Sofia Live Festival притежава особено приятната енергия на новатор и наследник на добрите (музикални) събития, случвали се в Борисовата градина последните двайсет години. За всеки ветеран, помнещ първото издание на Park Live (преди да отиде за кратко в парка до летището) и краткия Mellow, но и за голяма част от новото поколение, сцената на Колодрум Сердика (сега Vidas Art Arena) е добро място за (полу)интимни срещи с любими млади и стари артисти.
Шестото издание на SLF не изневерява на бутиковия формат и действа с осем имена на своята единствена (голяма) сцена в два дни, вместо миналогодишните три. Предвид претъпканата концертна програма идните три-четири месеца (скоро по-подробно по въпроса), последният юнски уикенд се очертава като стегнато преживяване с фокус предимно върху музиката – както си му е редът за всеки независим малък фестивал в Европа, а и по принцип.
След миналогодишната приятна касапница с Massive Attack, Molchat Doma, Shame и Michael Kiwanuka, шестият Sofia Live Festival е по-стегнат, по-малък и приличен от британски хедлайнери, европейски тежкари и балкански герои. Кого ще гледаме?
27 ЮНИ: IDLES, THREE DAYS GRACE, KOIKOI и СТРУГАРЕ
Idles са ревюирани, коментирани, хвалени, споделяни и жадувани десетки пъти в журнала, което няма как да не издаде леката пристрастност на BOYSCOUT редакторите към първото гостуване на британските пост-пънкари у нас. От събирането си през 2009 в Бристъл, през ранните буйни сингли и дебютния албум Brutalism (2017), та чак до последния им Tangk (2024), високопрофилните колаборации (Gorillaz, Florence & The Machine) и постоянните обиколки по цял свят, Idles са група в постоянна еволюция, която не страда от спихване на първоначалната енергия и си остава една от най-интересните, обсъждани и влиятелни групи на съвременната алтернативна сцена. Публиката ги обича заради способността да надграждат своите яростни атаки към пънк рока и съответните му поджанрове със силни (само)иронични послания, суров характер, политическа и социална чувствителност и постоянно пропагандирана нужда от доброта и емпатия. Концертното цунами на Idles е веднъж, както може да се види и усети добре в Le Bataclan през 2018, на Pinkpop през 2022 и на Pukkelpop и Primavera миналата година:
Kанадската хард рок група Three Days Grace се завръща у нас за първи път заедно с оригиналния си вокалист Adam Gontier, рамо до рамо с другия титуляр Matt Walst. Публиката ги познава най-вече покрай емблематичните песни I Hate Everything About You, Never Too Late, Animal I Have Become и Pain, но вероятно ще оценят подобаващо и съвсем новия материал на Gontier и Walst aла концерта за последния албум Alienation (2025) миналата година в Торонто:
Базираните в Белград Koikoi вече са гостували няколко пъти в София, затвърждавайки добрите впечатления от френетичните си живи изпълнения. От онези, които се появяват по Instagram истории с #koikoiforever на гърба на живителна сурова енергия и амбициозни, но добре издържани диагонали между инди рока, електрониката и пост-пънка. След над 130 концерта в 16 европейски държави, номинация за Music Moves Europe Award и участия на големи фестивали като Reeperbahn, EuropaVox и Exit, Koikoi пристигат, за да разширят още повече фенската маса, която ги обича:
Стругаре е мистериозната дива карта в първия ден на фестивала – не се е появявал много-много след излизането на едноименния си дебютен през 2020 и сингъла Парад през 2021. По някаква причина го усещаме особено подходящ да подложи своята меланхолична електроника и начупена поезия във вечерта на Idles. Остава да разберем дали пак някоя жена ще го вози в японска кола:
28 ЮНИ: UNDERWORLD, NOTHING BUT THIEVES, KINK и PAPOOZ
За разлика от много свои връстници (няма да соменаваме имена), Underworld не просто остаряват добре, а си стоят здраво на краката като пионери на рейв музиката вече повече от трийсет години. Дуото на Karl Hyde и Rick Smith стои зад едни от най-влиятелните електронни албуми в историята – от монументалния Dubnobasswithmyheadman (1994) до поколенческия химн Born Slippy (Nuxx) (1995) и останалите величествени албуми през годините като Bеаucoup Fsh (1999), A Hundred Days Off (2002), Barbara Barbara, We Face a Shining Future (2016) и Strawberry Hotel (2024). Без да са спирали да концертират или скучаят сериозно, Underworld получават попътен вятър от младото поколение покрай PinkPantheress, която семплира мотив от Dark & Long (Dark Train Mix) за вселенския си хит Illegal. Неслучайно дебютът на Underworld в Boiler Room събира над милион гледания за нула време, а концертите на респективно 69-годишния Hyde и 66-годишния Smith са все същата амалгама от колективна еуфория и необуздани танци:
Британската алтърнатив рок група Nothing But Thieves се налага с характерен микс от мощни рифове, поп мелодии и отличителния фалцет на своя фронтмен Conor Mason. Петорката от Саутенд съчетава прилична рок енергия с изявена поп чувствителност, а четвъртият им албум Dead Club City (2023) е амбициозен концептуален сблъсък на идеи за съвременната култура, социалните разделения и търсенето на принадлежност.
Kink повтаря фестивала със статута си на един от най-успешните български електронни артисти на международната сцена. Последно го гледахме да блъска джънгъл преди Goldie в Топлоцентрала, интересно какво ще избере за сцената в Борисовата градина – място, което все още помни някогашните му легендарни партита с останалите Porno BPM герои в Лодки.
Елегантното парижко дуо Papooz очарова с характерен меланхоличен инди-поп звук, слънчеви мелодии, винтидж поп атмосфера и иронични текстове. След успешния дебютен албум Green Juice (2016), групата се налага на европейската сцена с последващите Night Sketches (2019), None of This Matters Now (2022) и Resonate (2024), а концертите им се отличават с непринудена атмосфера и секси енергия.
Sofia Live Festival e на 27 и 28 юни на Кoлодрум Сердика (Борисова градина, Vidas Art Arena) срещу 88/120 евро за едно/двудневен билет онлайн тук и в Ticketstation, Eventim и партньорските каси. Апропо, все още са налични еднодневни билети само за втория ден с хедлайнери Underworld. Повече информация за фестивала има тук.
