
София е повече от НДК, Александър Невски, Борисовата градина и Ариана. В кварталите на столицата се крият стари сгради и паркове, читалища и пазари, паметници, любими места и други детайли, които пазят историята на града и скъпите спомени на столичани.
Поне в това вярват създателите на #SoSofia – интернет платформата, която отделя две години в търсене на символите на столичните квартали с хората, които ги познават най-добре – техните жители. Именно над 30 хиляди граждани от двайсет 20 знакови софийски квартала се включват в ожесточени дискусии в близо 40 Facebook групи и номинират общо 300 квартални емблеми.
След това екипът на платформата и журито на проекта отсява по три на квартал, подлагат ги на гласуване сред гражданите от групите и те избират символите на Младост, Люлин, Надежда, Дружба, Хаджи Димитър, Гео Милев, Иван Вазов, Лозенец, Красно село, Банишора, Овча купел, Княжево, Яворов, Изток, Зона Б-5, Бояна, Красна поляна, Студентски град, Орландовци и Слатина.
Липсват Лагера и други интересни и/или западащи места, но нейсе – следващият път. След най-разпознаваемите символи са кино Влайкова в Яворов, Китайската стена в Зона Б-5 и бившата софийска кланица в Орландовци. И докато изборът показва колко различни места могат да бъдат важни за хората (от културни центрове и паметници до паркове, жилищна архитектура и следи от индустриалното минало), една част от избраните обекти са и символи на безхаберието и липсата на ясна визия и решителност как емблематични места в града да бъдат преобразени за нов живот.
#SoSofia отбелязва една несъмнено положителна тенденция: все по-голямо припознаване на архитектурното наследство чрез емблематични жилищни и институционални сгради. За първи път всички 60 символа на 20 столични квартала са събрани в обща пътуваща изложба с фотографиите на Иван Шишиев и Калина Стаменова и историческите разкази на Виктор Топалов от Бохемска София.
Новите символи са включени и в туристическа карта с алтернативни маршрути извън централни части на града, създадена в партньорство с VisitSofia, както и в серия сувенири – магнит-книжка и керамични чаши.

Старата софийска кланица е един от най-силните примери за безхаберие, апатия, алчност и липса не просто на адекватни и модерни идеи за преосмисляне и обновление, а най-вече за желание за тяхното съществяване. През 1928 Софийска градска община обявява международен конкурс за построяване на голяма кланица в покрайнините на столицата в близост до железопътен и шосеен транспорт. Получени са десетки проекти от България и чужбина. Макар, че първо място не е присъдено, започва изпълнение по втория най-добър проект – този на архитектите Петър Марковски и Борис Бобчев. Основният камък на сградата е положен на 1 май 1931, а строежът продължава около година и половина. В годините след края на Втората световна война сградата се ползва от Месокомбинат Родопа, преди да бъде приватизирана след 89-а, използвана за склад и накрая оставена да се руши. За някогашната ѝ красота на старата софийска кланица напомня и запазената часовникова кула. Уви, превръщането и в нещо смислено не се вижда на хоризонта.

16-етажният блок 14 (по-известен като Китайската стена) има над 450 апартамента и между 1000 и 1500 жители. Вероятно най-големият и със сигурност най-известен жилищен блок в България се протяга в карето между столичните улици Позитано, Партений Нишавски, Гюешево и Одрин. Символът на Зона Б-5 е олицетворение на идеята зад целия квартал. Проектирана през 1974 от колектив на Софпроект, Зоната е замислена като еталон за реконструкция на стари градски части, заимстван от московския район Чертаново – север. Амбициозният план предвижда нов квартал за около 15 000 души, с високи блокове за млади семейства, по-ниски сгради за многодетни и дори специален блок за възрастни родители, разположен близо до детските площадки – за бабите и дядовците, които помагат с отглеждането на децата. Помислено е и за детайлите: магазини, клубове и занимални на партерите, творчески ателиета в таванските помещения и двуетажни подземни паркинги, скрити под детските и спортните площадки.

