Lemmy Kilmister © Alejandro Páez
Създателят на Motörhead Lemmy Kilmister е може би последното рокендрол величие, което дори след 40 години на сцената продължава да е въплъщение на собствените си думи: Когато отиват на концерт или си купувам албум, хората искат да видят същества от друга планета. Някой, който се появява и ти маха главата. Това е идеята на рокендрола – той трябва да е невероятен и необикновен от начало до край. Lemmy си остава същия вечно недоволен и мрънкащ бунтар с дяволита усмивка (за разлика от Mark E. Smith), който разказва безкомпромисно и забавно своята история в White Line Fever, биографията му от 2002 година.
Книгата най-накрая излиза и в България от Махалото с превод от Насо Русков и съдържа типичните рокендрол истории и истини за всичко и всеки, споделени без никакво лицемерие, много остроумно, самоиронично и с онова Kilmister-ско едновременно мъдро и безпардонно отношение към живота, което го прави толкова неповторим. Същински Бог, без да преувеличаваме.
Владимир Константинов, главен редактор на Men’s Health
Защо равенството Lemmy = Бог е вярно? На първо място, защото ако Iggy Pop е последният от истинските рокендрол фронтмени, т.е. харизматични позьори тип Morrison, Mercury и подобни, Lemmy е просто истински рок – без фронтмен, защото не държи да е на по-преден план и да се откроява от групата, в която винаги е играл роля на благоразположен диктатор. Lemmy излиза с любимата си черна риза и бели каубойски ботуши, които само при него не изглеждат селски, и пее/ръмжи без никакви специални ефекти. Второто е, че има яко чувство за хумор, което личи във всяка буква от книгата – в този смисъл тя е еднакво подходяща за хора, които знаят наизуст Bomber и Overkill и фенове на P.G. Wodehouse и Jerome K. Jerome, които не притежават нито един рок албум. Третата причина за мен са моята лична Света троица от Motörhead парчета: Ace of Spades, We Are The Road Crew и Orgasmatron.
Никола Шахпазов, главен редактор на Програмата, откровен металист
Рокендролът е особено благодатна територия за преувеличения и хипербола, но когато казваме, че Lemmy е Бог, имаме предвид точно това. Това определение се върти в главите ни още преди да се появи в Airheads. Когато за първи път си пускахме пиратските касетки с Iron Fist и Overkill. Когато отнякъде изкопахме седемдесетарските записи на страховитите спейс рокъри Hawkwind, към които, убеден съм, едва ли щяхме да посегнем, ако именно Бог Lemmy не бе записал участие в няколко албума. Или пък когато за първи път прочетохме за направо извънземната военна колекция на Lemmy, обсесията му по бърбъна или пък онази страхотна история за първите уроци по бас китара, които е дал на безнадеждния в музикално отношение Sid Vicious… Изреждането може да продължи дълго, твърде дълго, ненужно дълго. Истината е, че Lemmy е по-голям от повечето фронтмени в тежката музика, защото влиянието му се простира толкова далече отвъд хеви метъла, че е почти кощунство да бъде сравняван с 99% от останалите на сцената. Другото е, че мистър Kilmister запази аурата си на рокендрол икона по един много прост начин – бидейки себе си и смеейки се отвисоко на развлекателната индустрия. Той не стана лорд, не се изкуши да прави риалити предавания, да остриже коса или да махне някоя от брадавиците си – тоест, не направи нищо противоестествено, с което доказа, че е по-истински от всеки друг Бог. Lemmy е истинска, дишаща, пиеща и шмъркаща легенда. Никой не може да се доближи до него, казва Dave Grohl, а Dave познава добре тематиката.
Борислав Банев, редактор, колекционер на музика, фен на Angry Birds
Кой ще спечели в битка между Lemmy и Бог?, се питаха идотите в Airheads – рокендрол комедия от 90-те. Грешка, тъпако, това е уловка!, крещеше единия, каквото и да отговори другия. Lemmy Е Бог! Рокендрол Бог е вероятно той, казва Yoda. Наред с Ozzy и Keith Richards, пичът от Motörhead живее клишето секс-наркотици-рокендрол като в мечтите ни. Lemmy е фашист, сексист и доказателство, че човек може да съществува отвъд физическите възможности на тялото. Ако ти прелеем бебешка кръв ще умреш, защото организмът ти няма да я понесе, му казва доктора. Факт, който дава сили в алкохолната ти мъгла на тежките сутрини, впрочем. Lemmy е класически пример за похотлив мачист, порно-герой с мустаци, за който сексът е забава без задръжки, първично задоволяване и никаква любов. Хуморът е най-силното му оръжие и това, по някакъв старомоден начин, спасява всяко положение. И така – над хиляда жени, впрочем. Lemmy свири най-първичния бульон – три акорда, леко ръжен глас. Не му пука – това е оголен до нерв рокендрол от 50-те, изсвирен с комарджийски хъс на пънка от 70-те. Твърд, честен и космат звук с натежали от тъга топки. Lemmy е роден на 24 декември, ден преди да се роди Иисус, впрочем.
Леми: Моята история (Махалото, 272 стр.) струва 18 лв. и може да бъде поръчана онлайн тук.
