Отново имаме репортаж от момиче на един от най-интересните международни фестивали. Елена Василева работи в Гъливер Фотос и отглежда бигъл с космическото име Миджет Финикс. Елена няма блог, twitter и телевизор, но за сметка на това разполага със свидетелства за правоуправление на кола, мотор и плавателен съд и в свободното си време обикаля света и хубавите концерти и фестивали, които си струват.
Всяка година през март десетки хиляди професионалисти и фенове се събират в Остин, щата Тексас, за музикалната конференция South by Southwest (SXSW). Най-хубавото нещо на SXSW е възможността да чуеш любими групи на малки, интимни концерти, да ги видиш извън сцената и дори да се запознаеш с тях. Повечето музиканти остават в Остин не само за своите участия, а за всичките пет дни на конференцията – може да попаднете заедно в някой от уличните food truck паркове (никой няма време за нормално хранене по време на SXSW) или да гледате рамо до рамо концерт или лекция като тази на Bruce Springsteen за смисъла на музиката.
Най-лошото нещо на SXSW е, че се случват толкова много интересни неща наведнъж (5 дни, 2 хиляди имена, над 100 локации), че е физически невъзможно да видиш всичко и е абсолютно сигурно, че ще пропуснеш поне десет групи, които умираш да видиш. Това бе и първият съвет, който получих от приятели – „Ако в някакъв момент вместо да си на концерт се озовеш седнала на ръба на тротоар с глава в ръцете, без да знаеш какво се случва, спокойно – това е нормално състояние за SXSW. Изяж едно тако и продължавай.” Изядох доста такоси и успях да запазя състояние на духа в опити да не мисля за пропуснатите Apparat Band, Class Actress, Computer Magic, Washed Out, YACHT, Of Montreal, Digitalism, Kasabian, Kaiser Chiefs и Cloud Nothings, но пък успях да гледам други 46 концерта за 5 дни.
Има много начини да изживееш SXSW. През деня избираш между музикални лекции и панели, търговски изложения, изложби или моят избор – дневните партита на Filter, Google, YouТube, Hype Machine, Fender, Thrasher, Spotify и различни държави, които си правят музикален PR. На дневните партита има безплатно пиене и храна и са доста по-слабо посетени от вечерните – голяма част от хората са на лекции или си доспиват. Концертната програма на SXSW се случва едновременно на десетки места из целия Остин – освен в изобилстващите барове и клубове, също така и навсякъде, където може да се сложи сцена. Гледах шоу в църква, на покрива на 6-етажен паркинг, в задния двор на пекарна и в парк.
Всяка година има изненадващи концерти и необявени участия на звезди като Arcade Fire и Kanye West през 2012. Казват, че Bill Murray е голям фен на SXSW и не пропуска да го посети. Преди няколко години застанал зад бара на заведението, в което си пиел и понеже е страхотен, независимо какво си поръчвали клиентите, Murray им сервирал текила.
НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯ НА SXSW 2012
Nicolas Jaar в Central Presbyterian Church. Учудващо никой от хората, с които говорих на SXSW, не беше чувал за Nicolas Jaar. Концертът му е част от Pitchfork Showcase в църква, преди него канадците Purity Ring и Grimes свирят пред стабилна публика, която понамалява за шоуто на Jaar. Без съмнение обаче за всички останали това е най-добрият концерт от тазгодишното издание на SXSW. Едно от най-очакваните събития за мен ме оставя стъписана и почти парализирана в продължение на почти час. Сълзите в очите са единствената възможна реакция пред красотата, на която ставам свидетел. Църквата е абсолютно тъмна с изключение на един осветен кръст зад музикантите и екрана на лаптопа, който осветява лицето на Nico. Голяма част от музиката е изсвирена на живо – освен Nico, който се включва с глас съвсем за малко, има още двама музиканти – китарист и саксофонист/кийбордист. Музиката е композирана специално за пространството, което прави цялостното изживяване толкова силно, че почти месец по-късно все още настръхвам като се сетя за този един час и плача докато слушам записа, който успях да направя с телефонa си. Сетът на Jarr e топъл, дълбок, многопластов, изящно красив и на моменти се доближава повече до класическата музика, отколкото до електронната. На излизане чувствам, че дори да не видя нищо повече, този концерт си е заслужавал всеки цент от нечовешки скъпата акредитация за SXSW. Отивам да видя VHS or Beta, но душата ми е още в църквата и не успявам да превключа на толкова различна музика. Съжалявам, VHS or Beta, страхотни сте, но просто се паднахте след неподходящия гений.
