Албумите на 2010, II

Продължаваме с прегледа на любимите ни албуми от послендите 12 месеца. На дневен ред са позициите от 20 до 11. Можеш да видиш предишните десет тук, а топ 10 очаквай в първата събота на 2011.

Aлбумите на 2010: 20-11



20. Flesh Tone: Kelis

Беше повече от логично Kelis да направи такъв албум – някои от най-добрите й моменти бяха като гост вокалист именно в електронни песни на Richard X, Timo Maas и Crookers. Макар песните да са правени от David Guetta (втори по най-бързо изтъркване само след Red One), Kelis като че ли се е уредила с най-читавите му денс/поп бийтове и за пръв път изглежда наистиа се кефи да промотира песните си. Освен първите два сингли Acapella и 4th Of July, другите ни фаворити определено са Song For The Baby и Home.

_

19. Business Casual: Chromeo

Чувството за хумор и гийк шикът са секси, определено. Три албума по-късно двамата от Chromeo продължават да са все така ненатрапчиво готини и ретроромантични. Business Casual предлага още от същото, което сме свикнали да очакваме от тях: електронен поп с ужасно много заемки от осемдесетте, малко соул и фънк, но нещата звучат все по-пипнати. Night By Night вече няколко пъти ни променя съдбата и се надяваме най-накрая да добият малко по-широка популярност покрай колаборацията си с Elly Jackson от La Roux догодина.

_

18. Root For Ruin: Les Savy Fav

15 години и 5 албума след създаването си Les Savy Fav си остават най-недооценената инди група в Ню Йорк. Освен че ръката им е пусната дълбоко в утробата на американските фестивали и ъндърграунд звук, изключително забавният плешив и брадат вокалист Tim Harrington и останалите момчета от Les Savy Fav умеят идеално да контролират потната публика на изпълнените с рокендрол хаос концерти. Вокалите/крясъци и жестоките китари в парчета като Let’s Get Out Of Here и Sleepless In Silverlake са в основата на чудесно рок мелодии.

_

17. My Beautiful Dark Twisted Fantasy: Kanye West

Не е трудно да забравиш, че Kanye West е преди всичко музикант. В новия си албум West отново опитва да руши табута в хип-хоп жанра и със сигурност успява да поляризира слушателите в два доста крайни лагера. Докато усетът му да създава модерни хип-хип химнове е безспорен (чуй Monster и Power), посланията в песните издават една от най-противоречивите личности на музикалната сцена. Признаваме, че и Boyscout е с противоречиви чувства към My Beautiful Dark Twisted Fantasy. Може би това е най-ценното в него.

_

16. Catching A Tiger: Lissie

Lissie е най-силната от поизпадналия от мода в щатите вид “жена-текстописец-изпълнител-музикант”, появила се през 2010. Обичаме суровата страст в гласа й и неподправената й любов към музиката. Дебютният й албум съдържа 12 парчета романтичен поп/рок с примеси на фолк, блус и даже кънтри. Почва доста смело с любимото ни Record Collector и единствения й хит засега When I’m Alone, но качеството не пада до нежното, закриващо Oh Mississippi.

_

15. Night Work: Scissor Sisters

След като се съвзехме от неубедителния, бозав първи сингъл, Night Work успя да оправдае очакванията ни и днес смело можем да го наречем най-добрия албум на Scissor Sisters. Може би защото за разлика от предишните им два албума и водещия сингъл Fire With Fire, албумът най-малко се опитва да се хареса на масите. Безсрамно подривни и сексуални, но много весели, песните са кратки и бързи, силно повлияни от различни жанрове на осемдесетарската клубна субкултура – синтпоп, итало диско, глем метъл. Не са за пропускане Invisible Light, заглавната Night Work и Sex And Violence.

_

14. I Will Be: Dum Dum Girls

През последните години момичешките групи правят скучна музика. Dum Dum Girls обаче направо ни накараха да се влюбим в суровото им шейсетарско звучене на сърфистки поп, воден от твърди китарни рифове и егоистични текстове.  В I Will Be има 11 песни, побрани в едва 30 минути, които удрят направо в краката и ни припомнят за добрите времена на Blondie, но по един lo-fi и леко shoegaze начин. Искрен, кратък и възбуждащ китарен поп, изпят от жени.

_

13. Special Affections: Diamond Rings

Special Affections е един доста зрял дебют. Под сигналния грим Diamond Rings, или John O’Regan, май е доста в час с нещата и със сигурност можем да открием малко от себе си в предразположението му към свърханализиране и неразривно свързаните с това мрачни настроения. Вглъбен инди поп, в който звездата е решителният, равен баритонен глас на O’Regan. Препоръчваме абсолютно убийстената Play By Heart, както и по-живите On Our Own и You And Me.

_

12. Glass Eights: John Roberts

Glass Eights съдържа 10 трака хитър, минималистичен хаус. Не е за теб, ако държиш на вокали или лекомислени мелодии. Харесва ни противопоставянето на експанзивния, кристален звук с малките, търсени дефекти, които  създават чувство за уют и добре запазена находка. Хаус албумът на годината.

_

11. New Amerykah Part 2 (Return Of The Ankh): Erykah Badu

В първата част на New Amerykah Badu гледаше навън. Сега погледът е навътре. Фокусиран е върху жената, a не човека Badu. В този смисъл макар да е по-слабият албум от двата (трудно щеше да е по-добър), той е по-личен и като звучене е по-близък до по-ранното й, традиционно звучене. Все пак не очаквай On & On, защото Erykah Badu вече е друг човек, а лесните мелодии я вълнуват дотам да ги тикне като второстепенни послеслови в по-сложни, хипнотични композиции, които имат нужда от време да ти влязат под кожата. Едно продължава да е неизменно – Badu е жената, която прави най-добрата съвременна черна музика. Тук ще откриеш една от песните, заради които сме щастливи, че сме живяли през 2010 – Window Seat.