Радио вълни

Поредният обзор на новите приятни неща от поп сцената ни накараха да се замислим колко сме щастливи, че отдавна не ни се е налагало да слушаме радио или да гледаме музикални телевизии.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=9txg0XicoJ0[/youtube]

Почваме с Marina Diamandis, която се стяга за така важния втори албум, с който засега изглежда цели две неща – да изкара малко пари за звукозаписната си компания, инвестирала доста в отличния й дебют, който обаче не се похарчи, и на второ място в същото време да се хареса на вече съществуващите си малко, но лоялни почитатели. Прави го почти убедително с две нови парчета. Основният сингъл Radioactive е откровен флирт с класациите. Пак звучи като песен на Marina, но върху инструментал на поизтъркания Calvin Harris например. Определено по-интересна е Fear And Loathing, която се появи малко по-тихо и малко по-рано. В нея Diamandis красноречиво и трогателно разказва за вътрешните си борби по любими наши теми като мизантропията и болните амбиции. Добро напомняне защо толкова я харесахме въобще.

 

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=K-zZkbcF4fA[/youtube]

Трудно е да не си помислиш за Kate Bush и Babooshka като гледаш клипа към новия сингъл Velvet Elvis на поредната млада надежда Alex Winston. Winston e от Мичигaн и едва на 23 вече е понатрупала сериозен опит в музикалната индустрия – достатъчен да я грабнат от голям лейбъл като Island. Със сигурност ще чуваме още от нея, но да внимава да не се окаже излишна – Bush днес обяви, че пуска още един нов албум тази година след колекцията от успешни реинтерпретации на свои стари песни Director’s Cut от пролетта.

 

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=BGGR7MZrNdU[/youtube]

Следим Tyson, бивш член на неуспешните Unklejam, с голям интерес, откакто пусна най-доброто осемдесетарско диско парче на 201о Die On The Dancefloor в края на миналата година. Последваха още няколко жестоки парчета, от които спретна доста силното, но лимитирано EP Love’s On The Line. Новото му се казва After You’re Gone, а от сайт-а му можеш да бъде изтегленo безплатно друго ново парче – Fight.

 

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=m9WLVTvsUtQ[/youtube]

Искрено се възхищаваме на хора като Becky Jones, a.k.a. Saint Saviour, за които музиката очевидно е призвание и не се отказват, въпреки че по една или друга причина така и не могат да се докопат до договор със звукозаписна компания. Новото й “видео” е повече от домашно, но в това няма лошо, когато материалът е силен. След солидното Anatomy по-рано тази година, в началото на октомври ще се появи още едно EP на име Suukei, където ще е включено Here In Me.

 

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=HN39CQW3Tqw[/youtube]

NME побързаха да нарекат първия соло сингъл на Nicola Roberts, продуциран от Diplo, една от най-добрите поп песни на 2011. Новият й не е правен от него и очаквано е доста по-различен. Roberts казва, че е вдъхновена от 40-те и оттам въздишките и афектираното пеене. Праща демо на Dragonette и, престо!, появява се Lucky Day. Клипът, който аха да стане много готин е заснет на истинска улица в Ню Йорк и това е попречило музиката да звучи извън малки слушалки в ушите на Roberts. С това си обясняваме разминаването на “пеенето” със звука на места, обаче още търсим обяснение за измъчените гримаси на иначе най-симпатичния джинджър в поп музиката. Дебютът на Roberts Cinderella’s Eyes излиза в края на септември.