София Филм Фест празнува своето 30-то юбилейно издание с няколко книги, половин дузина изложби, десетки скъпи гости, майсторски класове и точно 145 пълнометражни игрални, документални и анимационни филма, както и селекция от 19 късометражни филма от 60 държави. Освен на фестивалните фаворити в Кан, Венеция и Берлин, столичният форум акцентира и върху премиерните за страната български копродукции като Нина Роза на Geneviève Dulude-De Celles и Кино Джазира на Gözde Kural. Немскоезичната селекция също е повече от любопитна. Ето какво гледаме:
*пълната програма с всички филми, прожекции, киносалони, дати и часове е в официалния сайт на фестивала
Звукът от падането е посветен на четири момичета – Алма (от 1910-те), Ерика (през 1940-те), Ангелика (от 1980-те) и Ленка (през 2020-те), които прекарват младостта си в различни епохи, но в една и съща ферма в Северна Германия. Жителите идват и си отиват, а заедно с тях се променя и мястото – потиснатата, мрачната атмосфера на военните години отстъпва място на леката закачливост през 80-те и постепенно прелива в съвременното безгрижие. Докато домът се развива и променя през тези повече от 100 години, ехото от миналото се запазва в неговите стени. Въпреки промените, неизказаната скръб и разочарованията на четирите млади жени витаят във въздуха като тежко бреме, което се носи и въплъщава от следващите поколения. Макар и разделени във времето, съдбите на момичетата се отразяват една в друга и разкриват неподозирани детайли, пазени в тайна. Вторият пълнометражен филм на германската сценаристка и режисьорка Mascha Schilinski получава наградата на журито в Кан и е включен в краткия списък за международен Оскар като кандидатура на Германия. 15 март в Дом на киното от 14:30, 21 март в Люмиер от 15:30 и 31 март в Одеон от 20:30
Неизбежно е киното на Jafar Panahi да бъде белязано от обстоятелствата около неговото създаване – година в затвор, домашни арести и забрани за снимане, всяко от които не успява да се превърне в нищо повече от малка пречка за безкрайната смелост и упоритост на иранския режисьор. И макар последните му филми да са фокусирани върху своя автор мета-есета, те не са изтъкани от манифести и лозунги, напротив. Дори в най-гневните си моменти са преди всичко скромни портрети на човек и опитите му да бъде много повече от изпречилите му се трудности. В това отношение Oбикновен инцидент е монументален филм, защото използва далеч по-класически сюжет – бивш затворник на иранския режим отвлича мъжа, който го е изтезавал, без да е сигурен дали това е правилният човек – за да разкаже също толкова лична история. Филмът е режисиран по начин, който не привлича внимание към себе си – симптом на оскъдните средства и тайнствена продукция, но и демонстрация на липсата на претенция на Panahi, който остава натрупването на случки и инциденти (обикновени или не) да бутат действието напред във все по-напрегнати и абсурдни посоки. Забележителният финален кадър на Обикновен инцидент пита до каква степен изстрадалите са способни или длъжни да простят на своите мъчители и нещо повече: дали тази прошка спасява или обрича техните души? Въпреки забраните и цензурата, иранският филмов колос се завръща на големия екран с тази мощна и въздействаща история, спечелила Златната палма на фестивала в Кан. 13/19 март в Сине Гранд Парк Център от19:00, 20 март Синема Сити Мол София от 19:00, 21 март в Одеон от 14:00 и 23 март в Люмиер от 18:00
Страхотният пълнометражен дебют на германския сценарист и режисьор Kai Stänicke разказва за завърнал се в родното си място член на малка общност, който е посрещнат с недоверие и скептицизъм след четиринадесет години отсъствие. Съмненията към 32-годишния пришълец Хайн (Paul Boche) се усилват до такава степен, че селската общност свиква съд, на който да преценят дали на изолирания им остров в Северно море не се опитва да се вмъкне самозванец. Докато се бори да се защити и да докаже самоличността си, Хайн е принуден да се изправи пред собственото си минало, причините за заминаването си и промените, които времето е оставило след себе си – както за селото, така и за него. Процесът на Хайн изследва крехката граница между представата за самия себе си и колективната памет, като в крайна сметка задава въпроса какво всъщност означава да имаш свое място в света. 16/17 март в Дом на киното от 15:30/20:30
