Ново допълнение към книжната серия 33 1/3 на английското издателство Bloomsbury. Легендарният албум Donuts на покойния J Dilla е едно от най-влиятелните заглавия в съвременната хип-хоп музика, без което доста продуценти нямаше да са това, което са в момента. James J Dilla Yancey записва Donuts на своя лаптоп от болничното си легло в Лос Анжелис, заобиколен само от куп плочи и нищо друго. Резултатът е привидно фрагментарен албум от множество инструментални композиции, но с изключително новаторски поглед върху композирането и семплирането на хип-хоп мелодии. Предвид невероятния му интерес към музикалната история и композирането на музиката, която винаги е обичал, съвсем очаквано J Dilla познава из основи плочите, които семплира. Важно уточнение: траковете в Donuts не са типичната хип-хоп музика, която сме свикнали да слушаме през последните 15-тина години, по-скоро се сблъскват и допълват една друга, в един момент са шумни и агресивни, а в следващия ти късат сърцето със своята епичност. Използваните семпли и мелодии разказват историята на човек, който започва да свиква със своето непрекъснато влошаващо се здравословно състояние – Donuts най-доброто прощално и любовно писмо за неговото семейство и приятели. Журналистът Jordan Ferguson пише за хип-хоп култура в блога си Poetry For Grave Diggers и отговаря подробно на всички въпроси около J Dilla’s Donuts в следващото видео интервю.
Мястото на Dilla в историята на хип-хопа: Няма го вече повече от осем години и все още мисля, че най-добрият, без съмнение. Той просто следи тенденциите в хип-хопа, усъвършенства ги и след това ги зарязва, независимо колко успешен са го направили. Рядко можем да срещнем толкова безстрашен артист в който и да било жанр, особено в хип-хопа. Той доближава тази музика до хората по начин, по който никой друг преди него не се е сетил, добавя емоции, цвят и дълбочина, има невероятно ухо, което открива най-подходящия семпъл във всяка песен, бийтовете му винаги са перфектно подредени, освен това винаги избира най-добрите възможни колаборатори. Чуваш речитативите на Common и Busta Rhymes върху бийтовете на Dilla и се чудиш дали е възможно да има нещо по-добро от това.
Съвременните артисти, които дължат много на Dilla: Мисля, че Kanye е единственият, който се доближава до безстрашието на Dilla и неговото желание да прави това, което си иска и да успее или да се провали, докато следва инстинкта си. От музикална гледна точка, разбира се продуцентите, с които е работил заедно като Madlib и Q-Tip, а също и нови имена като Knxledge, Ta-ku и Black Milk.
Другите варианти за книга: Първоначалният ми инстинкт ми подсказваше да пиша за Midnight Marauders на A Tribe Called Quest, но също така мислех и за рок албуми като The Shape of Punk to Come на Refused и You’d Prefer an Astronaut на Hum. Но когато започнах да мисля да пиша за Donuts, историята ми се стори много по-завладяваща и колкото повече мислех за нея, толкова по-интересна и сложна ставаше.
Последните албуми, които слуша: Oxymoron на Schoolboy Q непрекъснато, а също и Piñata на Freddie Gibbs и Madlib. А да, освен това по някакъв начин съм обсебен от японския поп изпълнител Kyary Pamyu Pamyu. Не съжалявам.
Отпадналите истории: Една случка, която не намери място в книгата, е свързана с първия път, в който Dilla чува Dilated Peoples да промотират по радиото своя нов сингъл This Way, продуциран от Kanye West. Още в началото на песента Dilla забелязва, че бийтът е взет от неговата песен Fuck the Police. Независимо дали Kanye го е направил или не, няма значение. Важното е, че на Dilla не му пука. Можел е да направи нещо по въпроса, но не е виждал смисъл да се разправя. Бил е толкова фокусиран върху следващия си бийт, че не е искал да си хаби енергията. Просто му е станало забавно за момент и веднага е започнал да мисли за следващия си проект. Ако трябва да спомена едно нещо в него, което винаги ме е вдъхновявало, то това е онази изключителна съсредоточеност и концентрация върху всеки аспект на неговата работа.
J Dilla’s Donuts (Bloomsbury, 130 стр.) $14,50 и може да бъде поръчана онлайн тук.