Clock Opera в Maggie Mae’s rooftop и Latitude 30. Clock Opera са единствената група, която гледам два пъти нарочно на дневно и нощно парти – прекрасни и истински музиканти, които харесват публиката. Музиката им е персонална и замечтана, но не се страхуват да разчупят тази отнесеност с изблици на енергичен ритъм. Clock Opera са еднакво приятни и на живо, и на запис у дома. Албумът им Ways To Forget излиза на 23-ти април.
Niki and the Dove в Lipstick24 Patio. Zambri са моето бонус откритие докато чакам Niki and the Dove. Двете сестри от Бруклин правят чакането повече от интересно и се забавляват искрено докато изпълняват експлозивния си електропоп, подкрепен от кийбордист и барабанист. Залепили са с изолирбанд три микрофона с различни ефекти и ги въртят постоянно. Niki and the Dove са в моя списък от задължителни групи на фестивала и ги хващам на перфектния концерт –площадката в задния двор на някакъв клуб, където имам възможност да съм най-отпред. Вокалистката Malin се усмихва когато вижда, че знам текстовете на няколко от песните им. Концертът е много интимен и цветен, гласът на Malin е толкова скандинавски, колкото и в записите на групата. Слънчевият следобед в заобиколеното със зеленина пространство, под което минава река, допринася за приказно красивата атмосфера. По късно се прибираме заедно през моста, който разделя централната част на Остин от южната.
D E N A в Easy Tiger Patio. Няма как да не се гордея от българското участие на SXSW. Групата на D E N A е в намален състав (бек-вокалистката Аnna си е загубила паспорта седмицата преди SXSW), но с удвоена енергия. Пристигам с малко закъснение и едвам успявам да си проправя път до сцената – многобройната публика се забавлява искрено на енергичната и заразно позитивна музика на Деница, която перфектно смесва олдскуул хип-хоп вокали върху електронен звук. Може и да ми се привижда заради умората, но има хора в публиката, които знаят текстовете и припяват или просто прихващат в движение. D E N A прави страхотен концерт, общува добре с публиката естествено и без усилие. След концерта си говорим на английски, защото тя изобщо не е успяла да си поеме дъх и да превключи, а аз трябва да бягам за Flight Facilities. D E N A има няколко участия на SXSW, включително на закриващото парти на фестивала и редом до Apparat на официалния обяд на Германия.
Gossip. Въпреки страхотната локация, покривът на 6-етажен паркинг с невероятна гледка към целия град, и жесток лайнъп (Gossip, Best Coast, Cults, The Shins, Grimes), партито на Google и YouTube някакси остава скрито за по-голямата част от публиката. Гледам Cults, JC Brooks & the Uptown Sound и Gossip пред рехава публика от не повече от 200-300 човека, няма как да не съм най-отпред за неповторимата Beth Ditto, която е перфектна – пее страхотно на живо и има много силно чувство за хумор, с което забавлява публиката в паузите между песните. Очевидно е заразила всички с доброто си настроение, защото това е един от малкото концерти, на който всички около мен танцуват. Иначе възможността да хванеш Gossip на толкова интимно шоу е много малка.
