Най-добрата музика на 2012: списъци от гости

Продължаваме обзора на годината с препоръките за десетте най-силни музикални заглавия на няколко музиканти, журналисти и блогъри, чиито добър вкус никога не ни е разочаровал.

© Цветелина Белутова

Фалшименто са инди герои, забавни радио водещи и безкомпромисни селектори на най-добрата нова музика, която можете да слушате в България. Апокалиптичната Десетка.

Тъй като лани ни се получи на ваш терен, малко ни е срам, тъй като сега се готвехме за Голямото Свършване и се поомотахме в Чаршафа. Оставихме за последно. Но пък годината си беше възбогата – мнозина не дочакаха края на декември и си еякулираха преждевременно. Човещинка. В ушите на цял свят. Долу са първите десет неминуеми, за които се сетихме. Много добри. Хедфонс френдли, плейр инвейдинг. От-до.

Живот и здраве, 2013 иде още по-зла.

Grimes – Oblivion
Alt-J – An Awesome Wave
Efterklang – Piramida
Goat – World Music
LV – Sebenza
Jack White – Blunderbuss
Lorn – Ask The Dust
Stubborn Heart – Stubborn Heart
How To Dress Well – Total Loss
Lianne La Havas – Is Your Love Big Enough?

____________________________

Биляна Димова (Bel) е журналист от доста години, а напоследък се представя все по-убедително и докато пуска музика по различни партита в Radio Cafe и преди концертите на група Остава. Нейният жесток подкаст за Boyscout (отлична селекция инди и алтернативна музика) бе първият в рубриката ни за музика от убийствено красиви жени.

1. The xx – Coexist
2. Zulu Winter – Language
3. Gossip – A Joyful Noise
4. Purity Ring – Shrines
5. We Have Band – Ternion
6. Polica – Give You the Ghost
7. Citizens! – Here We Are
8. Grimes – Visions
9. Jack White – Blunderbuss
10. Friends – Manifest!

____________________________

Мартин Коевски (Clipper) e един от любимите ни диджеи през последните няколко години заради изключително приятната винтидж и нова диско и итало музика в колекцията си. Подредил е любимите си албуми за годината по азбучен ред.

Bagarre – Circus (Sauvage Musique) (reissue) 1982/2012

Fiero – L’Homme Bionique (Sauroid Italy) 2012
Baris K – Istanbul 70: Psych Disco Folk Vol I II III  (Nublu US) 70s/2012
Midnight Magic – Walking The Midnight Streets (Midnight Sun Sound) 2012
Psychemagik – Heelin Feelin (PSYCHEMAGIK) 2012
Rebolledo – Super Vato (Cуmeme) 2011
Soft Rocks – The Curse Of Soft Rocks (ESP Institute) 2011
The Durutti Column – Short Stories for Pauline (Factory Benelux) (reissue)  1983/2012
Tristesse Contemporaine – Tristesse Contemporaine (Pschent) 2012
Trust – TRSТ (Arts & Crafts) 2012

+ Най-слушан албум за 2012: Fleetwood Mac – Tango In The Night (Warner Bros. Records) 1987

____________________________

Константин Бешков (Kay Be) e много добър български продуцент на хип хоп и арендби бийтове. Последният му албум Perfect Circle може да бъде преслушан и поръчан тук, прегледайте профила му в Soundcloud за още тракове и яки ремикси на наши герои като Nas и Erykah Badu.

1. Robert Glasper Experiment – Black Radio
2. Funkommunity – Chequered Thoughts
3. Georgia Anne Muldrow – Seeds
4. Ravi Coltrane – Spirit Fiction
5. Flying Lotus – Until The Quiet Comes
6. Michael Kiwanuka – Home Again
7. Kendrick Lamar – good kid, m.A.A.d city
8. Nneka – Soul Is Heavy
9. Karriem Riggins – Alone Togheter
10. Frank Ocean – Channel Orange

____________________________

Светослав Тодоров пише за музика в Дневник, но по-важното е, че е част от Indioteque – виновниците (заедно с Alarma Punk Jazz) за един от най-добрите концерти на 2012 у нас – Dirty Beaches в София. Този декември Indioteque стана на 4 години с парти в софийския клуб Mixtape 5 съвместно с Revivalist Echoes (и те набор 2008) и самостоятелно с още едно събитие във варненския клуб Vintage 33.

