм са очакваното отлично ниво, но може би най-силно въздействие има главния актьор, който успява да изнесе по-голямата част от действието на собствения си гръб. На Matt Damon напоследък му върви да го изоставят на необитаеми планети (споменете си Insterstellar), но въпреки това въобще не преиграва и се справя чудесно с ролята на непримиримия астронавт и гениален (както се оказва) ботаник Mark Watney, който бори отчаянието, смъртоносния психичен срив и първоначално чувство за безнадежност с животоспасяващата комбинация от аналитичен ум, научни познания, изключително забавно чувство за ирония, сарказъм и черен хумор и капка надежда на ръба на мелодрамата. Именно чувството за хумор е едно от нетипичните качества на филмите на Ridley, което влиза достатъчно добре в темпото на филма и илюстрира по правдив начин защитната реакция на Whatney от бавното полудяване в стил Jack Nicolson от Сиянието. Може да сме цинични копелета, но това е първият блокбъстър от доста време на сам, на който сме се смели с глас заради провокирането на емоциите на зрителите с прилична гавра с любимото старо диско и епизоди, които не трябва да разказваме или описваме по никакъв начин, за да не ви разваляме кефа.
Останалите актьори във филма (Jessica Chastain, Jeff Daniels, Michael Peña, Kate Mara, Sean Bean, Sebastian Stan, Chiwetel Ejiofor) няма как да развият характера на своите персонажи в отреденото им време (все пак говорим за марсианецът, а не за марсианците), но се справят повече от добре с поддържането на моралните конфликти между екипажа на мисията и НАСА и напрежението през целите два часа и половина на този супер филм. Изводът? Гледайте Марсианецът и прочетете културологичното изследване/ревю на Оги Павлов за Операция Кино, ако все още имате някакви останали съмнения дали да отиде поне още веднъж.
Марсианецът е в кината от днес.