Макар да остават незаслужено на второ място в гласуване за квартал Изток, трите бруталистични блока на БОДК (Бюро за обслужване на дипломатическия корпус) печелят личната класация на журнала заради своя емблематичен облик. Проектирани от арх. Стефка Георгиева през 1971, дипломатическите блокове са ценени не само от жителите на квартала, но и от колегите на Георгиева, който я награждават с втора награда в категория Архитектура за Наградите на София през 1972. Очевидно не са я харесвали достатъчно, за да я наградят с първа, но нейсе. Трите жилищни сгради са завършени през 1973 и впечатляват всеки минувач не само със своята височина, но и със строгите си фасади и видимите и пресичащи се стоманобетонни греди и колони.

Друг чудесен пример за пропусната възможност е терена на бившия стадион Септември в Красна поляна – симпволът на квартала, който отдавна можеше да се е превърнал в страхотен парк, но уви. Открит през 1958 в местността Ташкова ливада, той наследява стария едноименен стадион на квартал Разсадника до 57-о училище. Освен футболен терен и трибуни за 25 хиляди души, Септември е снабден с атлетическа писта и сектори за хвърляния. През годините около него се изгражда цял спортен комплекс със зали за бокс и баскетбол, стрелбище, тенис корт и допълнителни игрища. Настоящото състояние на стадиона е видно на горната стнимка.

В началото на 70-те години в западната част на София започва изграждането на нов жилищен комплекс. Проектиран от арх. Кирил Бочков, така нареченото по онова време Модерно предградие се разгръща южно от бул. Сливница. В средата на десетилетието кварталът е с ново име – Люлин. В края на 80-те години пък идва резонният въпрос как да се свърже по-добре с останалата част от София. Бочков предлага амбициозно решение: двуетажен тунел под Западен парк с метро отдолу и автомобилен и трамваен транспорт отгоре. Речено-сторено. Макар официалното име на тунела днес да е Люлин, жителите на най-големия жилищен комплекс в България продължават да си го знаят като Ускорителя на елементрарни частици.

Макар технически погледнато да не е част от Младост, жителите на комплекса припознават Камбаните за свой още от създаването им през 1979. На метри от Околовръстното, сред зелените гори на Бистрица, само за 30 дни е изграден мащабен монумент за първата световна асамблея Знаме на мира. Проектиран от Крум Дамянов и Михаил Бенчев, ансамбълът се състои от четири бетонни кули, високи по 37 метра, насочени към всички посоки на света. Във високата сфера са окачени седем камбани за седем континента. Около тях в хоризонтални бетонни полукръгове са дпоставени още почти сто, дарени от страни от ЮНЕСКО. Комплексът е заобиколен от парк, където растат над 70 000 растения от цял свят. Неслучайно съседната поляна е едно от най-популярните места за барбеюта на открито за Младост и околните.

Най-голямото езеро в София се появява съвсем случайно през 70-те години, когато от дълбаене за строителни материали изскачат подпочвени води. Малко по-късно теренът е облагороден и езерото се превръща в предпочитано място за разходки, скъка, риболов и броене на патици за жителите на Дружба и околните квартали. През 2022 артистът Мина Минов предлага проект с име Блок в езерото: умален метален модел на блоковете 67 и 68, превърнат в арт-къщичка за птици. Общината казва да, но местните жители се противопоставят категорично.

Въпросните блокове под номерата 67 и 68 са световноизвестни под леко некоректното произвище Близнаците. Един от най-необичайните обекти в София обикаля международни архитектурни страници и Instagram профили с характерния си силует с буквата Н. Строени в края на 70-те години от Сoфтпроект, двете жилищни сгради са замислени с фуга между конзолите, която да позволява независимо движение на отделните блокове при земетресение. Освен това, противно на очакванията и всички снимки, между блоковете няма топла връзка. Въпреки близостта си до езерото Дружба, много малко от апартаментите в сградите имат изглед към него.