Подобно на силния си дебют Прах, проследил опасния път на жена, решена на погребе майка си в Афганистан, вторият пълнометражен филм на турската режисьорка Gözde Kural се фокусира отново върху женската съдба. Семейството на Лейла (Fereshteh Hosseini) е заклано от талибаните, а тя предприема най-опасната стъпка – променя самоличността си, за да намери отвлечения си син, но дори и най-малкото колебание по този път води до смърт – в меко казано потисническа страна, в която жената струва по-малко от нищо. Кино Джазира е копродукция между Турция, Иран, България и Румъния, като български копродуцент е Светла Цоцоркова. 19 март в Дом на киното от 18:00
В досегашната си забележителна кариера германският режисьор Fatih Akin винаги следва неотклонно интуицията си и създава впечатляващи филмови сюжети, които го вълнуват дълбоко. Остров Амрум е вдъхновен от спомените на неговия съсценарист, актьорът, режисьор и писател Hark Bohm – починалият наскоро дългогодишен сътрудник на Rainer Werner Fassbinder. Bohm прекарва детството си в малко селце на отдалечения остров Амрум в Северно море, а действието във филма се развива в последните седмици на Втората световна война. След раждането на малката му сестра, 12-годишният Нанинг (забележителен Jasper Billerbeck) изпада в безизходица и трябва да намери начин да изхранва себе си, бебето и майка им, изпаднала в дълбока депресия след смъртта на нейния идол Адолф Хитлер. Момчето няма как да се чувства виновно за нацисткото минало на родителите си, но не може да избяга от реалността, която наследява и неизбежните въпроси, които поставя времето. Остров Амрум е ярък портрет на издръжливостта, любовта, саможертвата и търсенето на идентичност, улавяйки напрежението между детската невинност и суровите изисквания на историческия ход. 21 март в Зала 1 на НДК от 19:00, 22 март в Сине Гранд Парк Център от 19:00, 25 март в Люмиер от 18:00 и 26 март в Синема Сити Мол София от 19:00
София Филм Фест обича да представя филмите на Christian Petzold – един от най-авторитетните и продуктивни германски режисьори. След премиерата в паралелната програма на Кан и шестването на фестивали в цял свят (от Австралия и Армения, през Канада, Аржентина, Южна Корея, Тайланд, Бразилия, САЩ, Индия, до Гърция и Швеция), най-новата му творба е включена и в програмата на юбилейното издание на софийския фестивал. Сюжетът в Отражения № 3 отново се върти около музата на режисьора – болезнено талантливата и невероятно магнетична актриса Paula Beer, която очарова и в предишни филми на Petzold като Транзит, Ундине и Пожар. Вдъхновение за заглавието на тази изпълнена с напрежение и недоизказани мисли история е композицията на Maurice Ravel Отражения № 3: Лодка в океана, а действието проследява оцеляването на харизматичната Лаура. След като оцелява като по чудо в автомобилна катастрофа, героинята на Beer заживява в странна хармония с необичайното семейство на нейната неволна спасителка в провинцията. Но скоро призраците на миналото започват да се прииждат. Mодернаta готическа приказка на Petzold e посветена на лъжите, които си изричаме, и на странните начини, по които скръбта и човечността обвързват и поддържат отношенията между хората. 17 март в Люмиер от 18:00, 20 март в Сине Гранд Парк Център от 19:00, 24 март в Дом на киното от 18:30 и 28 март в Синема Сити Мол София oт 19:00
Сметището на безименните ни спечели още на ниво трейлър с палавия джазиран саундтрак, красивата черно-бяла кинематография, балканския абсурдизъм и далечния полъх от Godard. Сюжетът в пълнометражния дебют на режисьора и сценарист Melik Kuru проследява живота на момиче, което снима добре, и съквартирант ѝ- компютърен гений и нещастен интроверт, който приготвя с любов прости ястия с не толкова пресни зеленчуци. За да не бъдат изгонени на улицата заради неплатени сметки, амбициозната Аслъ (Manolya Maya) решава да продаде част от снимките си, но междувременно двамата с Мурат (Ekremcan Arslandag) попадат в ситуации и усложнения, за които никой не е предполагал. 16 март в Дом на киното от 18:00
