Калифорнийският музикален фестивал Coachella е далечно и доста скъпо преживяване за фенове, красиви американки и доста (досадни и не чак толкова) знаменитости, което се разрасна толкова много, че за първи път от създаването си през 1999 се проведе в два последователни уикенда на едно и също място с идентичен (убийствен) line-up – най-доброто от съвременния рок, инди, хип-хоп и не толкова от електроника (предимно стадионни артисти и диджеи с изключение на интересни артисти като Flying Lotus и Amon Tobin). Билетите за първия уикенд бяха разпродадени за нула време, а тези за втория вероятно са свършили след излъчването на живо на сетовете на голяма част от групите чрез три канала в YouTube. Coachella остава в плановете за следващите години, сега се задоволяваме с обзор на някои от групите, които изпуснахме и нито дума за онази холограма. Прегледайте целите сетове, преди да са ги свалили заради нарушени авторски права.
Pulp обикалят фестивалите за втора поредна година след като се събраха отново след дълга пауза в началото на 2011 след многото странични проекти и солов албум на Jarvis Cocker. Сетът им на Coachella не се различава особено от този в Сърбия миналата година, групата свири пред сериозна публика на основната сцена и е приятно да видиш колко ентусиазирано ги възприемат, почти колкото Radiohead. Групата започва иронично с Do You Remember The First Time и минава стегнато през най-добрите песни от дискографията си, пропуска Bar Italia поради липса на време и свършва както обикновено с Common People, докато публиката се чуди какво да прави под проливния дъжд.
Не се сещаме за друго фестивално участие на The Weeknd, който допреди няколко месеца си беше потаен и загадъчен музикант с тежки връзки и добри приятели, който поздрави по възпитан начин музикалните компании като пускаше албумите си за свободно сваляне и въобще не се занимаваше с концерти. Явно стратегията му е проработила, защото Coachella му отвръща с най-доброто – огромна публика (жени, които пеят всички текстове и крещят като на концерт на Enrique Iglesias) и сет по залез слънце. Abel Tesfaye и групата му свирят всички хитове плюс кавъри на Drake и един кратък Michael Jackson – едва ли има друг съвременен изпълнител, който да пее толкова убедително, смело и мазно за секс и жени в съвременната музика.
Същите екстатични писъци съпровождат и концерта на Frank Ocean – по-големият, изключително талантлив и самостоятелен брат на Odd Future колектива, който е достатъчно самоуверен, за да започне лайфа си с кавър на Bob Dylan. След това няма никакви затруднения да владее публиката със Strawberry Swing и Swim Good. Няма как да мине и без Tyler, The Creator. Въобще силна година за арендби певците с хубави гласове и достатъчно смислени бавни песни.
Американското инди е доста объркващо на моменти и почваме да се чудим кои бяха Best Coast, кои Dirty Beaches, кои Beach House. Момчетата от бруклинската група Real Estate обаче правят всичко възможно да ги запомним с много стегнат и подреден сет с позитивно инди за плажа или градината. Прави са Pitchfork като казват, че Real Estate са най-близкото доказателство след Тhe Feelies, че великата музика не е нужно да звучи сложно, дори и да е записана така.
A$AP Rocky прави един от най-силните сетове на Coachella, който ни връща вярата в американската рап и хип-хоп музика. Първоначално на сцената се появяват безименните членове на A$AP Mob, които не правят нищо повече от това да се размотават по сцената и да крещят неща без особен такт с музиката и предпочитат да се мятат в публиката при всеки удобен случай. Нещата обаче си идват на мястото с излизането на A$AP Rocky за третото парче (Pretty Flacko естествено) и изчезването на по-голямата част от групата – Rakim Mayers благодари ентусиазирано на публиката на няколко пъти, докато минава през парчетата от миналогодишния му микстейп. Публиката го замерва с цигари марихуана и с някакъв пакет кокаин, които A$AP Rocky изхвърля веднага след като е разбрал какво е хванал в ръцете си. Енергията му обаче е един път – нон-стоп скачане по сцената, еднократното хвърляне в публиката за престиж и задължителното парти на сцената със всички хора в антуража му много след като сетът му е трябвало да приключи. Остава му и време за провокативни танци с огромното дупе на приятелката му Iggy Azalea. Евала на момчето, има защо да чакаме с нетърпение първия му албум тази пролет.
