Roxy Music от 72-а до 82-а

© Kevin Westenberg/ Анимато мюзик/ EMI

Roxy Music отбелязват 40-тата годишнина от дебютния си албум с колекция от пълните си студийни записи за периода 1972-1982. Боксетът на групата е твърде далеч от съвременните луксозни кутии с плочи, лимитирани книги със снимки, есета, стикери, кодове за онлайн екстри и талон за безплатно момиче вкъщи. Roxy Music: The Complete Studio Recordings 1972-1982 е кутия с десет диска: всичките осем студийни албума на групата – Roxy Music, For Your Pleasure, Stranded, Country Life, Siren, Manifesto, Flesh And Blood, Avalon плюс 2 бонус диска с неиздавани сингли, Б-страни и ремикси. Лошо няма, музиката говори достатъчно добре сама за себе си – похвално как авангардна арт рок / глем група отпреди 30 години да звучи интересно и днес.

Няма как да не кажем и добри думи за невероятните обложки с мадами, които Ferry обикновено приспива или се жени за тях – от едноименния дебют през 1972 и жестоката мадама Kari-Ann Muller през Stranded (плеймейтката Marilyn Cole), Country Life (Constanze Karoli и Eveline Grunwald) и Siren oт 1975 с Jerry Hall, която малко по-късно ще си легне с Mick Jagger и ще провокира Ferry да запише сърцераздирателен кавър на Lennon-ското Jealous Guy. Така или иначе и Ferry, и групата имат безкрайно много фенове сред хората, които харесваме, затова разпитахме най-запалените от тях относно любимите им Roxy Music албуми.

Владимир Константинов, главен редактор на Men’s Health България

Любимият ми Roxy Music албум е For Your Pleasure от 1973. Tой би трябвало да е трудният втори албум, но всъщност е перфектния микс от глем (чиито перушина и глитъри ще опадат към дата на излизане на следващия им Stranded) и софистициран европоп, който Roxy Music и Bryan Ferry ще полират внимателно с всеки следващ албум към финала на 70-те. For Your Pleasure е истинско удоволствие – от корицата, на коятоAmanda Lear разхожда елегантна черна пантера, до последния звън на синтезаторите на експериментатора Eno (това, впрочем, е последният му албум с групата). Всички парчета във For Your Pleasure са великолепни, но безспорният пик за мен е In Every Dream Home A Heartache – елегична балада и меланхолично обяснение в любов към…надуваема кукла. For Your Pleasure е велик и защото дава изчерпателен отговор на въпроса защо Roxy Music са единствената рок група, която вместо да потроши хотелска стая, ще я предекорира.

Lu, музикален критик в Trains in the night

Другите фенове на Roxy Music вероятно ще ме заплюят, но най-въртяния от мен техен албум е Avalon. По ирония на съдбата им е и последен, което е готино, защото са направили шедьовър и са спрели до там, а не са почнали да гаснат малко по малко с творби, чието качество пада прогресивно. Все едно си изкачил многохилядник и си скочил от него. Avalon е много различен от останалите им албуми, личи си дори от обложката – Country, Stranded, For Your Pleasure, абе всъщност всичките им други албуми ни посрещат с красиви модели, които позират и чиито лица винаги виждаме. На обложката на Avalon също има модел – Lucy Helmore, бъдещата бивша жена на Ferry. Тук, обаче, тя не е разголена, а направо неразпознаваема и е снимана в гръб, гледайки напред. Едва сега се замислям, че това може да се възприеме като символ на намеренията на Bryan Ferry. Не само обложката, самата музика в Avalon е много по-укротена и зряла; както казва Phil Manzanera в едно интервю – този факт вероятно е резултат от предстоящата сватба на Ferry и неговата емоционална нагласа. Другият много приятен момент е по-застъпеният фънк/реге звук, който също е обяснен от Manzanera – по времето, когато са записвали албума, Bob Marley е записвал в същото студио и неговото влияние е било неизбежно. Саксофона на Andy Mackay излиза на много по-преден план и създава толкова smooth облик на композициите, че на много места те клонят повече към мек джаз, отколкото към рок. Трудно е да изолирам определена песен като най-добра, но мога да ви кажа кое ми влезе най-подкожно – The Space Between с глуповатата си саксофонна кукичка и простият си, но ужасно прав текст. В Avalon май не можем да говорим за някакъв връх, защото структурата му е толкова добре построена, че абсолютно всичко си е на мястото, всяка песен е различен етап и 37-те минути се изнизват страшно плавно и неусетно. More Than This е другият ми фаворит, но нейната неоспорима и очевидна хитовост отнема малко от чара на другите „неексплоатирани” брилянти в албума. При все това си остава шедьовър и безспорна класика. Bryan Ferry е във върхова форма, но не в онази върхова плейбойска форма от 70-те, а е много по-сериозен, улегнал и уравновесен. Средната възраст си казва думата и опитът, който е дошъл с нея, се е просмукал в текстовете му като сладко-горчива меланхолична прозорливост. В заключение мога да добавя само, че когато ми е писнало да слушам всичко друго, си пускам Avalon, а той сякаш никога не може да ми омръзне.

Никола Шахпазов, главен редактор на Програмата

Повечето фенове на Roxy Music биха посочили For Your Pleasure или пък Flesh and Blood, но за мен най-доброто от групата е събрано точно в последния им албум – Avalon. Многопластовата музика е едновременно арт рок, но и подчертано поп, аранжиментите (а и текстовете) са просто блестящи. С постигнатия баланс между богато звучене, изисканост и достъпност Avalon може да бъде сравнен единствено с осемдесетарски класики като So на Peter Gabriel. Първоначално посегнах към албума заради обложката – приличаше много на Masters of the Universe на Hawkwind. Май очаквах странен английски рок с препратки към Конан Варварина, хаха. Колко добра и навременна грешка. Ако трябва да спомена само една песен, In Every Dream Home a Heartache нищо, че не е точно в Avalon. Мрачно и пропито с меланхолия. Съответно – страшно привлекателно.

Roxy Music: The Complete Studio Recordings 1972-1982 излиза в понеделник, струва около £50 и може да бъде поръчан от Amazon или Аnimato Music.