Чуваме ли се? Да, Bradley Cooper, чуваме те идеално, а освен това четен доста прилични отзиви за последния ти филм, представен на нюйоркския филмов фестивал в края на миналата година. Пазим добри спомени от от предишните ти режисьорски опити с Роди се звезда (2018) и Маестро (2023), затова ще уважим и историята за дългогодишни съпрузи, които се разделят като приятели и опитват да намерят нов начин да поддържат отношенията си. Докато отглеждат своите синове, Алекс (Will Arnett) започва да се изявява като стендъп комик и има кратка връзка с колежка, а Тес (Laura Dern) се връща към волейбола и започва нова връзка, като получава и предложение да стане помощник-треньор за Олимпийските игри. Среща в комедиен клуб ги изправя един срещу друг и събужда стари чувства, но напрежението остава. Конфликтите между двамата разкриват дълбоки разочарования и усещането, че не са се подкрепяли достатъчно по време на брака си. 22 март в Люмиер от 18:00 и 25 март Дом на киното от 18:00
Михаил (Халин Стоев) напуска България през 90-те след смъртта на своята съпруга и отглежда сам дъщеря си Роза (Мишел Цончев) в Монреал. Далеч от дома, той става специалист по френско и съвременно изкуство. Един ден колекционер му възлага да удостовери автентичността на творбите на осемгодишната Нина (близначките София и Екатерина Станини) от едно българско село, чиито картини са добили огромна популярност в интернет. Първоначално неохотно, Михаил се съгласява да отиде. Срещата с Нина го разтърсва дълбоко; зрялото дете му напомня за Роза на същата възраст. По време на престоя си той се сблъсква с призраците от миналото си, докато разкрива тайната на Нина: дали тя наистина е художничката, или някой ѝ е помогнал? Както си личи от километри, Нина Роза е реализиран със сериозно булгарско участие. Филмът на канадската режисьорка Geneviève Dulude-De Celles е копродукция между Канада, Италия, България и Белгия, чиято световна премиера е в конкурсната програма на последното Берлинале преди месец. 14 март в Люмиер от 18:00 и 19 март в Дом на киното от 15:30
Основателката на сектата на шейкърите е религиозна реформаторка от 18 век, родена в Манчестър и емигрирала в Америка, където намира множество последователи. Третият игрален филм на Mona Fastvold (Сомнамбул, Моята половинка) се потапя в живота на Ann Lee, акцентирайки върху травмите от детството и ранната ѝ зрялост, които формират характера и вярванията ѝ. Талантлива, предана и дълбоко загрижена за семейството си, Лий (Amanda Seyfried) се омъжва за също търсещия духовно просветление Абрахам (Christopher Abbott). Трагичната загуба на всичките ѝ деца и радикалното ѝ тълкуване на писанията подхранват представите на госпожата за по-справедливо и утопично общество. Преданите ѝ последователи приемат идеалите ѝ чрез бурни, екстатични ритуали, представени във филма като общностен заместител на сексуалността. Норвежката режисьорка, сценаристка и актриса Fastvold вдъхва живот на тези церемонии с хореография от Celia Rowlson-Hall и оригинални музикални изпълнения и песни от носителя на Оскар Daniel Blumberg. Едно рамо за сценария на Заветът на Ан Лий удря и съпругът Brady Corbet,с с когото си сътрудничат и по Сияен глас (2018) и Бруталистът (2024). 21 март в Одеон от 18:00, 24 март в Люмиер от 20:15
Време до целта е тричасова стряскаща медитация за украинското население, което дори далеч от фронта нито е в безопасност от военни атаки, нито е защитено от смъртта, разрушенията и последиците от изтощителната война. Лвов, който е в западната част на Украйна и е родното място на режисьора Виталий Мански, се бори да запази известна нормалност, без да позволява ежедневните загуби от войната да се превърнат в рутина. Пролетната суматоха в историческия център на града в час пик, туристическите обиколки и митингите, уроците в училищата и шума в кафенетата се прекъсват отново и отново от траурни камбани и минути мълчание. Градското гробище се пълни със знамена и дървени кръстове. В продължение на една година филмът съпътства музикантите от военен оркестър, ветерани и цивилни, в тяхното ежедневие. 20 март във Влайкова от 19:00