Музикалната 2012 мина малко като предишната: толкова интензивно, че когато някой те попита какво е останало от нея, ти е трудно да се сетиш, а когато се замислиш повече, да не можеш да обхванеш всички любими албуми в един топ 10. Като че ли през тази година се запази тенденцията ретроспективно да се смесват и омесват всякакви жанрове, формула, която се повтаря, но въобще не е омръзнала.

Soulsavers & Dave Gahan – The Light The Dead See
Jens Lekman – I Know What Love Isn’t
Silence – Musical Accompaniment for the End of the World
Garbage – Not Your Kind of People
Crystal Castles – III
Bloc Party – Four
Deftones – Koi No Yokan
Sigur Ros – Valtari
Chromatics – Kill For Love
Patrick Wolf – Sundark & Riverlight

Бих отличил още албумите на Frank Ocean, Perfume Genius, Paul Banks, Marina & The Diamonds, The Big Pink, Purity Ring, Cloud Nothings, Zulu Winter, Divine Fits, Crosses, Anathema, Iggy Pop, Repetitor, Xaxaxa. И почетно споменаване за Celebrations на Mental Architects, най-пробивната и пробиваща българска група в момента.

____________________________

Lu е блогър и много привлекателна инди жена с нездравословно влечение към Interpol. Пълният списък на 30-те най-добри албума на годината според нея и ревюта на повечето от тях е в блога й trains in the night. Ето първите десет:

1. Get Well Soon – The Scarlett Beast o’ Seven Heads
2. The Presets – Pacifica
3. Twin Shadow – Confess
4. Yeasayer – Fragrant World
5. Chairlift – Something
6. Dan Le Sac – Space Between The Words
7. Big Boi – Vicious Lies and Dangerous Rumors
8. Eugene McGuinness – The Invitation To The Voyage
9. Matthew Dear – Beams
10. Balthazar – Rats

____________________________

Ghettoman e един от основателите на Ghetto Productions и Хората от Гетото и вече десетина години си работи кротко по собствените си проекти като музикален продуцент и режисьор на видео клипове.

1. Rick Ross – God Forgives I Don’t
2. Prodigy of Mobb Deep – H.N.I.C. Part 3
3. Big K.R.I.T – Live Form The Underground
4. Cam’ron & Vado – More gunz, Less Butta
5. Future – Pluto 3D

____________________________

Борислав Банев e журналист и пътешествeник. Появява се често в Boyscout и пише предимно за музика, можете да го четете и спорадично в Капитал Light. Банев е подредил любимите си албуми в хронологичен ред.

Soulsavers – The Light The Dead See (V2 Records)
Gossip – A Joyful Noise (Columbia)
Hot Chip – In Our Heads (Domino)
Chet Faker – EP Thinking In Textures (Remote Control)
Frank Ocean – Channel Orange (Def Jam)
The Heavy – The Glorious Dead (Ninja Tune)
Jessie Ware – Devotion (Island)
The xx – Coexist (Young Turks)
Tame Impala – Lonerism (Modular Recordings)
Chad Valley – Young Hunger (Loose Lips)

____________________________

Тео Чепилов е сценарист, разказвач на жестоки градски истории, част от Злите Езици и организатор на Легенда партитата с български рап и хип-хоп в Sugar и Yalta Club. Въобще един от най-забавните хора, които познаваме. В миналото е работил като PR за различни музикални проекти и рап артисти, сега отново се занимава с нова бутикова агенция – нямаме представа откъде намира толкова време и енергия.

