© Вихрен Георгиев
Христо Запрянов има сложната и леко неблагодарна задача да редактира българските издания на две легендарни мъжки списания (Playboy и Maxim) с малък екип, голям ентусиазъм и много желание. Журналистическата му кариера започва на 17 с материали за музика и попкултура в списание Тема, четири години по-късно вече е съсобственик и редактор на Тема Спорт. Роденият в Благоевград Христо минава транзит през телевизията като водещ на българската адаптация на Cheaters и но се задържа най-дълго в редакционния екип на Maxim по времето на Нойзи и Жеков. Извън редакцията, Запрянов говори с усмивка за локалния шовинизъм, детството в Горна Джумая, престоя в Американския колеж в София и следването в Американския университет в Благоеград, където учи журналистика и актьорско майсторство и живее с истинска гъска в апартамент, копие на дома на Joey и Chandler от Приятели. Накратко: интересен, татуиран и много позитивен рокендрол мъж, който страни от модерната електроника и предпочита малцова музика.
Разбий популярните митове за своята работа и кажи какво точно работи главния редактор на две мъжки списания. Руси момичета, уискита, кокаин и партита? Веднага разбивам – нито едно от четирите, в какъвто ред искате. Всъщност – само уиски, окей – доста уиски, преди приключване на брой, т.е. реално на всеки две седмици. С това разбиване на митове впрочем ми правите услуга, понеже не съм сигурен, че в модерната БГ митология моята професия се ползва с кой знае колко приятна слава – нито имаме Studio 54, нито Playboy Mansion, пък първосигналната визуализация на русо е три кудкудякащи риалити селебритита. Сами знаете, че направата на подобен продукт е жестока хамалогия – друг е въпросът кой и как го оценява. Но, за да има някаква магия – да речем, че главният редактор на мъжки списания би трябвало да е изтрещявал митично – преди, или по-скоро – за да стане такъв. Помага за перспективата.
Защо хубавите момичета с прекрасни естествени цици се събличат толкова рядко за комерсиалните мъжки списания? Просто е – прекрасните естествени цици за жалост са дефицит – и то не щото не се раждат, а заради сляпото увлечение по импланти, кубици, тунинги и всевъзможни корекции. Ние сме си виновни – говоря за медии, независимо електронни, или печатни – че чрез корици, ТВ формати и прочие легализирахме чалга културата, а пластмасата е нейното любимо дете-идиотче. Тъжното е, че красиви момичета без личен хирург вече се смятат едва ли не за ретро; хубавото – че гумената революция роди травеститоподобни изроди с нежни имена, които можем да сочим, за да си плашим децата. Всъщност Торбалан е ретро-то, Мис Клепач е дъ риъл шит.
© Вихрен Георгиев
Как се справяш с редактирането на две списания и кое ти е по-голяма слабост? Някъде в средата на месеца – между пускането на двата броя – ясно си идентифицирам двата вътрешни гласа, с имена и всичкото. Шизофрения – дотолкова, че, понеже двете марки са общо взето конкурентни, тук-там едното трябва да заяде другото, тоест – публично да се нахраня. Иначе MAXIM съм го правил много по-дълго време и е нормално да ми е много по-голяма тръпка, тонът ми е по-близък, дори възрастовият таргет е моят. Също – наследството на Playboy не е най-лекото, но пък постепенното култивиране си е предизвикателство. И независимо от ядливи, хапливи и сърдити, тая марка е попкултурна икона; само като хванеш юбилейния американски брой с Kate Moss, директно си активираш сензорните окончания, както наскоро ми рече великият Шумналиев.
На какво те научи баща ти (журналистът Валери Запрянов – бел.ред.)? В личен план – да съм добър и да се старая да съм справедлив . В професионален си го гоня и едва ли някога ще го догоня. Той е голям писач, един от най-големите, аз се старая да не го посрамвам много-много. Навремето директно ми забрани да се занимавам с журналистика, щото е неблагодарна професия, пък 16 години по-късно виж ква стана.
Концепцията на твоя Boyscout подкаст? Говорихме си за патънизм. Бог ли е Mike Patton? За мен си е Бог – и в това отношение съм много облагодетелстван, понеже религията не съм я сменял от 1989-а, когато излезе The Real Thing. Да кажем така – музиката ми се дели на две категории, в едната са Led Zep, The Beatles, Jack White, Bowie, Morphine, Sidney Bechet, стар гаражен рок и фънкарии тип Johnny Thunders, а другата е графата с Patton-и, където Той е пръв и единствен. И двете са яката еклектика. И точно тая еклектика е концепцията на подкаста – музикалният хамелеон във всичките му агрегатни състояния, колкото и захаросано да звучи. Щото Patton е и агресия, и секс; хем повръщане на стъкла, хем отлежал малц, зависи от настроението.
© Вихрен Георгиев
Част от неговите проекти са много неслушаеми. Кой от всичките (без да броим Faith No More) си слушал най-много и защо? Mr. Bungle, категорично! На първо ухо е най-неслушаемият му проект, но пък е първата му краста и голямата му любов – затова си мисля, че най-много се доближава до суровия Patton, без претенции и съобразяване. Препоръчвам албума California, най-смилаем и ужасно прелестен.
Има една градска легенда за Сърмата Хари, който онемява при срещата си с Patton, ръкостиска се и успява само промълви: Ти си знаеш. Ти какво би му казал? То наужким е лесно – имам време да си прелистя Camus, или пък да гугълна мъдра латинска сентенция. Случи ли ми се наистина обаче, най-вероятно е да зацикля, да превключа на плажен английски, да припадна. Или най-много да го питам дали подозира всъщност колко е голям! Тоя въпрос го заслужават той, Lennon, Brando, Borges и Сър Steven Gerrard.
Кой е новият Patton в свят на кавъри и квазимузиканти? Криско? Не? Сериозно – в последните десетина години, благодарение основно на Св. Jack White, се родиха много интересни инди рокаджии, които следя изкъсо – Cold War Kids, Little Barrie, The Divine Fits, Portugal, The Man. Наскоро се зомбирах по един адски талантлив тип, Ty Segall – едва ли ще завладее мейнстрийм радиото, но я притежава Patton-щината. Иначе, какъвто ми е Patton като изпълнител и композитор, такъв ми е Danger Mouse като продуцент – всичко, което пипне, е красота.
Ще ходиш ли на някой фестивал това лято? По принцип съм се самозакърмил с текилите на Sziget, но през 2014-а най ме влече InMusic в Хърватска – с The Black Keys, The Pixies и MGMT. Три дни в края на юни на езерото Ярун до Загреб. Така и така две седмици по-рано с благоверната се бракуваме, току-виж се получил идеалният меден уикенд.
