Последно чухме за канадските синтпоп депресари Junior Boys преди половин десетилетие. Оттогава двамата работят спорадично по петия си албум и отмятат поединично самостоятелните си проекти – Jeremy Greenspan, по-изявената половинка от дуото, има осезаем отпечатък върху записите на Caribou и удря сериозно рамо на жестокия дебют на Jessy Lanza от 2013 – Pull My Hair Back. Петгодишното отсъствие и предполагаемото самостоятелно и тандемно израстване на групата обаче не са предизвикали фрапиращи завои в звученето и цялостната им аудио-естетическа философия в новия им албум Big Black Coat. Настройките са повече от фини, но това не е нещо лошо.
Десет години след дебюта на дуото се оказва, че звукът им днес малко или много е стандартен за музикалния пейзаж. Конкурентната среда явно не ги притеснява, защото новият албум продължава упражненията им в царството на софистицираната и вглъбена електронна музика, която ти дава избора да бъде слушана, танцувана или двете заедно. Новото е експериментирането с непривични за тях звуци и продължаващато полиране на ръбовете. Няма и следа от някогашните едва загатнати китари, а там, където ти се струва, че ги чуваш, си станал жертва на подъл трик с дисторшън бутона. В гласа на Greenspan има повече небрежен соул и по-малко грапавина отвсякога – явно е на такава вълна, показателно за което е кавърa на 70-тарския соул и джаз ветеран Bobby Caldwell и неговото What You Won’t Do For Love. Още от заглавията на песните си личи, че тематиката е любовна, но въпреки повече от едно погранично лигави такива и прекомерната употреба на думата baby в тях, цялото мероприятие е доста несантиментално. Greenspan казва, че Big Black Coat всъщност е вдъхновен от самотните мъже от кварталния бар и техния вътрешен свят. Текстовете, тонът, звуците – всичко е познато и удобно, но същевременно с това е осезаемо отчуждението и копнежът за взаимност, който не получва отговор, и се манифестира в една едва доловима нишка мисогинизъм, минаваща през целия албум.
Запазената марка на дуото все пак си остават 80-тарските синтезатори, отломки от ню уейв вълната и итало диското, умножени по танцувални бийтове, които намигат много сериозно към славните години на американския хаус и техно. Аранжиментите са изпипани с математическа прецизност и не те оставят да скучаеш за секунда, поемайки по неочаквани отбивки, залагайки на болезнено готини тактове, брейкове и синтезаторни рефрени, с дребни въздишки ей така междудругото, играейки си с нивата на звука или просто търпеливо надграждайки слоеве вокали и инструментали. Не можеш да сгрешиш, че това са Junior Boys, макар току да ти навеждат мислите към Kraftwerk или Аzari & III, едновременно класически и гледащи напред. Без да променя музикални парадигми, Big Black Coat е солидна колекция от електронни тракове, които ще звучат на място както на масивен, опушен и потен купон в промишлен интериор, така и на някой лежерен афтър, осветен в неон.
Big Black Coat (City Slang) е на пазара.