A$AP Rocky – Long.Live.ASAP. Технически погледнато този албум излиза официално чак догодина, но няма как да се прави списък за 2012 без A$AP Rocky, който влезе с вратата и разрита всички по пътя си с микстейпа Live. Love. ASAP, после не спря да наказва със синглите Goldie и Fuckin’ Problems, а по всичко личи, че досега само е загрявал – справка Wild For The Night със Skrillex. Все пак пичът някакси е обречен да бъде рап звезда – роден 88-ма в Харлем и кръстен Rakim (от Eric B. & Rakim); баща му влиза в затвора, когато е на 12, брат му го застрелват малко по-късно; израства по сиропиталища с майка си; доскоро дилър, отскоро с договор за 3 милиона и фешън икона. A$AP Rocky ис дъ шит.

2 Chainz – Based on a T.R.U. Story. Без да е нещо, което не сме чували досега, дебютният албум на 2 Chainz съвсем небрежно продаде 428 000, разцепи класациите с No LieBirthday Song и I’m Different, пък и без съмнение е едно от най-подходящите заглавия за каране из града. Понякога е нужно съвсем малко, за да успееш – 2 Chainz просто си смени името (в никоя вселена Tity Boi не звучи яко), заряза миналото си (а именно групата Playaz Circle, която на практика се разпадна след като него го простреляха, а другият се озова в затвора) и записа този албум.

Plan B – Ill Manors. Феновете на She Said доста ще се стреснат, ако попаднат случайно на този албум – още от първото парче става ясно, че това е саундтракът на бунтовете в Лондон, a не на петък вечер в Ginger. Останалите знаят, че това всъщност е допълнение към първия филм написан и режисиран от Бен Дрю, човекът зад името Plan B – не точно саундтрак, по-скоро музика вдъхновена от героите във филма. Толкова добър албум, че за него можеш да кажеш само едно: Слушай го.

Frank Ocean – channel ORANGE. За мен един хип-хоп албум е прескочил стиловите ограничения, когато метълът по душа Кирил Христов a.k.a. kiro.bg не е спрял да го слуша 2 месеца – толкова безкомпромисно добър е channel ORANGE. Въпреки, че Frank Ocean се появи сякаш от нищото – всъщност всички сме му били фенове без да знаем – все пак е започнал кариерата си като автор в сянка на John Legend, а и негови са онези вокали в No Church in the Wild от Watch the Throne. Този албум обаче е жива класика – докато го слушам си представям как някой в 2042 си го пуска на имплантите в мозъка и си мисли: Уау, какви неща са правили през 10-те!

Cocaine 80s – Express OG. Започнали като страничен студиен арендби проект на Кръстникът на рап сцената в Чикаго – No I.D. и Common, Cocaine 80s вече имат в каталога си 3 превърнали се в ъндърграунд класики EP-та и разпознаваем ретро-фючър саунд, който тепърва започва да набира скорост. Все пак през студиото на Dion Wilson са минали всички големи в играта: Jay-Z, Plies, Big Sean, Killer Mike, Rick Ross и Drake само в последните години, а Kanye West не спира да го цитира като свой ментор. Пък и как да не си фен на проект с толкова Scarface име.

Nas – Life Is Good. В хип-хоп музиката повечето кариери се мерят в месеци и въпреки това 18 години и 10 албума след дебюта си Illmatic Nas е записал най-добрия си албум, който успява да направи невъзможното – звучи олд-скул без да е скучен и модерно без да е захаросан поп. Всички добри албуми на Nas винаги са вързани с лична драма – Stillmatic се роди след войната с Jay-Z, а God’s Son – след смъртта на майка му като Life Is Good не е изключение – в случая креативната енергия е дошла от развода с Kelis и проблеми с данъчните. Nas никъде не е ходил, но с този албум определено се завръща.

