Макар от месеци насам критиците да го сочат за един от знаковите филми на годината, подходихме с известен скетпицизъм към Black Swan (Черен лебед) на Darren Aronofsky. Не за друго, а защото еротичният психотрилър по принцип е труден жанр, при който балансът между смразяващото и нелепото е труден за заковаване. Тук напрежението, еротиката и психарщината обаче са в перфектна пропорция.
Aronofsky буквално те натиква в главата на целеустремената, дисциплинирана балерина Nina Sayers, изиграна от Natalie Portman. Перфекционизмът и неувереността на младото момиче с времето се превръщат в самоунищожителна сила – тя е обладана от параноични мании и борбата за успех започва да я пречупва. Филмът проследява промяната на Nina от сдържано, церебрално момиче в необуздана и объркана прима балерина, като трансоформацията кулминира с потресаващо, 15-минутно изпълнение на Portman за финал.
Централният образ и брилянтната игра на Natalie Portman безспорно са оста, около която се върти целят филм, но поддържащият актьорски състав не е за подминаване. Mila Kuniz блести в ролята на разюздана приятелка/съперница на Portman, но има още Vincent Cassel като жестокия режисьор, безпомощната майка Barbara Hershey и Winona Ryder като горчивата бивша прима, спринтираща по надолнището след края на кариерата си.
Макар да е твърде мрачен за филм на годината по оскаровите стандарти, ни се струва, че това е годината на Portman. Стига Академията да не реши, че е крайно време да отличи бая позаслужилата вече Annette Bening, разбира се.
