Вече познавате Димо Трифонов като момчето, което засне няколко видеа за Boyscout преди време. Той е много ярък пример за новото поколение таланти, от които България се нуждае прекалено много. Проблемът е, че географските ни ширини са тесни за потенциала и идеите на такива като него, затова Димо си намери мястото не къде да е, а в Лондон. Иска ни се по-голяма част от графичните дизайнери и визуални артисти да са като него — целеустремени, със самочувствие, защитаващи потенциала си. Поговорихме с него как това би следвало да се случи.
Какво правиш в Лондон? Какво не те задържа в България? Работя с невероятни професионалисти за невероятни клиенти. Мисля, че това е достатъчно. Нещата, които ме накараха да се преместя са доста, но основното е работата. Проблемът с хората от маркетинг отделите и фактът, че ако си дизайнер в България можеш да си намериш работа само в рекламна агенция е тъжен. В Лондон имаш свобода, клиентите знаят защо идват и разчитат на теб. Хората тук имат висока визуална култура съответно клиентите искат да задоволят очакването им. Много се радвам, че не ме занимават с “проблеми” от рода на може ли текста малко по-наляво и малко по-голям и ако може да е розов да се вижда.
Къде намери стила си? Намерихме се след шест години работа. От тренд на тренд. Реших да направя remake на всичките ми неща досега понеже имаше много разлика между тях като ги погледнах. Реших, че е време да ги обединя в едно като използвам сегашното ми виждане за естетика.
Казват, че задачата на дизайнерите е да променят и решават проблеми. Ти как би променил средата около себе си? Не мога да се оплача от нея в момента. Толкова е приятно да си заобиколен от красиви неща, дори рекламните материали тук са на високо ниво. Самата им идея е чисто информативна и не ти пълнят главата с излишна информация, а само с това, от което имаш нужда. Първото нещо което ми направи впечатление е хуманистичния шрифт Johnston Typeface, който се използва за абсолютно всички информационни табели. Всичко е измислено и функционира безотказно. Един визуален оргазъм за дизайнери и един по-функционален град за останалите хора.
Какво те вдъхновява извън работата? Една обиколка из града с fixed gear велосипед, красива музика и камера под ръка те презарежда както нищо друго. И естествено приятелите, които за момента са ми много ценни и в ограничено количество!
Да се върнем на България? Какво е решението, за да се повиши визуалната култура на хората тук? Трудна работа. Има прекалено много по-сериозни други проблеми и този остава на заден план. В България телевизията/медията движи нещата. Хората консумират това, което им се поднася. Имаме нужда от предавания, които да вдигнат летвата и да накарат хората да се замислят. Трудно се гради култура като основната тема в страна е политика и шит музика.
Твоето образование не е свързано с настоящата ти работа. В България това е тенденциозно. Какъв е проблемът с обучението по дизайн и изкуства у нас? Ооо, тази тема е безкрайна. Никога не съм стъпвал в университет и не знам как стоят нещата там, но от това което съм чувал си е просто срамно. Имах честа да слушам едно лелче на Sofia Design Week което преподава в някой престижен български университет. Залата се изпразни след първите десет минути. Нещата, които показа бяха потресаващи и още сънувам кошмари. Това ми отговори на въпроса защо сме толкова назад. Щом няма университет където да получиш свястно образование значи страната няма нужда от такива хора. И ако случайно има такива хора в страната то тя не ги заслужава.
Как се виждаш след 6 месеца и след 6 години? С голяма брада.
Портфолиото на Димо Трифонов е тук.
