© Александър Осенски
Любо Георгиев иска да е архитект от малко момче. Роден е в София, но прекарва по-голямата част от живота си в учене и работене на различни места по света. Минава през Шотландия, Италия, Холандия и Китай, преди да се прибере в България тази година. Днес е на 32 години и се е установил в Пловдив, където работи като директор на One Architecture Week, един от трите големи фестивали в арсенала на платформата за съвременна култура Едно, посветен на архитектура и градска среда.
Как се озова от Пекин в Пловдив? Получих предложение, над което дори не се замислих. От Едно ми предложиха да стана директор на One Architecture Week и тъй като фестивалът вече се случва в Пловдив, това означаваше да живея там.
Какво в един град те кара да се чувстваш у дома? Приятелите и близките ми хора. Доста не-архитектурно е, да. Но съм живял на толкова различни места и съм открил, че човек се приспособява към какво ли не. Това, което ти дава най-голяма сладост, са хората.
Ти самият си от София. Радваш ли се, че избраха Пловдив за Европейска столица на културата през 2019? Да. Аз също работих за тази кауза по няколко причини. От една страна мисля, че Пловдив има нужда от титлата повече. Културният живот в столицата се развива доста по-бурно и по-добре, отколкото в другите градове. От друга страна, имах шанса да работя над подготовката на няколко от проектите в пловдивската кандидатура. От трета, опознах екипа, подготвящ кандидатурата, и бях пленен от качествата и ентусиазма им. Имам голямо желание да продължа да бъда част от Пловдив 2019.
Една от целите на тазгодишния One Architecture Week е да превърне пловдивския квартал Капана в творчески и културен център. Виждал ли си място с подобен потенциал в София? Целта ни е да експериментираме в Капана, да го превърнем в архитектурна лаборатория поне за десет дни. Трансформирането на квартала в творчески център няма как да стане с един фестивал и това е цел, над която работят и други организации, освен Едно. Много градове имат потенциал за такива квартали. Може би София е с най-голямото предимство, защото там живеят повечето млади, добре образовани и изкарващи сносни пари хора. Столицата е сериозен конкурент на Пловдив в това отношение. Съревнованието е хубаво нещо. То ще направи Капана още по-интересен, устойчив и познат. Конкретно място в София са изоставените индустриални сгради – точно натам са се насочили инициативи като Зона Култура, за което мога да ги поздравя.
© Александър Осенски
Харесваш архитектурни елементи в столицата, които много хора са свикнали да мислят за некрасиви. Какво е ценното в сградата на НДК или панелките? Харесвам ги, да. По различни причини. НДК е уникална сграда. Уникална в смисъла, че втора такава не съм видял, а съм пътувал много. Това, което я различава, е не само специфичният архитектурен дизайн, но и това, че всичко е проектирано в синхрон- от дръжките на вратите и размерите на фоайетата до формата на самата сграда. Аз бих обявил НДК за архитектурен паметник и бих вложил пари за нейната консервация. Не казвам реновация, а консервация. Всичко в тази сграда трябва да бъде поддържано како в оригиналния проект. Смяната на парапетите на площада бе голяма грешка. Това показва пълна липса на чувствителност, критерии за качество и идея за баланс. Панелките са точно противоположен феномен. Те не са дори архитектура, ами инфраструктура. Има ги навсякъде, не само в България, но и в цяла Европа. Това, което отличава българските панелни квартали от други подобни, е огромният процент частна собственост (над 90%) и безкрайната инициативност на обитателите им. Всеки сменя дограми, слага климатици и изолации, остъклява, прави гаражи, сади цветя и дървета. Това, че толкова много хора приемат средата си присърце, е голяма ценност. Те подобряват, те инвестират. Това не се случва на много от местата, на които съм живял. Тази инициативност крие огромен потенциал. Но все още само потенциал, защото всички тези инициативи се случват в контекста на пълен хаос, което не е добре. Много ми се иска да работя за насочването на тази енергия в създаването на система, която да осигури по-качествена среда в тези квартали. Система, в която не общината или държавата да дойде с магическа пръчка и да реши всички проблеми и да сложи всекиго на мястото му, ами такава, в която всички малки лични инициативи водят до нещо по-голямо и добро за всички.
Има ли пресечна точка между архитектурата и личния стил? Има, защото архитектурата се създава от хора, а всеки човек има свои предпочитания, виждания и приоритети. Но не мисля, че архитектурата е въпрос само на личен вкус. Един добър архитект трябва да може да обясни защо нещо е по-добро и по-хубаво. Архитектурата е професия, в която има знание и опит и не е просто изразяване на лично мнение за хубаво или грозно.
Препоръчай пет задължителни събития от програмата на фестивала. Тазгодишната програма година е курирана от dontDIY и е почти изцяло съсредоточена в Капана. Представянето на намесите в градската среда тази събота (11 октомври, 14:00-16:30). Целодневният форум следваща събота (18 октомври) с няколко от най-интересните съвременни архитекти от цял свят – единственото платено събитие във фестивала. Специалното издание на Пощенска кутия за приказки следващия петък (17 октомври, 19:00). Лекциите Сблъсъкът на титаните другата неделя (12 октомври, 11:00). Двете партита на 11-ти и 18-ти октомври с Биг Банда и Мелформатор. И, разбира се, разходка в Капана по всяко време.
One Architecture Week е от 10-ти до 19-ти октомври в Пловдив.