Мернали сте малко от историята в Напълно непознат, най-добре да се запознаете с цялото величие на една от най-любопитните премиери на фестивала във Венеция. Фестивалът в Нюпорт и голямата мечта на режисьора Robert Hordon се връща към онези три години от началото на 60-те, когато фолк фестивалът в Нюпорт се превръща в епицентър на американската музика и младежка култура. Мощната музика има силата да променя света, а въздухът е зареден с бунт и свобода, с гняв и надежда. Този брилянтен документален филм съдържа незабравими изпълнения на Bob Dylan, Joan Baez, Johnny Cash, Howlin’ Wolf и много други. 24 март в Люмиер от 18:00 и 25 март в Дом на киното от 20:30
Връщайки се в родината си, за да разпръсне праха на любимата си съпруга, г-н O’Connor (Ciarán Hinds) се втурва към целта си с количка за разнасяне на мляко. По пътя той е преследван от красива французойка (Olga Kurylenko) в елегантен автомобил, чийто акумулатор непрекъснато ѝ създава проблеми. Първоначалните впечатления са за непретензиозна и мила пасторална идилия от Ирландия, но режисьорите John-Paul Davidson и Stephen Warbeck описват Tрите урни като основан върху вярата в добротата на човечеството, която се проявява в добрата воля между непознати. Вярваме, че тази доброта, заедно с хумора, е основополагаща за цивилизацията. А дано, ама надали. Участват още Stephen Dillane, Lisa Dwane, Stephen Fry и Sinéad Cusack. 22 март в Дом на киното от 18:00
George Orwell озаглавява своя антиутопичен роман prez 1949, но днес той звучи по-актуално от всякога. Изрази като Големият брат те наблюдава вече могат да се отнасят не само до тоталитарната държава, но и до Голямото правителство, Големия бизнес или Големите технологии. Orwell сякаш го преоткриват ден след ден, но Raoul Peck има още по-радикални, проницателни и вдъхновяващи идеи по темата. Хаитянският режисьорът и визионер отдавна поставя големите писатели като James Baldwin в центъра на своето кино (Аз не съм вашият негър). Макар да е най-известен като автор на Фермата на животните и 1984, Оруел: 2+2=5 разкрива много по-широк спектър от творчеството на Orwell – от личния му опит с бедността в Бездомни в Париж и Лондон, през колониализма в Бирмански дни, до революционния опит, описан в Почит към Каталония. Вплитането на исторически клипове, цитати от дневниците на писателя, кинематографични референции и клипове от съвремието създават дефинитивен портрет на един пророк по неволя. 13 март в Дом на киното от 20:30, 14 март в Синема Сити Мол София от 19:00, 5 март в Люмиер от 18:00, 17 март в Сине Гранд Парк Център от 19:00 и 31 март в Одеон от 18:00
Marianne Faithfull заслужава толкова приятено, почтително, иновативно и дръзко отдаване на почит като Лош английски – документален портрет на неподражаемата певица, авторка на песни и поп икона, която oцелява на многобройни изпитания и зависимостти напук на мизогинизма и постоянното пренебрежение. Преди да почине в началото на 2025, Faitfull прекарва повече от шест десетилетия в опровергаване на всички очаквания: издава над тридесет и пет албума и постоянно преоткрива себе си. Заснет с нейното пълно съдействие, филмът на творческото дуо Jane Pollard и Iain Forsyth предлага интимен и безкомпромисен поглед към един разбит, но несломим живот, белязан от славата, творчеството и безмилостния обществен натиск. Действието се развива в Министерството на незабравимото – въображаема институция, където се срещат спомените и митологията с участието на Tilda Swinton, George MacKay, Nick Cave, Suki Waterhouse, Warren Ellis, Courtney Love, Beth Orton и други. 24 март в Дом на киното от 20:30, 25 март в Люмиер от 20:00 и 2 април в Одеон от 18:00
