Борислав Банев се разходи бодро до Унгария и се върна с богати впечатления за три от дните на фестивала Sziget (8-15 август) благодарение на Brown-Forman. Последните са представители на Jack Daniel’s за България и очевидно имат добро отношение към алкохола и хората, които обичат музиката. Обещал е да почерпи.
Две десетилетия (ок, 19 години) след създаването на унгарския фестивал Sziget стъпвам на остров Обудай. Вярно, стъпвам малко несигурно след дванадесет часа път с бус и няколко бутилки уиски от щата Тенеси. Но има защо да се вълнувам. Sziget стартира през 1993 като студентски форум, The Independent пък го определят като един от петте най-добри фестивали в Европа. David Bowie е свирил тук още през 97-ма, a Therapy? са най-редовната банда през годините. Според официални данни Sziget 2011 е посетен от 385 000 фена от 61 държави.
Обудай e много зелен и прохладен остров, който се простира в подължение на три километра насред река Дунав. Естествената водна преграда го прави перфектен за подобни събития и за разлика от по-малкото му отроче EXIT е равен: преходите от сцена до сцена не уморяват краката. Освен сцените за големите имена, наоколо е пълно с аркадни игри на десет метрови екрани, караоке, госпъл училище, hugging tent (балади и гушкане), театри, циркове, галерии. Между тях може да откриете всякаква световна кухня (азиатска, европейска, арабска, големи тави с унгарска), шот барове, евтини тишърти на участниците и други дреболии. Импровизираните улици носят имената на починали титани – Cobain, Morison, Joplin. Няма я Amy Winehouse, вероятно от уважение. Навсякъде се пазарува с Festivalcard – дигитална карти, които се зареждат предимно с унгарски форинти и по-малко с евро.
Ден О
Prince. Основна сцена. 19:00
Фънк-легендата бе обявен за хедлайнер със самостоятелен концерт в отделен ден точно две седмици преди началото на фестивала, по-скъп билет (52 евро само за него срещу 45 за всички останал дни). Prince e нисък гигант с бели космати ботушки, сако без ръкави и невероятната Andy Allo до рамото си, която разкъсва с пеене мрака над острова. Хиляди плачат от щастие, някои от подранила тъга, в тълпата е и актьорът Jeremy Irons. За разлика от предхождащите лайфове от турнето му (Welcome 2 America Euro 2011, предимно в Скандинавия) тук Prince не залага на кавъри, а свири чиста проба greatest hits селекция и дори пуска незабравимия лаф на вечерта след поредото му излизане за бис: „Знаете ли всъщност колко хита имам аз? Ще сме тук цяла нощ”. Не точно – близо тричасов гиг с четри паузи. Изсвири всичко (Cream, Purple Rain, When Doves Cry, Kiss, Nothing Compares 2 U), посвети Gold на Amy Winehouse, но за съжаление пропусна Diamonds & Pearls. Най-влиятелният артист в черната музика (в бялата е Bowie, много ясно) завърши с Sometimes It Snows in April – камерна балада за лека нощ. Всички се прегръщат и пеят много интимно, дори снимките са забранени.
Ден 1
Interpol. Основна сцена. 19:45
Paul Banks излиза с прическа отпред късо, отзад модерно, син костюм, червена риза. Учудвам се как човек с вид на конекрадец е излизал с Helena Christensen (Michael Hutchence също имаше странни решения – бел.ред.) Липсва им енегрия. Пия уиски, но от това бандата не ми зазвучава по-интересно. Interpol залагат на вглъбен лайф, статична постановка и здравей-чао комуникация. Въпреки важността си за съвремената музика Interpol са лош избор на организаторите за първи ден, който е пълен с готови на всичко, пощурели парти-хора. Конкуренцията в този момент е жестока (Prince e останал ден повече, за да гледа Ana Moura; Empire of The Sun и Motоrhead разцепват останалите сцени). Повечето фенове опразват терена пред нюйоркчаните след хита от последния им албум Barricade, за да го запълнят два часа по-късно за Pulp.
Motorhead. Rock-Metal Основна сцена. 20:30
Оказва се, че всички са дошли тук! Сцената се намира в тъмната сенчеста гора от Властелинът на пръстените. Въпреки не особено голямата площ има барове за всякакъв вид алкохол – бира, уиски, вино. Забелязвам много семейства с деца. Lemmy блусарски дере цялата история на групата, а не както очаквах – парчета предимно от двайсетия им албум The Wörld Is Yours. Барабанистът е ритмичен като вентилатор, който забива собствено соло. Абсолютно фестивална и вдъхновяваща група с яки топки! Бисът е Overkill.
Hurts. Сцена А38-wan2. 23:30
Колкото и да не са подходящи за погряваща група, Suicidal Tendencies правят огромна услуга на феновете на Hurts. След тях покритата тента се опразва и успявам да се вредя на първа линия за братанското синтпоп дуо. Заобиколен съм от едрогърди емо-момичета, девойка пише с маркер върху тишърта си Theo, I’m 18! Бандата вече е обиколила огромен брой фестивали това лято с дебюта си Happiness. Theo Hutchcraft е раним и свръхемоционален певец, който от време на време избухва в неконтролируемо сценично насилие. Тежко детство или добър маркетинг, мисля си аз. Публиката полудява. На другия ден Theo пише в twitter: „Sziget was unreal. Wow. One of the best festivals in Europe.”
Ден 2
La Roux. Основна сцена. 16:30
Красивите момичета от палатките се будят с бира и цигари в ръка, танцуват по джапанки. Въобще слънчев следобед, пълен с хипстъри и Ray-Ban Wayfarer във всевъзможни цветове. Elly Jackson не крие възхищението си от фестивала и организацията, преоблича се два пъти и се справя чудесно с изпяването на едноименния дебют на La Roux. Между песните обяснява, че това е за последно – после започват работа върху втори албум. Бонус към всичко е електро-поп кавърa на The Rolling Stones – Under My Thumb.
Kasabian. Основна Сцена.19:45
Бандата има доста номинации за най-добро живо изпълнение – Brit, NME, Mojo, а миналата година взеха и награда от списание Q, логично – вълнението е голямо. Пубиката е достатъчно превъзбудена и пияна от миналогодишния концерт на Kasabian в Унгария, които този път откриват с Club Foot – взривяващо парче, което подлудява публиката (вероятно най-доброто интро от британска банда, заедно с Fucking in the Bushes на Oasis, коментира сайтът на фестивала). Интелигентни, атрактивни, а Tom Meighan вероятно е най-силният бритпоп изпълнител към днешна дата. Концертът им продължава със стари парчета и нови композиции от предстоящия албум Velociraptor! (излиза този месец), изпълняват на живо за първи път Days Are Forgotten. Краят идва с Fire – поздрав за предстоящите The Chemical Brothers.
The Chemical Brothers. Основна сцена. 21:30
Много плътно и масивно шоу! Tom Rowlands и Ed Simons изграждат стена от звук и визия така както малко електронни банди го постигнат на толкова голяма сцена. За радост звукът е космически, имайки предвид миналогодишното им шоу на EXIT и погрома в саундa след Faith No More. Дълбок, напомпващ и отнасящ. Били са на фестивала през 2007, но тогава не са свирили сет. Сега (вероятно заради новия им по-атмосферичен албум Further) всички парчета са слети в хипнотизиращ двучасов микс. Епичният край на гига, а за мен и на фестивала е Block Rockin’ Beats. Както пише във facebook профила на фестивала – потрай малко, остават само 51 седмици до следващия път.
Всички снимки са предоставени от sziget.hu.
