GusGus от ляво надясно: Högni Egilsson, Stephan Stephensen (President Bongo), Birgir Þórarinsson (Biggi Veira) и Daníel Ágúst Haraldsson © Mynd/Ari Magg
Исландската група GusGus идва в София след кошмарно добър сет за мексиканския Boiler Room, феноменален концерт в берлинската институция Berghain и един наистина добър и различен от предишните издания албум на име Mexico – достатъчно добра мотивация за Петър Грудов да си поговори набързо с един от основните композитори в групата Birgir Þórarinsson (Biggi Veira) за продуцирането на John Grant, разликата в подхода към записите на различните им албуми и спокойния характер на исландците като цяло.
Обичаме Mexico. Албумът звучи като естественото продължение на Arabian Horse. Какво ви вдъхнови? Благодаря, и ние го обичаме. Предполагам, че всеки един от нас е имал различни идеи, с които иска да експериментира в този албум. Аз самият исках да се откъсна от Arabian Horse, който бе приет изключително добре в Исландия и до определена степен по целия свят. Колкото повече хора го хвалеха като велик албум, толкова повече имах нужда да се откъсна от него и да вляза в записите на следващия със свеж поглед и непредубедено съзнание. Нямах нищо конкретно предвид и реших, че всичко е позволено. Исках да подходя по-спокойно към бийтовете и мелодиите, да го направя по-малко сериозен като звук, може би да се върна малко към безгрижната и леко пънкарска атмосфера на старите ни албуми Attention и Forever и въобще към онзи период от началото на миналото десетилетие, когато просто се забавлявахме, докато правим музика. Първите три песни, които записахме, бяха Airwaves, Crossfade и Sustain. Именно те, заедно с по-слабия драматизъм на Högni Egilsson (само сравнете Within You от Arabian Horse с Obnoxiously Sexual от Mexico), ни засилиха по пътя към финала. Единственият проблем е, че някои хора смятат 24/7, Arabian Horse и Mexico за трилогия, в което може би има определена доза истина и именно това ме кара да изпитвам още по-силно желание да направя нещо различно. Каквото и да опитвам обаче, винаги звучи като GusGus.
По какво се различаваха записите на албума от тези за предишните? Едно от нещата е по-сериозното наслагване на звука и мелодиите. Тъкмо бях приключил с продуцирането на албума Pale Green Ghosts на John Grant, където напластих моята продукция и най-различни ефекти върху неговите нежни електронни звуци и синтезатори от демо записите. В Mexicо има тракове, които са създадени по същия начин. Другата основна разлика е, че Högni се включи много по-сериозно в композирането на музиката за своите песни. God Application е първата песен от много време насам, която не е базиран на демо запис от мен или Bongo. Той дори програмира барабаните в God Application на моята дръм машина Roland 808 (с минимални корекции от моя страна).
Кое е най-хубавото нещо в свиренето пред публика? Какво предпочитате – по-големи фестивали или по-интимни клубни участия? Най-хубавите неща са енергията и любовта, които получаваме от публиката. По тази логика, колкото по-голяма зала и публика, толкова по-добре. От друга страна, лайв сетът ни е построен по такъв начин, че действа като магия и на по-малки сцени, стига озвучаването да е на достатъчно високо ниво. Общо взето, независимо от размера, винаги се забавлявам докато свиря на живо.
Вашите герои в музиката и в живота? Имам много музикални идоли от миналото, но не мога да ги нарека чак герои. Бих споменал имената на Gary Numan, Depeche Mode, Soft Cell, The Smiths, Suade, Carl Craig, Joey Beltram, Maurizio, Theo Parrish , Oliver Hunteman и Stephan Bodzin, които са ми повлияли изключително много. Ако говорим за живота, Noam Chomsky и Thomas Piketty.
GusGus и Sigur Ros се сбиват в бар. Кой ще победи? Предвид това, че всеки един от нас е миролюбив по характер, боят най-вероятно ще премине бързо във философски дебат и разговори без много полезни изводи.
GusGus са в Студио Орфей на 11 декември след 20:00. Билетите струват 30 лв. в мрежата на Eventim. Повече информация за концерта има тук.