Темата за жените, търсещи своя път в живота, независимо къде са родени и каква съдба имат, продължава да е централна за боливийския сценарист и режисьор Álvaro Olmos Torrico. Неговият втори пълнометражен филм разказва за отдалечена общност високо в боливийските Анди – младата Клара (Marisol Vallejos Montaño) учи песните и свещените традиции на акушерството от осиновителката си Ана (Nely Huayta), която помага на бременните жени в околните села. Клара е интелигентно и любопитно момиче и съвсем естествено е привлечено от външните влияния, които проникват в общността ѝ – тя поема риска да замине и да се опита да стане певица в близкия град. Дъщерята на кондора съпоставя традиците на народа кечуа с модерността – чрез една история от Южна Америка Torrico пресъздава неизбежната промяна, която е част от съвремието ни. >17 март в Дом на киното oт 20:30
Josh O’Connor и Paul Mescal се изпиват с очи в продължение на два часа и няколко минути? Нямаме нищо, ама нищо против. История на звука разказва за Лайънъл (Mescal) – талантлив певец от селските райони на Кентъки, израснал с песните, които баща му е изпълнявал на верандата. През 1917 той напуска семейната ферма, за да учи в Бостънската консерватория. Там среща чаровния Дейвид (O’Connoe) – студент по композиция, който е мобилизиран в края на войната. Двамата прекарват зимата на 1920, разхождайки се из горите и островите на Мейн и събирайки народни песни, за да ги съхранят за бъдещите поколения. През следващите двайсет години Лайънъл пътува из Европа, изграждайки нов живот, изпълнен с успехи, щастие и нови любови. Въпреки това той постоянно се връща към спомените за краткото време с Дейвид, опитвайки се да разбере значението на техните отношения. В крайна сметка споменът за съвместната им работа разкрива защо тази връзка е била толкова силна и незабравима. 14/26 март в Дом на киното от 20:30/20:00 и 20 март в Люмиер от 20:00
Последният гфилм на шведския режисьор и сценарист Tarik Saleh спазва традицията една от главните роли да е е поверена на Fares Fares, а жанрът отново да е напрегнат трилър, разобличаващ особености на обществото, религията и властта в страната. В основата на сюжета този път са сложните отношения между политици, популярен актьор и неговите колеги, изнудвани да участват в антиправителствени заговори. Под заплахата да изгуби всичко ценно в живота си, най-обичаният актьор в страната е принуден да приеме предложение, което ще доведе до непредвидими последствия. Орлите на Кайро е последната част от трилогията за града на Saleh, включваща филмите Убийство в Кайро (2017) и Момчето от Рая (2022). 16 март в Сине Гранд Парк Център от 19:00, 21/26 март в Люмиер от 18:00/20:30 и 22 март в Синема Сити Мол София от 18:00,
Вдъхновена от истинска история, случила се в Чехия, майсторската драма Диригентът разказва за злоупотреба с власт в момичешки хор в началото на 90-те. Тринайсетгодишната Каролина (Katerina Falbrová), талантлива начинаеща певица, получава шанса да се присъедини към световноизвестен хор, заемайки мястото си редом със своята по-голяма сестра и останалите си съпернички. Изключителният ѝ талант привлича вниманието на строгия и високоуважаван диригент (Juraj Loj) – човек, чиято благосклонност е желаната цел на всички млади певици. Каква цена ще трябва да плати Каролина, за да стане неговата фаворитка? 18 март в Дом на киното от 18:00
David Mackenzie (Младият Адам, На всяка цена, Перфектно чувство) е от добрите приятели на фестивала, които обичат да гостуват у нас и да участват в неговата програма. Последният му филм Взрив изглежда като да е от онези пищни екшъни за разтуха с много викове ARMED POLICE! в сюжета. По време на строителни работи в центъра на Лондон невзривена бомба от Втората световна война става причина за масова евакуация и паника. Докато полицията и армията се опитват да обезвредят бомбата, престъпна банда вижда отлична възможност да извърши дързък обир на близка банка, използвайки хаоса като прикритие. Участват Sam Worthington, Gugu Mbatha-Raw, Theo James, Aaron Taylor-Johnson, Samuel Oatley и други. 21 март в Дом на киното от 20:30, 22 март в Люмиер от 20:30, 23 март в Сине Гранд Парк Център oт 19:00 и 27 март в Синема Сити Мол София от 19:00
София Филм Фест продължава до 31 март. Пълна програма на фестивала и повече информация за всички филми има тук. Билетите струват 8/9 евро онлайн или на касите на салоните. В програмата има доста прожекции с вход свободен, както и намаление за ученици, студенти, пенсионери и зрители в неравностойно положение (5/6 ревро).
