Автобиографичната книга на бившия морски тюлен Chris Kyle може да бъде бестселър само на едно място – там, където убийството на бял човек от мюсюлманин е терористичен акт, убийството на трима мюсюлмани от бял американец е дело на неуравновесен единак, а избиването на невинни или недоказано виновни чужденци по време на война на чужда територия е косвен процес без много критично обсъждане в американското общество. Това, което поразява читателя обаче, е благия спокоен поглед, игривото описание и суровата непоколебимист на Chris Kyle, с които защитава ролята си на горд защитник на американския народ от злите терористи и пазител на своето семейство. Детайлното описание на избрани моменти от детството и голяма част от военната му кариера не съдържа достатъчно размишления за моралния аспект на това, което върши. Не бива да забравяме, че все пак говорим за най-смъртоносния снайперист в историята на американската армия с над 160 премахнати цели (да се чете убийства). Сериозната лична статистика е добра основа за противоречив военен епос в традиции на този жанр, който се стреми да покаже и човека зад тези цифри.
Интересна подробност е, че книгата е писана половин година след последната военна мисия на Kyle с ясната идея за бъдеща високобюджетна екранизация. Продуцентите на Американски снайперист се свързват с него с предложение да опише преживяванията си по време на четирите военни мисии в Ирак, които го превръщат в легенда за всеки американски войник и враг номер едно на бунтовниците. Именно този факт подлага на съмнение достоверността и лекото героизиране на част от епизодите, които вече трудно могат да бъдат проверени в отсъствието на главния герой. По ирония на съдбата (или кофти стечение на обстоятелствата), Chris Kyle преживява Ирак, но загива от куршумите на друг ветеран в родния си щат, след като вече се е оттеглил от активна служба, издал е своя бестселър и се занимава с укрепване на пропукания си брак и доброволческа дейност. Едноименната екранизация на Американски снайперист разказва набързо за младежките му години, превръщането в супер снайперист с извънредна прецизност, стряскаща ефективност, която му спечелва прозвището Легендата заради спасените безбройни животи на неопитни кашици, смазващото влияние на военната машина, най-запомнящите се битки на Kyle на фронта и свирепа война на семейния фронт в опит да бъде добър съпруг и грижовен баща. Трябва да ви кажа, че не се помнят хората, чийто живот си спасил, а онези, чийто не си успял да спасиш. Това са лицата и ситуациите, които остават у теб завинаги, патетично твърди Kyle, докато се опитва да оправдае пред себе си и пред семейството непрекъснатото завръщане към активна бойна служа с години.
Clint Eastwood и преди е режисирал военни истории (Писма от Иво Джима), но приема да екранизира историята на Kyle, защото е различна от всички останали и показва много добре не само каква цена плащат участниците във войната, но и каква е саможертвата на цялото семейство. Хубаво е да се помни какъв е залогът и какво е поставено на карта, когато хората са изпратени на война. Трябва да признаем жертвите, които те правят. Универсалната история на ветераните, които трябва да се завърнат у дома, но имат проблеми с адаптирането към спокойствието на семейния живот и непрекъснато искат да се връщат, е разказвана и преди, но Eastwood се опитва да отклони вниманието на зрителя от самата война като социален феномен към задълбоченото проучване на главния герой, макар и на фона на много различни декори. Точно там се крие и един от основните проблеми с достоверността и дълбочината на Американски снайперист. Режисьорът трябва да се справи със задълбоченото проучване на герой, който сам по себе си има не особено дълбока и даже доста базова (да не кажем елементарна) мотивация и мантра за нещата – Бог, държава, семейство и ролята на мъжа защитник на стадото от вълка. Единственото, което го спасява от критичния поглед към подобно едностранчиво представяне, е запазената марка на Eastwood да разглежда природата на хора, при които насилието и идеята за морал и правосъдие неумолимо се преплитат.
Смисълът на войната и саможертвата на пехотинците за пореден път се крие в рециклираната до откат тема за братята по оръжие и втръсналото определение как го правят не за нещо по-голямо и различно, а най-вече заради човека до себе си. Американски снайперист е американски филм с всичките позитиви и негативи от това. Филмът на Clint Eastwood определено не е за хора, които обичат да си задават въпроси и гледат на историята в малко по-глобален и морален аспект. Военният епос на режисьора е фокусиран плътно върху историята на Kyle и неговата непоколебимост зад спусъка и морална дилема вкъщи (да остане при семейството или да се върне при своите другари) и не обръща особено внимание на всичко извън тази черно-бяла представа за света и разделението на овце и вълци или на добри (американци) и лоши (терористи). Извън тази малка подробност е приятно мимолетно забавление за всеки зрител с афинитет към военните филми.
Американски снайперист е в кината.