Значима част от зрелия живот на Walter Rudolph преминава с отворен самолетен билет в джоба и по командировки за авиокомпанията Iberia и тур оператора Thomson (TUI), за които снима най-привлекателните дестинации от златните години на туризма преди тълпите.
Именно едно негово пътуване до Ибиса през 1976 помага да разберем какво всъщност сме загубили за 50-те години оттогава. По онова време Балеарският остров все още е само бели пясъци, спокойни златни плажове, страхотна природа, буен нощен живот и едно особено усещане за промяна във въздуха, което засяга многобройните хипита, туристи и автентично местно население.
Rudolph посещава острова, за да снима рекламни кадри за своите клиенти, но погледът му e като на типичeн фоторепортер. Забележителният архив от цветни Kodak кадри на германеца е еднопосочен билет до един по-подреден, смислен и непокътнат момент от историята на Ибиса – на ръба на драстична културна трансформация под натиска на артисти, художници, бижутери, писатели, режисьори, фотографи, мошеници и други млади хора, които се потапят в хедонизма и свободата на годините след смъртта на диктатора Franco.
След като вече са ни запознали с хедонистичния архив на Oriol Maspons, английската галерия Agony + Ecstasy и нейната основателка Emma Salahi правят същото и за Rudolph. Фотокнигата Walter Rudolph, Ibiza 1976 пренася своите читатели назад към време, което събужда носталгия с богатата естествена светлина, измити цветове и типичен 70-тарски стил от хора, тесни улични, безгрижно отношение, широки панталони и изрязани бански.
Голяма част от кадрите на Rudolph запечатват съвсем обикновени, ежедневни и абсолютно автентични случки като разходки из улиците на Ибиса, тежък трафик от малки Fiat-чета, активно плажуване по крайбрежните спокойни ивици, пазаруване напред-назад, хипари по кафенетата на Vara de Rey, нощни забавления по хотели и други.
Курирайки включените кадри на Rudolph като история извън техния рекламен контекст, Salahi успява да създаде визуален дневник на Ибиса като туристическа дестинация, но и като островно общество от разнолики култури. В средата на 70-те години, зърната на съвременната клубна култура вече са поникнали (Pacha отваря врати през 1973) и броят на туристите се покачва постоянно, но Ибиса все още е притегателна точка най-вече за бохеми в навечерието на превръщането си в земя на суперклубове и безобразен комерс.
Подобно на Slim Aarons и Wes Anderson, визуалният стил на Walter Rudolph е много стимулиращ, но и напоен с горчиво-сладкия вкус на неизбежната промяна, която съпътства всеки опит за модернизация и прогрес. Понастоящем Ибиса се задушава от туристи, невъзможни наеми и сериозни проблеми и със сигурност никога няма да бъде същата като преди половин век. Фотографията на Walter Rudolph съхранява спомена за едни по-добри времена.
Ibiza 1976 (твърди корици, 128 страници, 500 копия, Agony + Ecstasy) на Walter Rudolph струва 60 евро онлайн тук.
