Theophilus London не може да стои дълго време на едно и също място, затова не сме изненадани от бързата поява на микстейпа Rose Island Vol.1 само година след излизането на дебютния му албум Timez Are Weird These Days миналия юли. London не се вписва в обичайната представа за модерен нюйоркски хип хоп изпълнител и плува достатъчно добре между популярните имена на деня (Kanye West, A$AP Rocky, Big Boi) и едни от най-добрите независими и интересни продуценти на алтернативната new wave revival сцена напоследък – Devonte Hynes (Blood Orange) и George Lewis Jr. (Twin Shadow). С други изглежда адекватно независимо дали записва алтернативен поп и хип хоп за напреднали или продава шапки и велурени пантофи с рози от собствения си лейбъл LVRS.
18-те песни в Rose Island Vol.1 са комбинация от всичко, описано досега, почит към класиците и най-вълнуващите нови имена и добро продължение на предишните микстейпове на Theophilus – Jam! (2008), This Charming Mixtape (2009) и I Want You (2010), която помним най-вече с кавърите на Marvin Gaye и Tweet, ремикса на Ellie Goulding, дебюта на Flying Overseas и собствените песни на London. Rose Island Vol.1 не прави изключение и е може би най-концептуалния и измислен микстейп в дискографията на господина от Бруклин. Компилацията започва с лежерното пиано интро на Mothertree, което описва идиличната атмосфера на въпросния Rose Island, за да продължи с може би най-силната любовна песен на Theophilus досега – познатата от концертите на London през последната половин година Lisa е продуцирана от Fred Falke и звучи като подобрена и по-мелодраматична версия на балеарския звук от Flying Overseas. Освен това момчето може да пее и изпъква добре на фона на добре познатата електроника на Falke.
Нататък Rose Island продължава амбициозно с Dancing – бързо електрофънк парче, което семплира вокала на Marvin Gaye от Got To Give it Up (май). Theophilus London обаче не се вдъхновява само от икони като Gaye, а черпи смело и от английското инди и 80-тарски поп на The Smiths, като не се свени да направи своя версия на ню уейв класиката Dance Hall Days на Wang Chung – направете си труда да изгледате клипа дори и само заради страхотните плетени пуловери панталони с висока талия и басти.
Нататък следва сексуалната и доста нахална част от компилацията, която започва първоначално с познатото Take It Off (колаборация с Blood Orange) и Big Spender (A$AP Rocky), за да кулминира със стрип химна с Big Boi She Said Ok и може би най-силното парче в албума – I Wanna Kiss You е напредничав трак, който смесва плътния речитатив и мазен събличащ вокал и пеене на Theophilus с мрачен инструментал, който сякаш е излязъл от студиото на Dark York или SpaceGhostPurrp. Въобще имената в този албум са все на интересни музиканти, на които трябва да обърнем внимание, но не се натрапват като all-star селекция от прекалено амбициозен рапър като Kanye например.
За момичетата сме оставили собствената му версия на Sade и нейното Soldier of Love.Като цяло настроението в албума е на бавно, градинско парти с малко тракове за разкършване, които напомнят силно за Ню Йорк, но черпят вдъхновение и от любовта на Theophilus London към европейската музика от 80-те и космическите синтезатори. Естествено има и слаби моменти, в които London се подхлъзва в скучен дъбстеп, който би звучал добре в клуб, но не и след като си слушал как се обяснявал в любов на купища жени. Доста по-добре му се получава опита в тази посока с Machine Drum, който ще чуете на края на микстейпа и ни кара да се чудим какво би се получило ако Theophilus се събере за джем сешън с Little Dragon и SBTRKT. Swag отвсякъде със сигурност.
Rose Island Vol.1 може да се свали безплатнo oт различни места в интернет или от сайта на Theophilus London, който обаче в момента е блокирал от трафика след публикуването на микстейпа в полунощ. Повече за Threophilus от самия него – ето тук.
