Няма как да забравим онази легендарна сцена от Криминале след клането в заложната къща, в която Butch (Bruce Willis) не успява да обясни на гаджето си Fabienne (Maria de Madeiros) каква точно е разликата между мотоциклет и чопър. Gestalten взимат присърце нещата и издават единствената богато илюстрирана и много изчерпателна монография с истинската история на най-легендарните мотоциклети в съвременната американска поп култура, обхващаща голямата депресия, Втората световна война, асоциирането с легендите на Дивия запад, младежките контра движения от 60-те години, фолк изкуството, консервативната преса и всички байкърски банди, за които се сещаме. Персонализираните чопъри са и една от малкото култури, в които расовата сегрегация никога не е съществувала. И макар декоративното и инженерно персонализиране на мотоциклети в началото да обединява само независими райдъри, инженери и аутсайдери по целия свят, десетилетия по-късно това движение е експлоатирано безмилостно от популярната култура, а официалните власти приемат чопърите за символ на престъпления и анархия. Истината за тяхната история обаче е доста по-различна, сложна и вълнуваща. The Chopper: The Real Story е написана от водещия журналист, експерт по класически винтидж мотоциклети и колекционер Paul d’Orléans от влиятелния тематичен блог Тhe Vintagent, който проучва подробно произхода на чопърите от самото им създаване на началото на века до завръщането им в мотоциклетната култура през последните няколко години. Авторът профилира и работата и живота на легендарни създатели на мотоциклети като Arlen Ness, различни мъже и жени мотоциклетисти, всевъзможни банди, японски работилници за персонализиране и млади ентусиасти, които стоят в първите редици на ренесанса на чопърите. The Chopper ни запознава и с Cliff Vaughs, създател на легендарния персонализиран чопър Harley-Davidson Captain America на Peter Fonda от Волният ездач, който се продава на търг тази събота. Paul е идеалният човек, който може да ни обясни същността на чопърите и да препоръча най-добрите маршрути за каране в Европа.
© Gestalten 2014
Как се запали по мотоциклетите, какво те привлича в тях? По-големите ми братя имаха мотоциклети в края на 60-те и началото на 70-те години и успяваха да ме уплашат до смърт на задната седалка на своите Suzuki Titan и DKW. Купих първия си мотоциклет през 1977 на 15, за да мога да посещавам вечерните класове в местния общински колеж и да завърша училище една година по-рано. Оттогава досега не помня да съм оставал без поне един мотоциклет в гаража.
© Gestalten 2014
The Vintagent съществува от почти десет години. Как си представяш развитието му като платформа? Ще продължавам да го правя на същата платформа, поне докато Google не са се отказали да я поддържат. The Vintagent има много популярна Facebook фен страница и Instagram профил, които са свързани помежду си, но ги използвам просто като леки тийзъри. Много по-интересно ми е да пиша дълги материали и да изследвам историята на мотоциклетите. Последните две години прекарах много време в писането на общо три книги – The Ride (Gestalten), Cafe Racers (Motorbooks) и The Chopper: the Real Story. The Vintagent страда малко заради това, че съм се съсредоточил върху писането за други места, но все още е много важен за мен. За добро или зло, трябваше да заменя по-събитийно ориентираното съдържание на моя сайт със задълбоченото писане за други места, което го направи популярен, но… всичко се променя с времето, нали така?
© Gestalten 2014
Колко време ти отне да напишеш книгата? Започнахме да обсъждаме идеи за книги с Robert Klanten от Gestalten преди повече от година и се разбрахме да направим една монография за историята на чопърите, която никога не е била разказвана както подобава. Проучването на темата и писането на самата книга бе невероятно трудно, защото съществува толкова много неточна и абсолютно невярна информация за тези мотоциклети. Типичното невярно клише за произхода им гласи следното: бивши пилоти от военновъздушните сили в Южна Калифорния карат стари мотоциклети и създават собствени клубове по подобие на Hells Angels. Но мотоциклетите на тези хора се появяват поне 15-тина години по-рано – т.нар. модел cut-down, който в определен смисъл е много по-близък до чопърите като дизайн, се появява още в края на 20-те години на ХХ век. Още преди въпросните пилоти съществуват мотоциклетисти, които добавят хромирани детайли и високо кормило към своите модели по време на Втората световна война. Разполагам със снимка на индианец-състезател на кална писта през 1941 с боядисан мотор в цветовете на Captain America! Чопърът има много по-сложна и интересна история, отколкото си мислим и в нея присъстват много чернокожи, латино и бели мотоциклетисти.