Rick Ross – God Forgives, I Don’t. Rick Ross е на върха на хранителната пирамида в рап музиката и с петия си албум го доказва недвусмислено. Както Drake каза в едно интервю: Най-добрият начин да опиша God Forgives, I Don’t – това е албум като Doggystyle на Snoop DoggReady to Die на The Notorious B.I.G. и Lord Willin’ на Clipse – въобще албумите, които колекционирах като малък и счупвах от въртене. И наистина в този албум има всичко – бийтове по-големи от живота, много филми и онзи тежък тежък флоу. Пък и щом Jay-Z и Dre участват с него в парче с име Kings – явно Rick Ross вече е made man.

Kendrick Lamar – Good Kid, M.A.A.D City. Много рапъри твърдят, че са истински, но Kendrick Lamar го доказва още от обложката на албума си: на стара полароидна снимка той е на коленете на чичо си – гангстер от Комптън. След това вече вярваш на всичките му истории, а за допълнителна автентичност са включени няколко истински съобщения на гласовата му поща, записани от майка му и баща му. Въпреки цялостното усещане за индипенънт албум, магическото присъствие на Dre се усеща навсякъде – все пак това е дебютът на Kendrick Lamar за мейджърите. И понеже концептуален албум вече звучи претенциозно, историите които преминават от песен в песен са описани на обложката с далеч по-куул надписа short film by Kendrick Lamar.

Big K.R.I.T. – Live From The Underground. След задължителното напоследък подгряване с микстейпи, Big K.R.I.T. от Мисисипи издаде спейс-ейдж-фънк-блус-дърти-саут албума си Live From The Underground и веднага мина във висшата лига на рапа. Не случайно гости в песните са имена като Ludacris, Bun B и B.B. King – просто влиянията на супер-фреш рапъра са толкова широки, че като всеки дебютант и той се е опитал да ги наблъска в един албум. При Big K.R.I.T. обаче е проработило. А и ако се чудите какво значи съкращението в името му – самоуверено е, но току виж се окаже истина – King Remembered In Time.

Action Bronson & The Alchemist – Rare Chandeliers. Action Bronson е сред най-продуктивните в ъндърграунда – освен, че не спира да залива нета с микстейпове, намира сили и за албуми – последният от които е колаборация с легендарния диджей и продуцент The Alchemist и съвсем очаквано е пълен с олд-скул бийтове, лафчета и хипстърски препратки. Все пак Action Bronson е бивш гурме готвач и двойник (визуално и стилово) на Ghostface Killah – рецептата за класики му е ясна, но като всеки истински артист добавя своя лека модификация в продуктите.

____________________________

Мая Стефанова е журналист и блогър с богат музикален вкус и леко поизоставен блог, който искрено се надяваме да започне да поддържа отново.

1. Mungolian Jet Set – Mungodelics (Smalltown Supersound)
2. Soul Clap – Efunk The Album (Wolf + Lamb Music)
3. Mala – Mala In Cuba (Brownswood Recordings)
4. Jessie Ware – Devotion (Island Records)
5. Wolf + Lamb – Versus (Wolf + Lamb Records)
6. Lindstrøm – Smalhans (Smalltown Supersound)
7. Gonzales – Solo Piano II (Gentle Threat)
9. Four Tet – Pink (Hostess Entertainment Unlimited)
8. Portico Quartet – Portico Quartet (Real World Records)
10. Chromatics – Kill For Love (Italians Do It Better)

____________________________

© Васил Германов

Любо Урсини се появява често в страницата на Boyscout и Facebook профила ни с дълбоките си и много музикантски миксове, които публикуваме без да се замисляме много много. Доверяваме му се без излишни уговорки да ни отваря ушите за качествена дълбока и много танцувална електроника, която удря еднакво силно в главата и в краката. Трендовете са за децата, а качеството остава. 2012 го доказа безпрекословно. В плановете си за 2013 Урсини споменава повече време в студиото, довършване на новия му дом и грижите за невръстния му златен ретривър Axl.

