Неделната киновечер на Boyscout този път започва следобед с Булит/Bullitt – полицейския екшън на Peter Yates от 1968. Критиката и почитателите на филма го приемат за един от най-силните и реалистични полицейски филми на 60-те. Steve McQueen играе ролята на лейтенант Frank Bullitt: мълчаливо ченге от полицията в Сан Франциско, което трябва да защити и впоследствие открие някакъв глупак, осмелил се да открадне пари от мафията в Чикаго.
Steve McQueen кани Peter Yates за режисьор на Bullitt след като гледа неговия предишен филм Robbery. Целта е да създадат истински филм, като под истински McQueen разбира да се снима на истински места, а не сред декорите в Холивуд, с истински доктори вместо актьори и истински каскадьори и шофьори (в това число и самият Steve), които се преследват с бясна скорост по улиците на Сан Франциско. Bullitt е жесток и убедителен филм именно защото разчита на автентичност в разказването на историята за особено ченге, което балансира между натиска на полицейските си началници и изключително недружелюбните представители на криминалния свят.
Друга характерна особеност, която изгражда дълбочината на филма е неговата сдържаност. Режисьорът Yates описва една по-лична и разпознаваема страна от характера на McQueen без да се отклонява в излишни разкази защо е такъв и каква е мотивацията му: актьорът е достатъчно убедителен и без да говори много. Филмовата му връзка с Cathy (прекрасната муза на 60-те години Jacqueline Bisset) е още един удачен пример за силна екранна химия без излишни глупости и романтика (особено ако забравим женския фетиш да се разхождат само по мъжка риза в апартамента). Диалогът е кратък, сдържан и ясен и допълва добре атмосферата на студени болници, мрачни хотелски стаи, полицейски кабинети и онова автомобилно преследване.
Гонитбата между черния Dodge Charger на лошите и зеления Ford Mustang на McQueen e едно от най-вълнуващите преследвания, които сме гледали. Заснето е за около три седмици по улиците на Сан Франциско. Режисьорът решава да не го озвучава с музика, затова преследването изглежда изключително реалистично – свистене на гуми, оглушителен рев на двигателите и никакви прекалено сложни каскади. Steve McQueen не си пада по специални ефекти.
В програмата на телевизията за деня няма нищо интересно, затова ще сложим край на шестмесечния маратон, посветен на 100-те серии от Клъцни/Срежи.