Албумите на 2011, III


Ред е на позициите от 30 до 21 в годишния обзор на най-впечатляващите албуми, които слушахме през 2011. Можеш да си припомниш албумите от 50 до 41 
тук, тези от 40 до 31 тук, а албумите на 2010 са тук.


30. Zola Jesus – Conatus

Препoръчваме: In Your Nature

22-годишната дъщеря на руски емигранти Nika Roza Danilova е особен случай. Зарязва оперното пеене, защото често губи глава си и увереността преди конкурси като малка, расте в огромна гора без интернет и телевизия в щата Уисконсин, оттам и желанието на журналистите да я определят като много мрачна готическа дама с глас, който е способен да махне главата и на най-закоравелия руски алкохолик. От друга страна е достатъчно смела, за да кръсти групата си на Исус Христос и любимия си философ. Третият дългосвирещ албум Conаtus е изключително добре подредена ода за вътрешната борба на Danilova: амбициозна, умна и феерична електронна поп музика, която се противопоставя на самотата и горите от нейното изолирано детство. Всичко това е изпято с глас, който може да идва само от също толкова дълбоко място. Независимо дали говорим за танцувалното темпо на песни като Seekir или развитието в In Your NatureConatus e албум, който остава в съзнанието и интригува достатъчно, за да искаме да я гледаме на живо.

Светослав Петров

 

29. Patrick Wolf – Lupercalia

Препоръчваме: The City

Любовта разсейва. Музиката, родена от болка, освен че има по-силен заряд, винаги командва по-голям авторитет и е трудно податлива на излишна сантименталност. Затова по-дълготрайна и стойностна “щастлива” музика се прави мъчно – има твърде много изкушения за захаросани откровения, които идват в повече на по-циничния слушател. В четвъртия си албум Lupercalia, кръстен на древен фестивал на любовта, Patrick Wolf печели и губи от емоционалната си еуфория. От една страна показва скрит досега потенциал да прави големи поп химни като неотречимата The City (барабар с American Apparel-ския й клип), от друга губи малко от аурата си на един от по-неконвенционалните алтернативни артисти напоследък.

Петър Грудов

 

28. Anna Calvi – Anna Calvi

Препoръчваме: Desire

Когато Brian Eno те описва като най-доброто нещо от Patti Smith насам, а Interpol и Nick Cave те канят да подгряваш турнетата им, очевидно правиш нещо правилно. Anna Calvi се появи сериозно в полезрението на медиите към края на 2010 и само няколко месеца по-късно издаде съвършен дебют с десет песни, които нямат нищо общо с популярните тенденции при жените-изпълнителки и едновременно очароват и  стряскат със своята оригиналност, наситеност и изключително плътна електрическа китара. Въобще едноименният албум на Anna Calvi е мрачен, атмосферичен, приковаващ и изключително уверен рок, който се увлича от мъжката част във фламенко културата и вдига доста високо летвата пред останалите дебюти през 2011.

Светослав Петров

 

27. Frank Ocean – Nostalgia Ultra
 

Препоръчваме: Swim Good

Дебютът на Frank Ocean идва като реакция срещу звукозаписната му компания, която го оставя на задни позиции сред приоритетите си. Омръзва му да чака, записва колекция песни, кръщава я Nostalgia, Ultra, и я пуска в Tumblr-a си. Микстейпът става визитка на Ocean и освен много сериозен брой последователи му урежда и покана от Jay-Z и Kanye West да участва в Watch the Throne. Nostalgia, Ultra всъщност издава един свръханалитичен млад човек, който мисли извън всякакви архаични рамки на аренби жанра, има усет за силни мелодии, говори еднакво прямо както за секс, така и за израстването му без баща.  Измежду семплите на MGMT, препратките към Radiohead, полукавърите на Coldplay или монолозите от Кубриковия Eyes Wide Shut обаче, най-много впечатлява обезоръжаващата откритост в гласа и непретенциозния изказ на Ocean. Когато пее, не се чува самоизтъкването на поредния неразбран “артист” с излишно голямо его, а съвсем човешки опит за споделяне и осмисляне, за да продължи напред.