1. Ben La Desh – 27 Degrees (Dirt Crew Recordings)
2. Mаceo Plex – Future Musik (A Tribute To Closer Musik) (Ellum Audio)
3. Mathew Jonson – Panna Cotta (Itiswhatitis Recordings)
4. Petar Dundov – Brownian Interplay (Music Man Records)
5. Guy Gerber – One Day In May (Visionquest)
6. Matthew Dekay & Lee Burridge – Lost In A Moment (Innervisions)
7. Konrad Black – Devastator (Get Weird)
8. Subsonnik – Find On Me (Lower East)
9.  Soul Clap & Mel Blatt – Ecstasy (Catz ‘n Dogz Body Language Remix) (Get Physical Music)
10. Justin Martin – Don’t Go (Dusky Remix)(dirtybird)

+ Събитията, които са го впечатлили най-много: ЕNTER в Space Ibiza на 16 август. Свириха мои любими артисти като Richie Hawtin, Dubfire (на 31-ви декември в Yalta Club), Paco Osuna и Victor Calderone. Luciano’s Vagabundos на Estacio de Franca в Барселона. Elevate Is Six в Yalta Club на 12 октомври – сантиментално и много важно парти за мен с Guti, Tini, Hector и Nick Nikolov.

____________________________

Виктор Анчев (Мечока/Mr. V) има два албума като хип хоп изпълнител за Ghetto Productions, но от известно време се e съсредоточил предимно върху арендби музиката от старата школа и ученето си в Ливърпул, затова се появява спорадично в София заради Soulfully Yours – хора с еднакъв възглед за арендби и соул музиката (Мечока, Пламен Пуцов и Diamond L), която обичат и представят пред истински фенове и ценители. Оглеждайте се за ежемесечните им партита в Culture Beat, а скоро и на други места.

1. Mint Condition – Music at The Speed of Life. Едно от заглавията, които най-много ме зарадваха през 2012. Тези ветерани доказват, че в този стил все още може да се прави яка музика. Характерното звучене на албума е подкрепено от електро синт хармонии и акустични бийтове. Палци горе за Blessed и Believe in Us. 4/5

2. R. Kelly – Write Мe Back. Три пъти да за R. Kelly, който продължава да се доказва през последните 20 години и не се срамува да прави убийствена музика. Албумът е най-доброто, което се случи в този стил през годината въпреки липсата на номинация в Soul Train Awards, именно защото реабилитира успешно саунда на 80-те и диско фънк ерата в периода и на групи като Shalamar. Често си припявам Feeling Single. 5/5

3. Angie Stone – Rich Girl. Гласът на Angie Stone няма нужда от представяне. Последният албум на соул дивата е перфектен за слушане вкъщи, в колата и най-вече в топлата компания на любими хора. Преслушайте I can’t take it. 3/5

4. Nas – Life is Good. Един от най-добрите албуми на Nas в последно време има дълбоко послание – типично за Nasir Jones. Дано да го гледам на европейското му турне, което започва с концерт в Лондон на 19 март. 4/5

5. Brian Culbertson – Dreams. Нежен, прочувствен и музикантски албум за инстински ценители. Brian Culbertson е добър в съчетаването и изграждане на мост между smooth jazz, soul и contemporary R&B. Пиано акордите му винаги ме удрят силно. 4/5

6. Ruben Studdard – Letters from Birmingham. Този човек винаги заслужава внимание. Последният му албум ми вкарва дълбоко Soul размишление. 3/5

7. Tank – This is how I feel. Един от малкото R&B артисти, който мога да възприема върху новото звучене на музиката. За разлика от Trey Songz, съчетанието му се получава добре. 2/5

8. Monica – New Life. Винаги е била фактор в жанра. Албумът е доста приятен и си заслужава прослушването. 2/5

9. SWV – I Missed Us. Гледах ги на живо през февруари – жива легенда. Повечето хора си ги спомнят с класиките So Into You и Right Here. Албумът е доста приятна изненада след дългото творческо мълчание ме връща приятно към златните години на арендбито. 3/5

10. Marcus Miller – Renaissance. Поредната порция от бас ритници, заедно с джаз и соул акомпанимент. Идеален е за слушане от началото до края. Сядате и се отпускате. 4/5

____________________________

Boyscout Топ 50 на албумите от 2012 – тук.