Dennis Hopper, Peter Fonda и Jack Nickolson на снимките на Волният ездач, 1969 © Sunset Boulevard/Corbis/Gestalten 2014
© Gestalten 2014
Обясни ни като на идиоти как да правим разлика между чопъри, кафе рейсъри и обикновени мотоциклети? В общи линии, чопърите са израз на артистизъм. Всеки друг вид персонализиран мотоциклет в историята преди навлизането на чопърите е създаден с мисълта за подобряване на характеристиките и техническите му параметри или имитират съществуващите класически рейсъри. Чопърът по-скоро е създаден с идеята за стилна екстравагантност, което си личи по издължения му вид и всичките допълнителни промени като по-малък резервоар, сиси бар, вилки и всевъзможни цветове. Много по-лесно е било да разпознаеш даден мотор като чопър през 60-те години, преди фабриките да започнат да крадат идеите на мотоциклетистите и да ги вкарат в масово производство. Лоурайдърът Harley FX чопър ли е според вас?
© Gestalten 2014
Колко мотоциклета притежаваш в момента и колко са минали през ръцете ти досега? В момента имам десетина, през целия ми живот съм притежавал общо над 300. Колекционирах предимно машини от европейски марки като Norton Manx, Sunbeam TT90, Velocette KTT и Thruxton, произведени от 20-те до 60-те години на миналия век. Като малък обичах да карам кафе рейсъри и харесвах по-старите мотоциклети заради бързината и по-доброто управление. Имам един чопър – последният оцелял BSA от 68-а година в розово, оригиналната му боя!
© Gestalten 2014
Три мотоциклета, без които не можеш да живееш? Току-що карах един Brough Superior от 1933 (чужд) от Дейтона Бийч до Такома в щата Вашингтон – 4000 мили по т.нар. Motorcycle Cannonball – абсолютен тест за издръжливост. Преди имах четири мотоциклета Brough, но ги продадох, защото не бяха достатъчно спортни и бързи. Сега съм на 52 и искам да си върна поне единия от тях обратно! Velocette KTT Mk4 рейсърът от 1934 ми е любимият мотоциклет. Кръстил съм го Мулето, защото е много издръжлив, не съм се забавлявал повече на две колела с никой друг мотор – не тежи почти нищо, има страхотна мощ и се управлява много лесно. Напоследък се наслаждавам на офроуд карането с един Triumph TR5T Adventurer от 1973, който ме води на много красиви места. Не е съвършен като Velocette-а, но преживяванията ми с него са магически.
Hell’s Angels © Bill Ray/Time Life Pictures/Getty Images/Gestalten 2014
Препоръчай мотоциклетно събитие и любимия си маршрут за каране в Европа? От 2009-а карам с пичовете от Southsiders MC по баските райони в Южна Франция около Пиренеите. Всяко лято се впускаме в изследване на нови маршрути, а през юни организираме фестивала Wheels+Waves. Карал съм в цяла Европа и обичам планините, където и да са – от Татрите в Южна Полша до Тирол в Австрия и Алпите в Северна Италия.
© Gestalten 2014
© Gestalten 2014
The Chopper: The Real Story (238 стр./твърди корици/Gestalten /Paul d’Orléans) струва €50 и може да бъде поръчана предварително ето тук, а скоро и в Book Depository. Oще снимки от книгата има тук. Още за четене: истинската история на най-известният мотоциклет в историята.
