Успоредно с Нощта на музеите тази вечер се провежда друго паневропейско „културно” събитие – финалът на конкурса за песни „Евровизия”. Фестивалът е най-дълго провежданият музикален конкурс и едно от най-гледаните неспортни тв събития в света. Телевизията по принцип е масов канал и трудно влиза в услуга на много изтъчнчени форми на изкуство, оттам и най-големите критики към конкурса са относно „стойността” на музиката в него. В последните години има твърде много спорове на тази тема, но всички те се обезсмилят от умението на човек да борави с дистанционното. Ние го следим откакто България участва и ще форумлираме 5 причини, заради които го харесваме.
Правилата
За песните гласуват зрителите и професионално жури от всички страни участници, което прави резултатите сравнително адекватни. Песните са до 3 минути дълги, всички вокали задължително са на живо, а на сцената могат да се качат най-много 6 души, които да те спасят, ако не можеш да пееш особено добре. Всеки избира дали да са примерно 5 драматчини бек вокалки в костюми, 4 танцьори и един гъдулар, два мима и синьо извънземно или една Dita Von Teese.
Възможностите буквално са неизчерпаеми.
Сцената
В буквален смисъл (през 2009 например 30% от всички LED екрани в света бяха на сцената в Москва) и в преносен. Макар интернет постепенно да променя нещата, рядко ще имаш друг повод да чуеш на едно място балкански епоси, комедийно техно със силен политически подтекст от Украйна, красиви израелски балади, футуристично арменско етно, финландски монстър метъл, сносна алтернативна музика от Турция или пък това (не сме съвсем сигурни какво е).
Тази година Поли Генова се представи силно, макар и с не много силна песен, и се надяваме това да й отвори някоя и друга врата. При всички положения конкурсът дава много сериозна платформа на всеки участник. Щяха ли ABBA да са това, което са, без него? Може би да, но не бихме го рискували.
Циркът
За много от участниците сцената на конкурса е най-голямата, до която някога ще се доберат, а 3 минути са ужасно малко време да блеснеш сред още 40 изпълнения. Това напрежение избива в най-различни посоки и води до доволно количество „какво гледах току-що“ моменти.
Примери са украинка ипотекирала къщата си, за да плати сценичното си „шоу“, настървени, оранжеви дами, които с видим хъс тичат и се катерят върху светещи кутии, безумни акценти (обикновено от Беларус) и обикновени сеирджии от публиката, които скачат на сцената. Може би най-паметно беше участието на исландската комичка Silvia Night, която успя да се скара с всички делегации и журналисти, след което получи нервен срив.
Конкурсът като изживяване
Началото на конкурса е през 50-те в следвоенна Европа, която трябва да преодолее последствията от войната и решава да опита с песен. С разширяването на ЕС и страните-членки на европейския медиен съюз (EBU) все повече страни решат да участват, като тази година те са 43, и наистина създават много приятно усещане за една Европа с цялото й разнообразие.
Като всяко по-мащабно тв събитие и Евровизия не е индивидуален спорт. Гледа се задължително с шумна компания, в която всеки се напреварва да даде мнение, и с алхоколно въоръжение. При правилна употреба изживяването е най-малкото забавно. Нещо, което липсва у нас, е силен коментатор, както Sara Cox в Англия.
Песните
Всяка година има по 2-3 песни от конкурса, които си извоюват място в ipod-a ни. Тази година най-силни са песните на Унгария (класически евроденс шлагер, макар и недобре представен на сцената) и Швеция (малко тийн поп от един от ветераните на конкурса), изпълнението на Франция (може би любимата ни страна участник с имена като Sebastien Tellier и Patricia Kaas), девойката от Сърбия и небрежният италианец. Най-дразнещи продължават да са безличните китарни балади с послание за световен мир.
Фаворитите на букитата са Франция и откровената боза от Англия, а Google, които две години познават победителят, но не могат да отчитат гласовете на журитата, залагат на Германия и безумните близнаци от Ирландия.
Финалът на конкурса за песен „Евровизия” е тази вечер от 10 часа по БНТ1 или в интернет. Снимките са от EBU.
