Михаил Новаков е един от интересните съвременни български фотографи, който следи отблизо градската култура и продължава да снима личните си проекти на филмова лента. Можете да го видите на всяко едно алтернативно градско парти или събитие с лесно заменяем и не особено здрав апарат, с който документира интересните хора и детайли от градската среда, които иначе не бихме забелязали. Кураторите на първата му самостоятелна изложба Борис Мисирков и Георги Богданов го определят като марсианец, който снима всичко наред, без значение дали е красиво или грозно, важно или незначително, фокусирано или размазано, а в последствие отделните кадри оформят много любопитна и красива документална картина. Николай Ванчев си поговори с Мишо ден преди откриването на първата му самостоятелна изложба, а Under The Line снимаха кратко видео и интервю на Мисирков и Богданов.
Кога започна да снимаш? Защо? Малко преди да завърша гимназията. Почнах от чисто любопитство. Малко след това бях сигурен, че искам да се занимавам с фотография.
Веднага ли откри какво искаш да снимаш (коли, мацки и пейзажи – бел.ред)? В началото снимах това, което най-много ме вълнуваше, а именно скейтборд културата. Лека полека интересите във фотографията ми се задълбочиха, така и стигнах до личната документалистика, която снимам последните няколко години.
Взимаш ли се насериозно? Определено не. По скоро съм откровен ентусиаст.
Селектираш ли хората, които снимаш или по-скоро търсиш атмосфера във фотографията си? Атмосфера, характер и съдържание.
Nan Goldin или Ryan McGinley? Всъщност какво е мнението ти и за двамата? Питаме защото чухме, че са ти фенове. Не знам дали те са ми фенове, но аз определено съм техен. Nan е пионер в личната документалистика. Разказва за цяла епоха в Ню Йорк чрез себе си и своите приятели. Наскоро имах възможност да разгледам доста сериозен неин албум и бях безкрайно впечатлен. Естетиката на McGinley е смразяващо силна. На пръв поглед простички изображения за създаване, но не съвсем. Разходката по тънката линия между изкуство и мода винаги ме е забавлявала. Ако трябва да избирам: Nan.
Снимаш много градската среда. Това значи ли, че София те вдъхновява? С какво превъзхожда другите европейски столици? Куриозите по улиците ме забавляват определено. София е много контрастен град. Пост соц периодът дава доста материал за снимки. В него можеш да видиш от всичко.
Има ли я така наречената сцена тук? Сцена има. Все още е малка, но не се смалява. Мисля че нещата се развиват в добра посока.
Как би заснел един бойскаут? По време на екшън.
Какво следва? Коли, мацки и пейзажи 2? Книга? Обмислям следващи проекти, но е рано да се говори за тях.
Изложбата на Михаил Новаков – Коли, мацки и пейзажи е в Галерия Васка Емануилова (бул. Янко Сакъзов 15) до 1 април. Личният блог на Новаков е тук.