Grimes в Central Presbyterian Church. Grimes е едно от големите нови имена в електронната музика, преминало през повечето музикални блогове, за да бъде забелязано от по-комерсиалните медии не без основание. Claire Boucher е една от любимките на публиката в Остин – успяла е да подпише издателски договор с голяма звукозаписна компания и се радва на доста голяма популярност особено напоследък. Участва на много различни сцени през петте дни на фестивала, но се вписва най-добре в перфектната акустика на църквата. Носи огромен безформен гащеризон и има малко нескопосани движения, но това се променя много бързо с началото на шоуто. Младата Claire e сигурна в себе си зад машините и микрофона и оставя място за импровизации. Когато не успява да овладее семплите на едно парче, не се притеснява да го приключи, разсмива се и споделя през усмивка: Okay, I’ve lost it there, but I have better ones, I promise.
КAКВО ОЩЕ
Housse de Racket са нито повече, нито по-малко от това, което очаквам. Макар и да си вярват прекалено много (няма да им се разсърдя, ако разкарат мустаците и впитите джинси), френската електророк група е истинско guilty pleasure и не мога да не се усмихвам, като гледам енергичното им изпълнение на една от най-готините външни сцени в Остин.
Светлинното шоу играе голяма роля в сета на Purity Ring, който е по-скоро low-tech аудио-визуално шоу, отколкото само лайв. Макар и създадена само с лаптоп и глас на Megan James, музиката им е органична и разнообразна. Напомнят за Fever Ray и Lykke Li и се вписват добре в графата групи, за които ще чуваме отново.
Matthew Dear е истински джентълмен-денди с перфектен дрескод и рози на микрофона. Талантът зад Ghostly International излиза с група в пълен състав за едно незабравимо шоу, богато на музикални препратки и ескперименти. Вечерта на Ghostly International продължава с Com Truise.
Kimbra е нещо като здравословната Amy Winehouse. Използва невероятния си глас, за да прави музика без особената помощ на останалите в групата, които често стоят безучастно и се усмихват докато тя семплира, лупва и пее върху гласа си.
Почти сигурно лосанжелиската група Tashaki Miyaki не знае колко смешно звучи името им на български. Ние пък знаем твърде малко за самите тях – поредната мистериозна група с две модело-подобни момичета и мъж, приличаш на Исус Христос, по които блоговете полудяват. Музиката им е поетичен, успокояващ и доста еднообразен лоу-фай, който би бил интересен най-много на концерт.
Тycho свирят в препълнена малка зала и те поглъщат със своята хипнотична музика и поетични визуализации в продължение на 45 минути.
РАЗОЧАРОВАНИЯТА
За разлика от повечето ми приятели не харесвам The Drums, но решавам да им дам шанс, за което мога да съжалявам. Изглеждат надути и отегчени докато свирят насила и не успяват да създадат никаква атмосфера – нещо като училищна банда минус ентусиазма. Другата ми грешка е, че хващам Zola Jesus на дневно шоу. Nika Roza Danilova има плътен и доминиращ глас, подкрепен oт цигулка и барабани, но през деня нейната феерична готик стилистика изглежда някак нелепо. Neon Indian са още една от групите, които очаквам с нетърпение, но си тръгвам разочарована след 20-тина минути от най-претъпканото шоу на тазгодишния SXSW в Hype Machine’s Hype Hotel, което хващам. Цялата група изглежда намусена и сърдита на целия свят. Кийбордистката с алтернативен вид гледа откровено лошо към публиката. След изморително дългия саундчек, гласът на Alan Palomo се губи зад инструменталите. Моят приятел Austin (да, приятелят ми от Остин се казва Austin) е бил съученик с него и явно неоновият индианец открай време си е претенция: „В училище се държеше сякаш е Woody Allen. Всички знаем, че e от шибаното Сан Антонио,” разказваше ми той видимо развеселен от факта, че не съм харесала бившия му съученик.
Акредитацията за пълната програма (конферентна и фестивална част) струва $650. Има вариант да се вземе гривна само за музикалната част ($170), но хората с пълна акредитация влизат с предимство на всеки концерт.