Петър Грудов

 

26. Tom Vek – Leisure Seizure

Препoръчваме: Aroused

Tom Vek се завърна след шест годишно отсъствие от музикалната сцена, което бе провокирало създаването на Facebook групи от рода на Where is Tom Vek? Еми, момчето просто е търсило подходящото студио, в което да осъвършенства продуцентските си методи и да композира достоен наследник на шумния и бърз дебют от 2005. Въпреки сравнително скромните продажби, тогавашният We Have Sound (заедно с дебюта на Clor) бе възприеман като спасител на британската инди музика. Не сме изненадани, че Leisure Seizure е посрещан по същия начин. Vek се е лишил от бейзболната шапка и рошавата коса, дебилните Napoleon Dynamite очила са заменени от по-малки и строги, а тенекиени барабани ала Joy Division се изчезнали, за да направят място на по-напредничава ритъм секция и бийтове, които допълват по най-добрия възможен начин идеите на Vek. Момчето си е същото, но вече се вълнува от добре продуцирано и пълно с идеи футуристично инди, което стои като съвременна библия високо над останалите претендиращи за слава групи от момчета и момичета с китари и нищо повече.

Светослав Петров

 

25. Mayer Hawthorne – How Do You Do

Препоръчваме: The Walk

Интелигентите текстове и неконвенционалния външен вид спечелиха на Mayer Hawthorne прозвището Woody Allen на съвременната соул музика. Първият албум на Hawthorne му донесе фенове от тежката кавалерия като Kanye West и Justin Timberlake, а през 2011 вторият циментира позицията му сред малкото готини певци, които могат да изкефят и нас, и родителите ни.

Николай Ванчев

 

24. Young Galaxy – Shapeshifting

Препоръчваме: Blown-Minded

Shapeshifting, третият албум на канадците Young Galaxy, среща инди поп бандата с разточителните бийтове и пулсиращи синтове на Dan Lissvik от шведското дуо Studio. Макар и тримата от групата да продължават да пеят, на преден план излизат магнетичните вокали на Catherine McCandless, които Lissvik, продуцирал албума дистанционно, подплатява с експанзивни звукови пейзажи. Ефектът са някак извънземни поп парчета за човешкото състояние, съдбата, любовта – вълнуващи, поглъщащи песни като High and Goodbye и Blown-Minded или една идея по-алтернативни парчета като For Dear Life и Cover Your Tracks, които ненатрапчиво напомняха за отсъствието на The Knife и Fever Ray през тази година.

Петър Грудов


23. Beirut – The Riptide

Препоръчваме: Santa Fe

От откриващата A Candle’s Flame Beirut дават заявка за стегнат и интроспективен албум с богати, приповдигнати инструментали. Третият на Beirut е своеобразно връщане към корените, време за осмисляне на хубавото и мъчното, момент за самотна тишина. Тонът на фронтмена Zach Condon обаче и в най-мрачните редове не навява тъга, а чувство за покой. Топлите духови секции придават сладко-горчива тържественост на албума и когато озвучават по-болезнените заключения на Condon, те звучат не като самоцелно мрънкане, а като личен успех.

Петър Грудов

 

22. Jamie Woon – Mirrorwriting

 

Препоръчваме: Shoulda

Концертът на Jamie Woon беше едно от музикалните събития на годината и (приятно) изненадващо успя да опъне капацитета на гардероба на Sofia Live Club в седмична вечер при немалка цена на билета. Едно обяснение e, че музиката на Woon попада в пресечната точка на трудно- и лесносмилаемото. С приятните си бийтове и дълбокия, кристален глас на Woon песни като Night Air и Shoulda са моментално готови за масовите радиостанции, но албумът може да послужи и за по-интровертно изживяване, благодарение на интересните си нюанси, умелите заемки от дъбстеп, трип хоп и аренби музиката и като цяло мрачната си диспозиция.

Петър Грудов

 

21. TV on the Radio – Nine Types of Light

Препoръчваме: Repetition (но се колебаем жестоко и за Keep Your Heart)

Успех на всеки, който се опита да определи по еднозначен начин стила на TV on the Radio и да пропусне да ги нарече Черните Radiohead, затова казваме интелигентен арт-рок, какъвто само Ню Йорк е способен да провокира и си затваряме устата. След гигантския успех на предишния албум Dear Science от 2008, бруклинската банда си беше дала едногодишна почивка, по време на която отделните членове реализираха страничните си проекти (обърнете внимание на Dave Sitek и денс поп албума му Maximum Balloon), записваха саундтраци и албумите на други артисти, снимаха се в киното и какво ли още не. Всяко нещо беше с мярка, новият албум Nine Types of Light не прави изключение. Настроението е приповдигнато и танцувално, но както го разбира James Murphy от LCD Soundsystem – от алтернативното кънтри и фънк в отварящата Second Song през семплата и величествена любовна балада Keep Your Heart, та чак до глупавия и повтарящ се екстатичен рокендрол в Repetition. Критиката не го определя като новото второ пришествие (Dear Science) в рока за напреднали, но качеството на музиката и идеите на TV оn the Radio отново са на светлинни години пред останалите си съвременници (Guardian).

Светослав Петров